В 21 век - в общества, в които правото на избор е на първо място една жена трябва да може сама да решава нейната съдба. А този плод - било то в първи или шести месец е част от нейния живот. Нека не забравим, че родителите поемат пълна отговорност за това, което се случва на тяхното дете до началото на тяхното пълнолетие. Има ли смисъл да го задържат насила, защото закона го налага? Има ли смисъл да го дадат в дом, където вероятността това дете да е нещастно е наистина голяма? Разликата от трети до четвърти и пети месец е минимална. Това "същество" не знае какво го очаква.
Щом родителите искат да сложат край на тази бременност значи има причина. И тази причина би попречила на щастието на бъдещето дете.
Какво правим с бременността случила се след насилствен акт? Според официални данни на Gwen Broude – в близо 20% от изследваните от него региони по света изнасилването е допустимо или не му се обръща внимание. Това се случва на места като Канада, Сащ, някои региони на Африка и Азия и пр.
Нима след такъв ужас някой ще отнеме правото на жената да абортира?
Сега някой сигурно ще ми намекне, че тя може да го направи до третия месец. Но нека напомня колко тежки са последствията и травмите след такъв акт – затвореност и изолираност, апатия, депресия и пр. Смятам, че тук всички ще се съгласим, че в подобно психическо състояние жената трудно може да вземе решение, тя дори може да не осъзнае, че е бременна. Факт е, че когато жената е подложена на стрес се нарушава нейното хормонално състояние и симптомите, които биха доказали евентуалната бременност почти ги няма. Както при бременност, така и при стрес жената няма менструация..както при бременност, така и при стрес жената може да има силен апетит. Колко жени всъщност са забременяли, без да разберат до късните месеци? Много.