- Форум
- По малко от всичко
- Пълнолетник
- Първи форумен ДЕБАТ
Тема
Абортът след началото на 4 месец.
(пояснение) Плодът е с ясно очертани генитали, тече мозъчно формообразуване и може да се нарече 'човек'.
--------------------------------------------------------------------------
Отбори:
Sanctus - 'ЗА': hottie, RAWRRR, Raybeez, x3eme, DimovB
Benedictus - 'ПРОТИВ' - Canis_Dirus, Genetix, w0sh, SmiLeHappyEnjoyMyPaiN, SWASTICA
--------------------------------------------------------------------------
ПРАВИЛА
- 1. Никой, освен обявените участници, НЯМА право да пише в темата. Изключение се допуска за тримата членове на съдийската комисия, които имат право да предупредят чрез пост за отклонение от правилата или да внесат друга системна информация.
2. Не се допускат повече от 3 последователни поста на един отбор, в крайност четвърти САМО ако е установено писането и пускането на поста по същото време, по което е писан и третия.
3. Всеки пост да започва задължително с името на отбора, изписано с размер 'голям' и болднат шрифт. За по-голяма пригледност.
4. Забраняват се категорично ВСЯКАКЪВ тип лични нападки и разпри с участниците от противниковият отбор. Дискутира се само по зададената тема, без личностни окачествявания и подобни. При нарушение, съдийската комисия има правото да изтрие поста.
5. Дебатът се затваря след 7 дена, в събота - 19.00 часа. По изключение е възможно да бъде продължен с още една седмица при преценка от комисията и/или състезателите.
Успех!
Да, плодът има контакт със заобикалящата го среда, но няма формирано съзнание, а това е една от най-важните характеристики на човешките същества. Той влиза в контакт с околната среда единствено чрез рефлексите, които са му заложени, но реално не възприема случващото се около него. Според мен е най-добре бременноста да се прекъсне именно в този период, когато зародиша не представлява нищо повече от едно кълбо от рефлекси, почти по нищо различаващо се от всички останали живи организми на този етап.Първоначално написано от Canis_Dirus
Не съм обсъдил мнението си с останалите от отбора ми, тъй като все още нямам връзка с тях, но просто исках да кажа нещо само от моята гледна точка като за начало.
Sanctus
DimovB
Прекъсването на бременноста зависи И от социалното положение както на майката така и на бащата.Да кажем,че в началото (а може и доста по късно) на връзката им е имало желание за дете,но по късно грижите за това са станали нещо трудно за тях и те са осъзнали,че появата на детето няма да бъде добре посрещната,така както от тях така и от детето.Не виждам защо детето трябва да понася от ранно детство ударите на съдбата или пък да бъде дадено във дом за сираци поради невъзможноста на родителите за отглеждането му.
Това е една от причините за аборта.
Друга:
Детето може да е заченато по невнимание и непредпазливост.След време може да бъде намразено именно поради тези причини,които да доведат до аборт.Много жени се притесняват за фигурата си след бременност.Други пък в началото я искат,след това си променят решението.
"То се роди и виж ме на какво приличам сега,на слон!".
Трябва ли ТО да бъде лишено от обич и внимание,само защото майката е била скептично настроена?
Правото на избор,било то и рисковано е преоритет.
Sanctus
x3eme
И как ще ме убедиш, че е повече от "кълбо от рефлекси"? На този етап от развитието си плода има способността единствено да реагира на външни дразнители. Централната нервна система не е развита, бебето не възприема случващото се около него. Това, че има обособени крайници и полови органи далеч не значи, че вече може да се нарече пълноценно човешко същество.
Може, но не съвсем. Въпрос на гледна точка е. За мен едно същество може да се нарече човек, едва когато напусне майчината утроба и започне самостоятелното, извънутробно развитие.
Така наречения "човек" няма да може да възприема заобградяващата го среда докато не се яви на бял свят.Първоначално написано от Canis_Dirus
Докато е в корама на майка си всичко ще е различно,когато попадне във външния свят нещата ще са съвсем различни.
Sanctus
x3eme
Когато възприятието е притъпено не можеш да се доближиш максимално до истината.
Sanctus
x3eme
Benedictus
Всъщност, човешките същества имат не една важна характеристика. Най - важната е самото им съществуване на Земята.Първоначално написано от DimovB
Вероятността да се родиш на този Свят е 1 на 'няма такова голямо число'.
