Не бих се нарекъл атеист. Религиозните движения изповядват кажи речи еднотипни догми с приблизително еднакви корени. Спора за родословното дърво на Авраам си е факт. Цялостната идея е как се възприемат митологизираните елементи на религията, която изповядваме или от която се отричаме. В тази тема себеопределилите се като атеисти отричат православното християнство. Тъй като приемат Иисус не като месия и добър политик и пропагандист, а като син Божи .. откъдето тотално се отричат от небивалиците изписани в 3 от 4те евангелия... като приемем това на Марко за по-реалистично. Целта на Библията е да изведе всичко до широкоспектърни морални ценности, но се получава парадокса на неразбиране на тези древни религиозни метафори и анаграми. Оттам пък неразбрания атеизъм се превръща в алтернативен избор.
Масите са религиозно необразовани. Не пропагандирам религиозно обучение в училище, но трябва да се знае, че църквата е просъществувала хиляди години, което говори за нейната устойчивост и реалистичност. Фанатичната вяра разбира се, контрастира с моите виждания. Дали вярваме в рая или сме убедени, че ще станем на тор си е личностен избор. Живота без вяра е нищо. Приемайки религията като надежда, като добродетел, като душевен мир, то ние намираме своеобразен път на себемотивация. Дали ще вярваш в Христос или в земята, ти пак се явяваш религиозна личност, защото Бог е земята, словото, светлината. Различните проявления имат различни определения и все пак са взаимно застъпени.
Атеизмът е заместване на божествените наименования с биофизични такива. За мен вярата не е свързана с идолопоклонничеството. Църквата като учреждение, не мисля, че символизира християнството по начина по който всеки иска да го възприеме :Д и т.н :Д не ми се пише повече.