Преди и сега - функциите на религията са доста видоизменени.Говоря глобално,не става дума за нещо конкретно.
Разбира се,в арабския свят нещата са доста по-застъпени в ежедневието,но всичко опира до манталитет,не до друго.Изчела съм Корана на две-на три,и мога да кажа,че повечето неща,с които се сблъскваме в модерния свят са плод на желанията на самите хора да доминират,а не на религията им като цяло.
В християнския свят църквата дълго време е имала първостепенно значение,не религията.Църква = власт.А днес? Да ти се доплаче чак. Църквата е в мизерно положение,обслъжващите са сприхави жени в пенсия,които се чудя какво точно правят тук.По-лошият вариант са милите бабки,които не знаят колко пари точно им дължиш и още повече приспадат от необходимите им ресурси.

Та по този начин исках да разгранича двете понятия.Самата аз съм силно религиозна.Вярвам в Бог,той е моята надежда,упование,пристан и любов.Благодарение на него се роди обичта ми към хората и начинът ми на мислене и поведение.И съм щастлива ,че е така.Винаги,когато съм се чувствала сама и изоставена,той е бил моят слушател.След едно обикновено ходене на църква се чувствам сякаш камък е паднал от гърдите ми,сякаш всичко отново е розово.А то не е така.То винаги е било така.
Прекалено сме неспособни да управляваме светът си,за да не знаем,че има някой там да ни помага.А прекалената самонадеяност на хората днес хич не спомага.