След формирането на плода, спокойно можем да го наречем същество. Това същество е уникално и единствено по рода си. Вероятността (извинявам се за повторенията) да се роди човешко същество с абсолютно едно и също мислене, с едни и същи рефлекси на друго човешко същество е нулева.
Казвам, че, ако случайно Барак Обама беше премахнат, чрез аборт, днес милиарди неща щяха да бъдат различни. Нямаше да се роди друг Барак Обама, защото след формирането си плода става абсолютно индивидуална и неповторима личност.
Не знаеш кого убиваш. Може да е следващия президент, а може да е човек, който ще спаси живота на хиляди хора. Има вероятност да стане лекар, а тогава доста човешки съдби ще бъдат меко казано променени.
Това кълбо рефлекси един ден, съвсем случайно, доста хипотетично казано, може да ти спаси живота, по един или друг начин. Е, тогава няма да го наречеш кълбо рефлекси, но това е друга тема.
Ако е имало желание за дете, то е имало желание и за риск.Първоначално написано от x3eme
Желанието за дете не представлява просто единно решение от двама човека да създадат нов живот, то е съвкупност от много неща. Не може просто да седнат и да искат дете, а щом са го поискали са приели вероятността, макар и малка, да имат неприятности, било то с пари или между тях самите.
Каква вина има детето, че хората нямат пари. "Роди ме мамо с късмет , па ме хвърли на смет …"
Дори да иде в приют за сираци, може да бъде осиновено от много хубави и грижовни родители, и да изживее страхотен живот.
Невнимание? Непредпазливост? Това не е ли част от мисловия процес на развитите човешки същества? Тези, които вече имат съзнание?
Странно. Всъщност още по - странно е, че си представяш една майка да говори по този начин, дори е недопустимо да си го помислиш.
ULTRA VIOLENT SKIN BLOCK!
А шансът едно нежелано от родителите си дете да получи нужните грижи и добро бъдеще, да се реализира в днешното общество е равен на '1 към няма такова голямо число'.Първоначално написано от SWASTIKA
По-голяма е вероятността да свърши в дом за деца без родителски грижи, растящо редом с бавноразвиващи изроди и кретени и постепенно да стене едно от тях или още по-зле - да свърши на улицата, като поредния обществен паразит, който се бори за съществуването си.
Трябва ли да стане ФАКТ за да се сблъска със посочените нещa,когато това може да се предотврати?Първоначално написано от Canis_Dirus
Да има шанса да се развие,да стане човек в държава бедна на малчугани и след това да бъде озлобен от хорското поведение.Това ли е правилно?
Sanctus
x3eme
Benedictus
Говориш небивалици.Първоначално написано от DimovB
Първата вероятност, която споменаваш е напълно грешна и безпочвена.
Другата (както и първата) вероятност е базирана на лично мнение, което не прави поста аргументиран, а просто спонтанна мисъл в главата ти.
ULTRA VIOLENT SKIN BLOCK!
Мислиш ли, че родители които не желаят да имат дете, ако ще и потенциален юберменш да е, биха му осигурили добро бъдеще и биха полагали всички нужни грижи за него? Повярвай ми, много по-жалко е да обречеш живота на едно човешко създание, като го оставиш на произвола на съдбата отколкото да прекъснеш развитието му още в период, в който на практика то няма изобщо да разбере какво му се случва.
Sanctus
Dimo
Benedictus
Да, това мисля. Как смяташ да ме разобедиш?Първоначално написано от DimovB
ПС: Не искам да ти вярвам, защото начина ти на мислене е жесток.
ULTRA VIOLENT SKIN BLOCK!
http://e-vestnik.bg/3408
http://kaka-cuuka.com/156
обърнете внимание на статиите, особено на втората, която напълно подкрепям
Много интересно е разпределението на законите за аборта в целия свят. Синичкото показва позволени аборти, лилавото и оранжевото - забранени. Сивото и черното обозначават къде законите варират според региона.
Случайно да забелязвате как цивилизованият свят е син и сив, а диваците са оранжеви и лилави? Това да ви говори нещо? Забранено е да се абортира общо взето в тия държави, в които човек най-малко би искал да се роди.
