Sanctus

Вярвам всички помним случая с Даниела Терзийска, убила 3 годишния си син с връзките от обувките му, потопила го в езерото в Южен парк и изхвърлила тялото му в чувал в казан за боклук посред бял ден?

Това е углавно престъпление. Според официална статистика, броят на живородените бебета е равен на броя на абортите в България.
Кое разграничава убийството на малкото момче от убийството на зародиша?

Това че е родено, че родителите му са се привързали повече, че обществото го е приело като пълноправен участник в него, грижите, разходите по него?
Това ли е мерилото?

А какво различава аборта в 3тия месец от аборта в 4тия? Допълнителните сантимери на корема на майката, по-голямото очакване и притеснение, допълнителното похапване, мисълта че е нелегално?
Какво прави разликата между последния ден на 3тия месец и първия ден от 4тия месец?

Изграждането на сетивата, органите, мускулите ? - това е нелепо. Зародиш в 4тия месец няма сетива, има изключително прости инстинкти (също както и инстинкта да диша, в момента който се роди).Зародишът няма съзнание,з а да ползва сетивата си.Зародишът използва мускулите си, единствено ритайки майката, което дори не осъзнава че прави.Зародишът няма памет, няма емоции.
Зародишът не е пълноправен участник в обществото, както е майка му или родено братче или сестриче.

Според българската конституция, човек става пълноправен член на обществото, носейки своите правни права и задължения, в момента в който се роди. Преди това, той е под закрилата и добрите намерения на майката. Тя е единсвения човек, който може да има думата за съдбата на детето. Законът е създаден в името на хората, законът е това, което въвежда ред и дисциплина и е създаден с тази хуманна цел. Ето защо човешкия суверенитет и човека като индивид стои над закона. Има случаи обаче когато закона трябва да се заобиколи - един такъв е аборта след 3тия месец (който в българското законодателство се води за нелегален). Решението за задържането на бебето е достатъчно сериозно и изскващо време, за да се обмисли да добре, от различни ъгли, да се съобразят всички фактори - както морални, така и материални и в никакъв случай не трябва да бъде пришпорвано или притискано от време.3 месеца в случая не са достатъчни, нито 4, нито 5 - жената има изконно право да роди или да не роди когато иска. Защото именно тя е тази, която ще полага основната грижа за детето, това няма да са родителите й, няма да е партньора й, няма да са доброжелателите, няма да са съседите, няма да е съда.С раждането на детето тя променя радикално живота си до неговия край, затова като жена, мисля че трябва да имам свободата да преценя кога да родя или кога да направя аборт - дали във втория или в последния месец.Въпросът е принципен и фактора време е най-малко определящият тук.


* Да си представим че е заченато бебе. След 28 дни, когато жената очаква своята менструация - тя идва навреме. Следващите месеци също. В 4тия или 5тия месец тя забелязва че нещо не е наред и отива на гинеколог. Оказва се че има цветна бременност. Какво следва,след като вече са минали 3те месеца?Тук закона НЯМА право да се меси - това е избор,който засяга само майката и бащата на детето. Въпросът е принципен и семейството определя дали детето ще бъде желано, дали ще имат финансовата възможност да го гледат, дали ще са достатъчно узрели и способни? Въпросът е принципен и те знаят отговора и в първия, и във втория, и в петия, и в 9тия месец.Той е лаконичен и един и същ за целия този период.

* Да си представим, че младо момиче е изнасилено и зачева. Това е травма за цял живот и й трябват месеци за да дойде на себе си и за да сподели на родителите си. В такъв момент тя не може да разсъждава трезво и да се съобразява със закона " Окей, станало, каквото станало, имам 2 месеца и 26 дена да абортирам ". Детето в този случай не е желано и тя ИМА моралното право да избере дали то ще живее или тя ще абортира. Тя има правото да избере кога ще го направи.

* Да си представим, че жена зачене и реши да остави детето си. В последствие се раздели окончателно с половинката си. Тя решава, че е млада и че ако има деца иска те да имат баща. Знае, че един ден ще го намери и ще си имат собствен татко, а не доведен. Защо да не избере да абортира (и след 3тия месец) и да не затруднява живота си допълнително? На теория е лесно - но в реалността е по-трудно някой да иска да създаде семейство със самотна майка. Отговорностите към детето й - това, да го обичат и да се грижат за него като свое - е непосилна задача и мисъл за много мъже. Затова тя може да избере, дали иска да роди сега или след време, когато има по-добри условия и половинка, която също иска наследници.

И още нещо - голяма част от заболяванията се установяват след 4тия месец. Още в началото на проследяването на бременността се правят тестове за ХИВ и сифилис, с напредването на бременността се правят различни други изледвания за да се установи, дали детето е здраво и дали се развива добре, но някои болестти и аномалии могат да се изследват само след 4тия месец. Тогава е разрешен аборта от закона - по медицински причини). Дали е по-добре дете да се роди с вродени аномалии и всички да знаят съдбата му на пътник , да има време да се привърже към родителите си и да започне да разбира заобикалящата го действителност и тогава да почине от естествена смърт? Не мисля..

Sanctus
RAWRRR