Ами от всички изброени много боли.От изгубената болка има,но има и хубави спомени,има надежди,та дори и умрели надежди,но все пак нещо има,което те крепи.Несподелената е просто убиваща.Убиващо е да занеш,че човека,за когото даваш всичко и правиш и невъзможното,не дава пет пари как си,дали страдаш,дали изобщо си жив.Ужасно е да ставаш всяка сутрин с мисълта,че другия не го е грижа за теб,всяка вечер да се чудиш къде е и да се питаш за коя ли си мечтае или още по-лошото-да знаеш коя е и вечно да се питаш с какво е повече от теб.От тази любов най-много боли.