Вижда се ясно къде правото на избор на човек е защитено, къде хората живеят добре, здрави са, икономиките им напредват, обществата им се развиват. Това привидно няма връзка с позволените аборти, но има голяма връзка със свободата. Защото едно от основните човешки права е правото на избор - на него се основава цялата концепция за свобода. Един поглед към картата стига да видите къде свободата, която хората са приели да не ограничават е дала ясни и видими резултати. Европа, САЩ и част от Азия са като острови на просперитета и добруването на човечеството. Да, те имат много кусури за дооправяне - демокрацията наистина е лоша система на управление, но по-добра просто няма измислена. Свободата, която тя дава е незаменимо благо и на него се крепи целия просперитет на хората.
Sanctus
Вярвам всички помним случая с Даниела Терзийска, убила 3 годишния си син с връзките от обувките му, потопила го в езерото в Южен парк и изхвърлила тялото му в чувал в казан за боклук посред бял ден?
Това е углавно престъпление. Според официална статистика, броят на живородените бебета е равен на броя на абортите в България.
Кое разграничава убийството на малкото момче от убийството на зародиша?
Това че е родено, че родителите му са се привързали повече, че обществото го е приело като пълноправен участник в него, грижите, разходите по него?
Това ли е мерилото?
А какво различава аборта в 3тия месец от аборта в 4тия? Допълнителните сантимери на корема на майката, по-голямото очакване и притеснение, допълнителното похапване, мисълта че е нелегално?
Какво прави разликата между последния ден на 3тия месец и първия ден от 4тия месец?
Изграждането на сетивата, органите, мускулите ? - това е нелепо. Зародиш в 4тия месец няма сетива, има изключително прости инстинкти (също както и инстинкта да диша, в момента който се роди).Зародишът няма съзнание,з а да ползва сетивата си.Зародишът използва мускулите си, единствено ритайки майката, което дори не осъзнава че прави.Зародишът няма памет, няма емоции.
Зародишът не е пълноправен участник в обществото, както е майка му или родено братче или сестриче.
Според българската конституция, човек става пълноправен член на обществото, носейки своите правни права и задължения, в момента в който се роди. Преди това, той е под закрилата и добрите намерения на майката. Тя е единсвения човек, който може да има думата за съдбата на детето. Законът е създаден в името на хората, законът е това, което въвежда ред и дисциплина и е създаден с тази хуманна цел. Ето защо човешкия суверенитет и човека като индивид стои над закона. Има случаи обаче когато закона трябва да се заобиколи - един такъв е аборта след 3тия месец (който в българското законодателство се води за нелегален). Решението за задържането на бебето е достатъчно сериозно и изскващо време, за да се обмисли да добре, от различни ъгли, да се съобразят всички фактори - както морални, така и материални и в никакъв случай не трябва да бъде пришпорвано или притискано от време.3 месеца в случая не са достатъчни, нито 4, нито 5 - жената има изконно право да роди или да не роди когато иска. Защото именно тя е тази, която ще полага основната грижа за детето, това няма да са родителите й, няма да е партньора й, няма да са доброжелателите, няма да са съседите, няма да е съда.С раждането на детето тя променя радикално живота си до неговия край, затова като жена, мисля че трябва да имам свободата да преценя кога да родя или кога да направя аборт - дали във втория или в последния месец.Въпросът е принципен и фактора време е най-малко определящият тук.
* Да си представим че е заченато бебе. След 28 дни, когато жената очаква своята менструация - тя идва навреме. Следващите месеци също. В 4тия или 5тия месец тя забелязва че нещо не е наред и отива на гинеколог. Оказва се че има цветна бременност. Какво следва,след като вече са минали 3те месеца?Тук закона НЯМА право да се меси - това е избор,който засяга само майката и бащата на детето. Въпросът е принципен и семейството определя дали детето ще бъде желано, дали ще имат финансовата възможност да го гледат, дали ще са достатъчно узрели и способни? Въпросът е принципен и те знаят отговора и в първия, и във втория, и в петия, и в 9тия месец.Той е лаконичен и един и същ за целия този период.
* Да си представим, че младо момиче е изнасилено и зачева. Това е травма за цял живот и й трябват месеци за да дойде на себе си и за да сподели на родителите си. В такъв момент тя не може да разсъждава трезво и да се съобразява със закона " Окей, станало, каквото станало, имам 2 месеца и 26 дена да абортирам ". Детето в този случай не е желано и тя ИМА моралното право да избере дали то ще живее или тя ще абортира. Тя има правото да избере кога ще го направи.
