Когато видиш, че всичко е свършило..

[Fallen`Angel]

Боляло ли ви е някога от любов? Усещали ли сте болката в себе си? Усещали ли сте, че вие сте пропиляли всичко? Че сте съсипали една връзка? Че когато се опитвате да върнете нещо, което е изчезнал отдавно виждате, че няма смисъл? И от това боли..боли до такава степен, че се чувствате съсипан. Виждате как от другата страна, човека, колкото и да го боли гледа да се весели, да остави всичко назад, защото след хиляди обещания ти не си ги изпълнил. Оставяш човека да си мисли неща за теб, които не са така.. Искаш да поговориш с него, но не намираш смелост, защото не искаш да приемеш истината.. Не искаш да изпиташ онази болка, която те съсипва.. Е, аз смело мога да кажа, че съм съсипан. Съсипан от любовта, която вече месеци наред не ме оставя.. Осъзнах неща, които исках да докажа, а не ми се даде шанс.. Не мога повече да живея така. Да самозалъгвам себе си, да се "мамя". Да се опитвам да вярвам в нещо, което е изчезнало отдавна. Време е..да забравя тази любов. Да оставя всичко, за да мога да бъда щастлив един ден. Да срещна някоя, която да не повтарям тея грешки, която ще обичам повече.. Трудно ми е и няма какво да го крия. Всеки около мен го забелязва. Вижда как се мъча, как "цикля" на едно място.. Исках тези неща да ги разбера от нея, но явно е невъзможно. Невъзможно е и да бъда приятел с нея..Невъзможно е поне за мен да бъда приятел с някой, който съм обичал така, както никоя друга до момента..
Съжалявам, че пропилях всичко..останах много разочарован не от някой друг, а от себе си. Че наруших мои принципи, които винаги съм вярвал в тях. Наруших ги и изгубих нещо красиво и истинско..Съжалявам.. Дано един ден напиша поне една щастлива тема в този форум..

[GossipGirl89]

Да, мен ме е боляло от любов. Усещала съм онова "прекрасно" чувство на вина. Зни наред съм стояла и съм се питала "Къде стреших?", след това съм осъзнавала грешките си и съм съжалявала за тях...Искала съм да върна времето назад, но уви. Полза от самосъжаления няма! По-добре вдигни глава, колкото и да ти е трудно, и продължавай напред! Вземи си поука от грешките и нека за следващата ти връзка да бъдат като обица на ухото и да не ги допускаш повече... Споко, времето помага

[MaLty]

Да, мен ме е боляло от любов. Усещала съм онова "прекрасно" чувство на вина. Зни наред съм стояла и съм се питала "Къде стреших?", след това съм осъзнавала грешките си и съм съжалявала за тях...Искала съм да върна времето назад, но уви. Полза от самосъжаления няма! По-добре вдигни глава, колкото и да ти е трудно, и продължавай напред! Вземи си поука от грешките и нека за следващата ти връзка да бъдат като обица на ухото и да не ги допускаш повече... Споко, времето помага

[CraZyTyY]

[gLypChenCee]

Не веднъж ме е боляло от любов и за това не обиквам човек,докато не съм сигурна , че ме обича ..

[Fallen`Angel]

Аз съм същия или поне бях. Беше хубава връзка, но имаше много караници и накрая се разделихме. Не мога да повярвам още, а толкова време мина. Сигурно го чете тя това, но не ме бърка вече.. Не можах да й докажа, че нещата щяха да се оправят, но.. Взех си урок и следващия път ще си го имам на ум.. Боже как боли

[Faces]

Бате разбирам те на 100% за какво говориш с тая разлика че при моята история доста голяма вина имаше и от отсрещната страна.Какво да ти кажа 2 годишна връзка я преживях за малко повече от 3 месеца някой ми казват че изобщо не съм обичал приятелката си щом толкова бързо съм се справил.Е не беше така просто всяка секунда болка и да имаш чувството че по вените ти тече огън от безсилен гняв те води до решението и че или ще го преодолееш или нещата могат да станат много по груби и да рухнеш на 100%.Е аз се стегнах стиках зъби имало е и моменти в които очите ти ми са се пълнили със сълзи от болката и спомените но никога не съм им позволил да потекът.И така 3 месеца по късно смея да твърдя че отново съм щастлив и най вече спокоен не знам и аз как стана щот времето в което преодолявах връзката си ми е като каша сякаш съм бил надрусан нямам ясен спомен но и не искам да си спомням това е мястото вътре в мен където никога за нищо на света няма да бръкна.

[valdesbg]

Get over it and move on!

Когато се удариш става рана. Ако и сложиш лепенка зараства без белег, ако я оставиш на въздуха, зараства с белег. Защо подяволите си чоплиш удареното и го задълбаваш все повече и повече и не му даваш да зарастне?

И не бъди призрак. Те са проекция на миналото в настоящето. Никой не ги иска.

[beb4yy]

Прекрасно те разбирам и аз немога да убия надеждата в себе си

[evelinka1122]

времето лекува... това ти трябва време...

[FiRe_LaDy]

Е и аз скоро преживях нещо подобно.Виждах как губя прияеля ми и грешките си.За 1 ден осъзнах всичките мои грешки и как мога да ги променя.И 2 седмици подред се чудех как да си го върна и защо трябваше да се стига до това,че да осъзная колко го боичам и не мога без него.Наистина боли,но трябва да си силен!Не се предавай.valdesbg ти написа нещо,което ми направи голямо впечатление.И като се замисля - послушай го!

