Benedictus

Да абортираш е равно да убиеш!

"От 1956 г., когато абортите били официално разрешени, до сега са абортирани повече от шест милиона деца. Шест милиона! И това е само по официалната статистика, а мнозина предприемат нелегални аборти, които не влизат в тия данни. Представете си само за момент: за половин столетие цяла една нация е запратена в небитието... Толкова нереализирани възможности, толкова погазени тайнства и надежди! Колко ли бъдещи герои, мислители, творци са изрязани като злокачествен тумор и захвърлени сред биологичните отпадъци?"

Нека си представим всички тези шест милиона... Никога не са почувствали слънцето, никога не са видели майка си, никога не са почувствали живота. Това се случва със всички тях! Не се заблуждавайте, това си е отнет живот.

Но нима след аборта няма да си задавете въпроси?
"Няма ли да усещате скръб и празнота? Няма ли да се чудите момче или момиче е било? Какъв цвят са щели да бъдат очите му? Що за човек щеше да излезе? На кого щеше да прилича? Така една цяла вселена от обещания, загадки, радости и тревоги с един замах ще падне в окървавения леген, а човешкото същество, младенецът, най – великото човешко творение ще отиде сред сенките и мъглите на небитието и бавно ще се превърне в един изстиващ спомен, в смътно чувство на горчилка и вина, на празнота в душата и утробата."

Закона и Аборта.

Не си мислете, че законодателството е направилно напълно своеволно забраната за абортиране след 12-14 седмица! Хората се залъгват и си мислят, че всичко е за да бъде предпазена родилката. Прави са, но не съвсем. Не са загрижени за края на бременността, а за преждевременната смърт на плода, която може да причини куп усложнения с които родилката поема и много рискове.

Тази граница е наложена от специалисти и експерти в областта. Нека не пренебрегваме техните решения, които са крайно полезни както за плода, така и за майката! При аборт след 4 месец рисковете за родилката се увеличават многократно. Като започнем от кръвоизливи и достигнем до невъзможност да има повече собствени деца.

Глупаво е да спорите срещу тези експертни мнения и решения. Насочете вниманието на спора си към друг ъгъл.

Но дали това е наистина убийство? Дали аборта слага край на един невинен живот?


1 ден:
Спермата се съединява с яйцеклетката, за да образуват една клетка с големина зрънце на сол. Новият живот е наследил по 23 хромозома от всеки родител – общо 46. Тази самостоятелна клетка съдържа цялостния градивен генетичен план за всеки елемент на човешкия растеж – пол, цвят на очите и косата, големина, цвят на кожата.



3-4 ден:
Оплодената яйцеклетка се отправя по яйцепровода към матката, чиято лигавица вече е готова да я задържи.


5-9 ден:
През това време оплодената яйцеклетка се установява в плътната лигавица на матката и започва да приема хранителни вещества.



10-14 ден:
Започналият своето развитие ембрион, съобщава за присъствието си посредством плацентните химически елементи и хормони, които прекъсват менструацията на майката.


18-21 ден:
Сърцето започва да тупти.


20 ден:
Вече е започнало развитието на мозъка, гръбначния мозък и нервната система.


28 ден:
Изграждат се костите и гръбначния стълб. Появяват се ръцете, краката, очите и ушите.



30 ден:
Едномесечния ембрион е 10 000 пъти по-голям от първоначалната оплодена яйцеклетка и се развива бързо. Сърцето изпомпва все повече кръв през кръвоносната система. Плацентата изгражда неповторима преграда, която отделя кръвта на майката и детето, по време на пропускането на хранителните вещества и кислорода към ембриона.


35 ден:
На ръката могат да се различат петте пръста, очите потъмняват, произвежда се повече пигмент.




40 ден:
Мозъчната дейност може да се забележи и регистрира.


6 седмица:
Черният дроб поема производството на кръвни клетки, а мозъкът започва да контролира движенията на мускулите и органите. Майката вече втори месец няма менструация и вероятно е установила, че е бременна.



7 седмица:
Ембрионът започва спонтанно да се движи, оформя се челюстта заедно с небцето. Скоро клепачите ще се затворят, за да предпазят развиващите се и чувствителни към светлината очи. Те ще се отворят отново към седмия месец.



8 седмица:
Около 2,5 см. е голям развиващият се живот, който от този момент ще се нарича зародиш. Той има всичко, което притежава един нормален възрастен човек. Сърцето тупти повече от месец, стомаха произвежда храносмилателни сокове, бъбреците са поели своята функция. Четиридесет мускулни групи започват да работят в унисон с нервната система. Тялото на зародиша реагира при докосване, дори ако майката не го усеща до четвъртия или петия месец.



9 седмица:
Кожата на пръстите е добила своя типичен релеф, за тъй наречените отпечатъци. Зародишът сгъва пръстите си, сякаш на дланта му се поставя някакъв предмет.



10 седмица:
Матката се е уголемила двойно. Зародишът може да поглежда, да гълта и да сбръчква челото си.


11 седмица:
Към това време зародишът е голям около 5 см. Той понякога уринира. Лицето придобива бебешки черти, а движенията на мускулите стават координирани.


12 седмица:
Зародишът спи, събужда се и движи мускулите си, пълни с енергия – той върти главата си, сгъва пръстите си, отваря и затваря устата си. Щом дланта бива докосната, пръстите се свиват в здраво юмруче. Зародишът диша с околоплодната течност, за да се подпомогне развитието на дихателната система.



13 седмица:
По главата започва да расте фина коса и вече се различава полът.



