О хо хо... Чакай да погледнем...

Значи първо като бях на около 13 или 14, продавах царевица. Приятно занимание за по петнайсет лева на ден. Скъсах се да ям царевица. На третият ден получих хранително разстройство и напуснах. Погледнах 45-те лева и реших че това не е работа като за мен.

По някое време около 14-тата ми година забелязаха че мога да се оправям с компютри. Демек - да хвана някой развален, да го вкарам в ред и да го вържа към мрежата. То повече не им и трябаше. Уволниха си всички от IT отдела и взеха мен - на няколко пъти по-ниска заплата отколкото е вземал най-нископлатеният от отдела преди мен(е, аз откъде да знам как съм се минал - лапешка история). Викат те от дъжд на вятър, пращат кола да те вземе, оправя нещата - връщат те където искаш с кола. Че и пари ти дават. Идеално. Позадържах се две години, докато фирмата не се оттегли от България.

На 17 някъде бачках в автомивка, зимата, на -5 до -10 градуса. Първите два дни никой не посмя да дойде да си измие колата, но на третият се засилиха много хора. Потроших една патрулна кола и ме пратиха да си ходя. Един вид - уволниха ме. Пари така и не видях - казаха че ремонта на патрулката щял да струва повече

После не ми беше ясно какво точно работех. И на шефа не му беше ясно. Стояхме на групички от по четирима в някакви складове, мрънкахме колко малко ни плащат, мрънкахме колко ни е зле... играехме бридж, пиехме бира. Понякога се замисляхме. След около два месеца напуснах. Просто прекалено много задобряха останалите на три-пет-осем, белот и бридж. Работният ден беше мъчителен.

В края на 17-тата ми година ме взеха на някакъв странен пост. Да стоя и да наблюдавам дали всички компютри вървят. Да не пипам. Ако ми се стори че има проблем да се обаждам на шефа. Вдигнах рамене - това го мога най-добре. Прилина заплатка, много свободно време. Освен петнайсетината комютъра, няколко километра кабели и неопределена бройка blade-ове наредени в самоделен blade house си имах и други бонуси - диванче, маса, столове, кафе машина, купчина от всякакви компютърни(и не чак толкова компютърни) части. Постепенно нещата се развиха, показах някакви умения, извадих малко късмет... уволниха колегите ми и ми удвоиха, а в последствие и утроиха заплатата. Отделно минах на трудов договор, в който длъжностната ми характеристика беше "Цуц Агмух". "Човешко е да се греши, но често малка грешка голямо щастие руши". Напуснах и там, след около година и половина. Шефа плака. Аз го тупах по рамото съчувствено. Няколко месеца по-късно чух че е фалирал. Тримата ми заместника нещо го давали лабеж...

Три месеца по късно осъзнах че не е било добра идея да напускам и се отдадох на депресия и самосъжаление. Записах се да уча. Не е интересно, затова и отношението ми не е кой знае какво. Както казват учителите "Вземаш изпитите с очевидно пълно незнание и голяма съобразителност". Дреме ми. Честно.

В последните години от чиста скука съм се захванал пак с компютри, но нищо кой знае колко сериозно. Експертна оценка и поддръжка на няколко малки вериги магазини - минаваш и гледаш какво не е наред, даваш насоки на IT отделите къде какво да пипнат. Понякога помагам за изграждането на видеонаблюдение и друг тип системи за сигурност - просто помагам при изграждането на системи които се намират малко по-далеч от стандартното(някои от обектите са например банки, казина, частни вили...). Поддържам мрежите и компюрите на двайсетина фирми - за да не ми е скучно. Отиваш, оправяш някакъв дребен проблем, пийнеш кафе с шефа, пофлиртуваш със секретарката... Изпълнявал съм отделни поръчки към военните и полицията, ама не ми допадна. Не е далавера в България. И тем подобни. Много са, разнородни са и ще отнеме много време да опиша всичко... Дори без да броим нещата които правя за собствено удоволствие... За труда си искам извънземни суми - така че не ме занимава простолюдието. Хем имам повече време да правя "к`вот си искам", хем пари има, хем не работя за някакви диви селяни които не знаят какво искат.

Замислил съм след като завърша да си отворя офис. Не съм решил за какво ще е, но знам каква ще е визията - семпло помещение, около 25 на 25 метра - в дъното едно диванче, масичка и две табуретки. Температурата в помещението няма да надминава 14 градуса, за да ми е комфортно. Ще стоя по цял ден ще шльопам "Маргарита", ще мрънкам колко ми е зле. Понякога ще се замислям...

Едит: Забравих че от три месеца по документи съм "Експерт корпоративни заеми" към банка. Смех. Не съм стъпвал и един път там... пари не вземам, само давам.