Еми първо да кажа, че имам адски мн стихове ... цели купища .. Исках да пусна тема с нещо мое, но не съм излагала моето "творчество" пред никого ... само пред двама човека ... И така .. Следното стихче ми е най-новото, но в никакъв случай НЕ Е най-доброто ми .. Просто искам мнения (ако може) какво мислите, за да знам дали да пускам теми и с други стихотворения ... Това е едно от малкото ми стихове, които са за нещо положително ... Повечето са тъжни. Дано ви хареса. Enjoy (:

Най-милият момент


Когато легнеш в леглото изморен,
когато се галиш като коте в мен ..
А аз се гушна нежно в тебе ..
и ти прошепна ‘обожавам те, бебе’
Най- милия момент ...
когато краката ни се преплетат ..
а ти ме цункаш пак и пак,
И се чудя как го правиш.. Как ?!
Пак успяваш да ме просълзиш само с любовта си ..
Обожавам как ме галиш само с гласа си ..
Защото искам да го чувам пак и завинаги,
‘обичам те’ ще го повтарям винаги ..
Ангел мой, затваряш ти очички ..
а те са като две звездички ...
Мога да те гледам до безкрай ..
Ти си моя малък Рай ...
Малък, но е всичко за което съм мечтала ..
а в очите ти виждам, че ми го даваш ..
Дори усещам как блика любов,
само докато ме наблюдаваш ..
Най-милият момент..
когато се усмихнеш, и после се гушкаме
Най-милия момент,
когато под одеалото се мушкаме ..
И ме целуваш пак и пак ...
незнаеш как е мило .. как ..
Когато сякаш всичко е спряло, заспало .. умряло ..
а само ние сме будни .. за вечността ...
Когато навън е студено,
а ние сме заедно сякаш извън реалността ..
Ще сме прегърнати завинаги,
до безкрайността ....
Най-милият момент ...
това е най-най-малкият елемент ...
част от големия пъзел ... Аз и Ти ..
Заедно завинаги ...

Посветено