* Да си представим, че жена зачене и реши да остави детето си. В последствие се раздели окончателно с половинката си. Тя решава, че е млада и че ако има деца иска те да имат баща. Знае, че един ден ще го намери и ще си имат собствен татко, а не доведен. Защо да не избере да абортира (и след 3тия месец) и да не затруднява живота си допълнително? На теория е лесно - но в реалността е по-трудно някой да иска да създаде семейство със самотна майка. Отговорностите към детето й - това, да го обичат и да се грижат за него като свое - е непосилна задача и мисъл за много мъже. Затова тя може да избере, дали иска да роди сега или след време, когато има по-добри условия и половинка, която също иска наследници.
И още нещо - голяма част от заболяванията се установяват след 4тия месец. Още в началото на проследяването на бременността се правят тестове за ХИВ и сифилис, с напредването на бременността се правят различни други изледвания за да се установи, дали детето е здраво и дали се развива добре, но някои болестти и аномалии могат да се изследват само след 4тия месец. Тогава е разрешен аборта от закона - по медицински причини). Дали е по-добре дете да се роди с вродени аномалии и всички да знаят съдбата му на пътник , да има време да се привърже към родителите си и да започне да разбира заобикалящата го действителност и тогава да почине от естествена смърт? Не мисля..
Sanctus
RAWRRR
Benedictus
Изключително важно е да вметна, че имената на отборите няма никаква връзка с темата.Първоначално написано от Raybeez
Не е ли най - святото нещо живота? От това по - свято няма.
Пример: 100 души зависят от решението на 1 човек. Може да избира между смъртта на тези 10 души, без никой да разбере и получаването на парична сума от 1 000 000 000 (примерна цифра), и отказване от тяхната смърт, без получаване на нищо. Той избира да вземе парите и всички тези 100 души да умрат, а въпросът ми тук е: Кое е по - свято в случая? Избора, който е отнел 100 човешки живота или именно живота на тези хора?
Растенията, мухите и медузите няма да могат да купонясват в къщата на техните приятели след 17-18 години.Какво ни отличава от растенията?
Какво ни отличава от мухите?
Какво ни отличава от медузите?
Който и да питаме, ще ни отговори, че разликата между нас е наличието на разум, възможността да взимаме решения, да правим избор и да се учим от грешките си. Всеки би посочил убедено, че наличието на съзнание ни отличава и ще бъде прав, защото точно мисълта, възприятията, чувствата ни правят хора, а не елементарните жизнени процеси и условни рефлекси.
Държа да вметна, че съпоставката на бъдещ човек с растение, муха или медуза е напълно неуместно.
Избора да убиеш собственото си дете или не? Интересен избор.Но понякога нашето основно право и задължение, нашият свещен дар - правото на избор е отнето. Ние се оказваме лишени от него, а по този начин ние сме лишени и от правото си на собствен разум, правото си на живот.
Кога най-важният избор в живота на една жена се определя от някой друг, от правителството, държавата или мит?
Никога. Нейно си е. Тук ми възниква един въпрос: Майката предпочита да остави детето и го ражда, 13 години по - късно има страхотни проблеми, същите, който и пораждат аборт в главата, а те се засилват непрестанно. Дали майката ще може да убие детето, докато спи, просто за да се оттърве от проблемите или да направи живота си по - лек?Кога тялото на една жена принадлежи на друг човек, на правителството или на същият този измислен образ?
Много хора страдащи от психични заболявания живеят на този принцип. Нямат съзнание. И след като ти мислиш, че това не е живот, дай да ги избием, за да не се мъчат?Не е ли странно, че някой е по-склонен да нарече живот нещо, което има елементарни жизнени функции, но няма съзнание, нещо което е толкова различно от нас и му липсват всички качества, които ни отличават от растенията. Не е ли лицемерно, че това е наречено живот, докато други организми, които имат доста по-развити жизнени и съзнателни функции биват убити за храна. Не е ли лицемерно да отнемат правото ти на съзнателен избор и да нарекат това "избор на живота"?
Именно за това го наричаме рожден ден, а не оплодителен.Къде всъщност е правото на избор на живота?