[allie]

Прекрасно те разбирам и аз немога да убия надеждата в себе си

Надеждата умира последнаа ..

[ItalianMafia]

Не пожелавам на никой да изпитва такава болка..
Не боли от самата раздяла.. боли от спомените.. боли от любовта която изпитваме, а в една раздяла тя винаги остава на заден план..
Дали ме боли?.. Интересното е, че и аз не знам.. Нещо преживяно боли ли?.. Не мисля, че болката ми е утихнала с времето, просто се научих да живея с нея, намерих сили да я понасям.. Усещането, че сякаш не си цял, сякаш сърцето ти е изтръгнато и си празен, това понякога боли.. След края на единствената смислена връзка която имах сякаш станах безчувствена, дори не мога да заплача, а преди почвах да рева от най-малкото нещо.. Понякога сама се чудя на себе си какъв дебил съм станала.. Все едно някой друг вътре в мене е стиснал зъби здраво и не дава на сълзите ми и на самата болка да излязат.. Откакто го преживях ми се е случвало само един път да плача, тоест да вия направо, беше осакатяващо и не знам изобщо от какво беше предизвикан този изблик, но се надявам да не се повтори.. Едва ли при всяка раздяла е така, дори да има любов.. Това беше моята истинска любов и знам, че никога няма да спре да ме боли.. Не мога да лъжа, че времето лекува.. Времето НЕ лекува.. Времето те учи просто как да живееш, как да свикнеш.. но не лекува..
Сори за романа..

[haritov]

като се разделяме се смея за да не заплача

[ItalianMafia]

като се разделяме се смея за да не заплача

Да не си на принципа: не плачи, че нещо е свършило, а се усмихни защото ти се е случило.. ??
Някво такова беше..

[haritov]

като се разделяме се смея за да не заплача

Да не си на принципа: не плачи, че нещо е свършило, а се усмихни защото ти се е случило.. ??
Някво такова беше..

не не съм но ти кое би избрала да плачеш или да се смееш

[flowerlina]

Дигаш глава и продължаваш напред. Друг начин няма. А и вдичко минава рано или късно. Както беше казал някой- Страданията идват и си отиват, както умората

[ItalianMafia]

като се разделяме се смея за да не заплача

Да не си на принципа: не плачи, че нещо е свършило, а се усмихни защото ти се е случило.. ??
Някво такова беше..

не не съм но ти кое би избрала да плачеш или да се смееш

да се смея ест..

[Take_That]

Боляло ли ви е някога от любов? Усещали ли сте болката в себе си? Усещали ли сте, че вие сте пропиляли всичко? Че сте съсипали една връзка? Че когато се опитвате да върнете нещо, което е изчезнал отдавно виждате, че няма смисъл? И от това боли..боли до такава степен, че се чувствате съсипан. Виждате как от другата страна, човека, колкото и да го боли гледа да се весели, да остави всичко назад, защото след хиляди обещания ти не си ги изпълнил. Оставяш човека да си мисли неща за теб, които не са така.. Искаш да поговориш с него, но не намираш смелост, защото не искаш да приемеш истината.. Не искаш да изпиташ онази болка, която те съсипва.. Е, аз смело мога да кажа, че съм съсипан. Съсипан от любовта, която вече месеци наред не ме оставя.. Осъзнах неща, които исках да докажа, а не ми се даде шанс.. Не мога повече да живея така. Да самозалъгвам себе си, да се "мамя". Да се опитвам да вярвам в нещо, което е изчезнало отдавна. Време е..да забравя тази любов. Да оставя всичко, за да мога да бъда щастлив един ден. Да срещна някоя, която да не повтарям тея грешки, която ще обичам повече.. Трудно ми е и няма какво да го крия. Всеки около мен го забелязва. Вижда как се мъча, как "цикля" на едно място.. Исках тези неща да ги разбера от нея, но явно е невъзможно. Невъзможно е и да бъда приятел с нея..Невъзможно е поне за мен да бъда приятел с някой, който съм обичал така, както никоя друга до момента..
Съжалявам, че пропилях всичко..останах много разочарован не от някой друг, а от себе си. Че наруших мои принципи, които винаги съм вярвал в тях. Наруших ги и изгубих нещо красиво и истинско..Съжалявам.. Дано един ден напиша поне една щастлива тема в този форум..

Да боляло ме е и може би продължава да ме боли...
А относно твоята тема - едва, когато загубиш нещо осъзнаваш колко много е значило то за теб... Пожелавам ти в новата си връзка да не допускаш тези грешки....
Дано и при мен нещата станат така, че човека, който обичам осъзнае грешките, които е допуснал....

[gLypChenCee]

Прекрасно те разбирам и аз немога да убия надеждата в себе си

Надеждата умира последнаа ..

Освен ако не я изпредвариш ..

[sulley]

Винаги боли от любов.Съжалявам,че те боли толкова,но хубавото е,че си си напправил усилието да погледнеш назад и да извлечеш и полезните неща от раздялата,като това,че си си осъзнал грешките.Малко хора,според мен,го правят.В такъв случай,браво на теб..
Но не се обвинявай нито пък нея.Има начало,трябва да се примирим и с края..

[beb4yy]

направи като мен продължи напред

[Priceless]

Get over it and move on!

Когато се удариш става рана. Ако и сложиш лепенка зараства без белег, ако я оставиш на въздуха, зараства с белег. Защо подяволите си чоплиш удареното и го задълбаваш все повече и повече и не му даваш да зарастне?

И не бъди призрак. Те са проекция на миналото в настоящето. Никой не ги иска.

Евала!