Benedictus

Цитирай Първоначално написано от Raybeez
Sanctus


Sanctus, когато човек защитава една позиция е добре да се поинтересува каква точно е тя, затова и си направих труда да проверя значението на тази дума. Sanctus означава свещен, а сега ще говорим за най-святото нещо - правото на избор, това съзнателно действие, което дефинира съзнателното съшествуване или иначе казано - живота.
Изключително важно е да вметна, че имената на отборите няма никаква връзка с темата.
Не е ли най - святото нещо живота? От това по - свято няма.
Пример: 100 души зависят от решението на 1 човек. Може да избира между смъртта на тези 10 души, без никой да разбере и получаването на парична сума от 1 000 000 000 (примерна цифра), и отказване от тяхната смърт, без получаване на нищо. Той избира да вземе парите и всички тези 100 души да умрат, а въпросът ми тук е: Кое е по - свято в случая? Избора, който е отнел 100 човешки живота или именно живота на тези хора?


Какво ни отличава от растенията?
Какво ни отличава от мухите?
Какво ни отличава от медузите?

Който и да питаме, ще ни отговори, че разликата между нас е наличието на разум, възможността да взимаме решения, да правим избор и да се учим от грешките си. Всеки би посочил убедено, че наличието на съзнание ни отличава и ще бъде прав, защото точно мисълта, възприятията, чувствата ни правят хора, а не елементарните жизнени процеси и условни рефлекси.
Растенията, мухите и медузите няма да могат да купонясват в къщата на техните приятели след 17-18 години.
Държа да вметна, че съпоставката на бъдещ човек с растение, муха или медуза е напълно неуместно.

Но понякога нашето основно право и задължение, нашият свещен дар - правото на избор е отнето. Ние се оказваме лишени от него, а по този начин ние сме лишени и от правото си на собствен разум, правото си на живот.

Кога най-важният избор в живота на една жена се определя от някой друг, от правителството, държавата или мит?
Избора да убиеш собственото си дете или не? Интересен избор.


Кога тялото на една жена принадлежи на друг човек, на правителството или на същият този измислен образ?
Никога. Нейно си е. Тук ми възниква един въпрос: Майката предпочита да остави детето и го ражда, 13 години по - късно има страхотни проблеми, същите, който и пораждат аборт в главата, а те се засилват непрестанно. Дали майката ще може да убие детето, докато спи, просто за да се оттърве от проблемите или да направи живота си по - лек?

Не е ли странно, че някой е по-склонен да нарече живот нещо, което има елементарни жизнени функции, но няма съзнание, нещо което е толкова различно от нас и му липсват всички качества, които ни отличават от растенията. Не е ли лицемерно, че това е наречено живот, докато други организми, които имат доста по-развити жизнени и съзнателни функции биват убити за храна. Не е ли лицемерно да отнемат правото ти на съзнателен избор и да нарекат това "избор на живота"?
Много хора страдащи от психични заболявания живеят на този принцип. Нямат съзнание. И след като ти мислиш, че това не е живот, дай да ги избием, за да не се мъчат?

Къде всъщност е правото на избор на живота?

Споменавайки толкова пъти думата живот всъщност предполага, че ние сме запознати и с това какво представлява живота, но дали е така... знаем ли какво е живота?

Животът на един индивид започва с неговото раждане, неговото появяване на бял свят от утробата на майката, късайки пъпната връв и поемайки първата си глътка въздух. Нека всеки от нас се погледне в огледалото, а после и личната си карта – някъде там пише рожденната му дата, а не датата на зачеване или датата на която е бил 25 сантиметра в утробата на майката. Раждайки се бебето става човек и живо същество, отделяйки се от майката, която досега е била организма, който е осигурявал и поддържал жизнените фунции на зародиша, поемането на самостоятелната глътка въздух и срязването на пъпната връв е момента, когато можем да кажем, че се е родил нов живот, самостоятелен живот.
Именно за това го наричаме рожден ден, а не оплодителен.


Животът не се изчерпва с раждането, но и с тепърва предстоящото физиологично и съзнателно израстване и съзряване, но това е предмет на една съвсем различна дискусия и няма да се спираме подробно на него, но сме длъжни да отбележим, че това израстване и самият живот отново биват обуславяни от правото на избор, както и от съответните предприети действия и решения.
А защо трябва да се изчерпва с избора на майката, просто, защото не и се гледа дете или няма възможност?

Краят на живота настъпва с издъхването на човека, т.е. с последният му дъх. Когато смъртта настъпи не всички клетки в организма умират мигновено, но дали можем да наречем това живот? Не бих казал, затова и казваме, че човек е издъхнал, макар и тленните му останки да са все още пред нас. Затова и имаме час на смъртта, когато човек е изгубил съзнателното си съществуване, въпреки че тялото му ще продължи да съществува още известно време, закопано на два метра под земята.
Как ще наречеш спирането на жизнените функции и рефлекси? Плода е жив, докато не го премахнат и изхвърлят като едно парче месо. След това се нарича мъртъв. Дали е издъхнал или просто изстинал не знаем, а и не можем да видим, но каквото и да е си остава жестоко.

Затова следва да се запитаме дали е редно да лишаваме една жена от избор, лицемерно използвайки различни и странни критерии за правото на живот, втълпени ни от религиозни фанатици и насилствено прилагане от една безчувствена законова система, която никога не би могла да бъде поставена на мястото на същата тази жена. Система неспособна да изпита страх, болка, тъга, притеснение...
Една система, която не е жива...

Дали да лишаваме някой да преценява кой да живее и кой не?

Sanctus
Raybeez

Дали да лишаваме някой да преценява кой да живее и кой не?