Споменавайки толкова пъти думата живот всъщност предполага, че ние сме запознати и с това какво представлява живота, но дали е така... знаем ли какво е живота?
Животът на един индивид започва с неговото раждане, неговото появяване на бял свят от утробата на майката, късайки пъпната връв и поемайки първата си глътка въздух. Нека всеки от нас се погледне в огледалото, а после и личната си карта – някъде там пише рожденната му дата, а не датата на зачеване или датата на която е бил 25 сантиметра в утробата на майката. Раждайки се бебето става човек и живо същество, отделяйки се от майката, която досега е била организма, който е осигурявал и поддържал жизнените фунции на зародиша, поемането на самостоятелната глътка въздух и срязването на пъпната връв е момента, когато можем да кажем, че се е родил нов живот, самостоятелен живот.
А защо трябва да се изчерпва с избора на майката, просто, защото не и се гледа дете или няма възможност?Животът не се изчерпва с раждането, но и с тепърва предстоящото физиологично и съзнателно израстване и съзряване, но това е предмет на една съвсем различна дискусия и няма да се спираме подробно на него, но сме длъжни да отбележим, че това израстване и самият живот отново биват обуславяни от правото на избор, както и от съответните предприети действия и решения.
Как ще наречеш спирането на жизнените функции и рефлекси? Плода е жив, докато не го премахнат и изхвърлят като едно парче месо. След това се нарича мъртъв. Дали е издъхнал или просто изстинал не знаем, а и не можем да видим, но каквото и да е си остава жестоко.Краят на живота настъпва с издъхването на човека, т.е. с последният му дъх. Когато смъртта настъпи не всички клетки в организма умират мигновено, но дали можем да наречем това живот? Не бих казал, затова и казваме, че човек е издъхнал, макар и тленните му останки да са все още пред нас. Затова и имаме час на смъртта, когато човек е изгубил съзнателното си съществуване, въпреки че тялото му ще продължи да съществува още известно време, закопано на два метра под земята.
Затова следва да се запитаме дали е редно да лишаваме една жена от избор, лицемерно използвайки различни и странни критерии за правото на живот, втълпени ни от религиозни фанатици и насилствено прилагане от една безчувствена законова система, която никога не би могла да бъде поставена на мястото на същата тази жена. Система неспособна да изпита страх, болка, тъга, притеснение...
Една система, която не е жива...
Дали да лишаваме някой да преценява кой да живее и кой не?
Sanctus
Raybeez
Дали да лишаваме някой да преценява кой да живее и кой не?
ULTRA VIOLENT SKIN BLOCK!
Sanctus
В 21 век - в общества, в които правото на избор е на първо място една жена трябва да може сама да решава нейната съдба. А този плод - било то в първи или шести месец е част от нейния живот. Нека не забравим, че родителите поемат пълна отговорност за това, което се случва на тяхното дете до началото на тяхното пълнолетие. Има ли смисъл да го задържат насила, защото закона го налага? Има ли смисъл да го дадат в дом, където вероятността това дете да е нещастно е наистина голяма? Разликата от трети до четвърти и пети месец е минимална. Това "същество" не знае какво го очаква.
Щом родителите искат да сложат край на тази бременност значи има причина. И тази причина би попречила на щастието на бъдещето дете.
Какво правим с бременността случила се след насилствен акт? Според официални данни на Gwen Broude – в близо 20% от изследваните от него региони по света изнасилването е допустимо или не му се обръща внимание. Това се случва на места като Канада, Сащ, някои региони на Африка и Азия и пр.
Нима след такъв ужас някой ще отнеме правото на жената да абортира?
Сега някой сигурно ще ми намекне, че тя може да го направи до третия месец. Но нека напомня колко тежки са последствията и травмите след такъв акт – затвореност и изолираност, апатия, депресия и пр. Смятам, че тук всички ще се съгласим, че в подобно психическо състояние жената трудно може да вземе решение, тя дори може да не осъзнае, че е бременна. Факт е, че когато жената е подложена на стрес се нарушава нейното хормонално състояние и симптомите, които биха доказали евентуалната бременност почти ги няма. Както при бременност, така и при стрес жената няма менструация..както при бременност, така и при стрес жената може да има силен апетит. Колко жени всъщност са забременяли, без да разберат до късните месеци? Много.
Sanctus
hottie