4 месец:
В края на този месец зародишът е голям 20-25 см. и тежи около 250 грама. Майката постепенно видимо наедрява. Започват да функционират ушите и има доказателства, че зародишът чува нещо – гласа на майка си и биенето на сърцето й, както и външни шумове. Пъпната връв се превръща в техническо чудо – по нея на ден се пренасят 340 литра течност, като нейното обръщение се възпроизвежда всеки 30 секунди.


Искате да убиете това невинно същество, просто защото някой така е решил ли?

Не мисля, че дори вие го искате...

Някои от най-често прилаганите методи за извършване на аборт.

Д-р Гергина Кирякова.

В България аборта е юридически разрешен до 12 гестационна седмица от бремеността. След този срок аборт се прави само по медицински показания или в случай, че има опасност за живота на майката. Това, обаче че аборта е юридически разрешен в никакъв случай не означава, че той е морално допустим или оправдан. В това ще се убедите самите вие след като прочетете за различните абортивни техники. Важно е да отбележим, че някой от видовете посочени по-долу не се прилагат като начини за прекъсване на бременност в България.


Аспирационен кюртаж /вакуум аспирация/ прилага се през първите седмици от бременността:

Това е най-често употребяваният метод за аборт. Вкарва се тръбичка в матката, свързана с аспирационната апаратура, която изсмуква бебето. То се разкъсва от силния вакуум и се изхвърля навън.

Кюртаж и дилатация /прилага се до 24 г.с. от бременността/:

С различни инструменти се разширява каналът на шийката на матката, за да може да се вкара кюрета /вид медицински нож/, с която се нарязва плода на парчета и се изстъргва от стените на матката. Кръвотечението е обилно. След като плодът се извади, медицинската сестра трябва да съедини отделните части на плода, за да се увери лекаря, че матката е напълно изчистена. Ако е останало нещо вътре, това ще доведе до възпаление и усложнения.

Простагландинов или химичен аборт:

Специални медикаменти и химикали се инжектират в жената. Те предизвикват силни контракции на матката и бебето се изхвърля навън, обикновено живо. Понякога контракциите са толкова силни, че при някои бебета се откъсват части от тялото (глава, ръце, крак). А някои жени не издържат, получават инфаркт и умират.

Отравяне със сол /солева инжекция/:

Този метод се прилага след 16 седмична бременност, когато има повече околоплодна течност (след 4-ти месец). С инжекция се изсмуква част от тази течност и на нейно място се впръсква силно концентриран солеви разтвор. Бебето поема от тази “отрова”, започва да се гърчи, рита отчаяно, защото този разтвор изгаря живата тъкан и за 1 час умира. След 24 часа започват контракциите и се изхвърля мъртъв плод. В редки случаи детето може да се роди живо, но то е изгорено от разтвора и умира бързо, или го умъртвяват.

Цезарово сечение:

Прилага се при напреднала бременност след 5-ти месец. Отваря се корема, бебето се изважда живо и се оставя да умре или го убиват...



Не ви ли звучи някак си ЖЕСТОКО???


Бернард Натансон – необикновеният свидетел на истината.

От изказването на д-р Бернард Натансон в Полския парламент, октомври 1996г.


„Моля ви, не правете нито една крачка по пътя на легализиране на абортите. Историята това никога няма да ви го прости…Искам да ви предупредя да не правите грешката, която ние в Америка направихме. Гласуването в полза на абортите ще бъде едновременно гласуване за евтаназията, убийството на увредените хора и болните, ще бъде гласуване в полза на генетичните експерименти – ще бъде първата крачка по наклона, който води до незачитане на живота и краят на който неизбежно е смъртта."

Така проф. Бернард Натансон, американец с еврейски произход, се обърна към полските парламентаристи, в краят на октомври 1996г. Той без съмнение е най-големият световен експерт в областта на абортите и защитник на живота от зачеването, световно известен професор, специалист по акушерство, гинекология и биоетика. В края на 60-те години на миналия век, точно д-р Натансон става лидер на известното американско проабортно движение „Национално обединение за премахване забраната за абортите” /"NARAL"/. Само за пет години /от 1968 г. до 1973г./ дейността на това движение довежда до легилазиране на абортите във всички Съединени Американски щати. Д-р Натансон създава най-голямата в света клиника за извършване на аборти в Ню Йорк и две години е нейн директор. Днес, той с огромно съжаление признава за извършените от него 75 000 аборта, в това число и на негови собствени деца.

Изморен от тази „активност” за легализиране на абортите, през 1972г. той напуска ръководния пост на клиниката и приема да бъде координатор и директор на гинекологичната болница Св. Лука в Ню Йорк. През следващите четири години, използвайки най-съвременната техника, той провежда редица научни изследвания на човешкия плод в утробата на майката. С помощта на ултразвуковият апарат, фетоскопската апаратура, електронното записване на сърдечния ритъм на детето в майчината утроба, е било възможно да се наблюдава поведението на детето в утробата на майката. Изследванията на д-р Натансон са толкова красноречиви, че той емоционално се привързва силно към неродените деца и ги обиква.

Д-р Натансон заявява: „Събрах библиотеки с научни доказателства, които ме убедиха в това, че човешкия живот започва от момента на зачеването /т.е. с оплождането/. В матката няма място и самата тя няма такива дадености, та да може да се осъществи някаква промяна на нещо, което не е личност с индивид, който вече е личност. Във времето на вътреутробното развитие не стават резки изменения и затова животът трябва да се защитава от самото му начало до неговият край. Човешкият плод – това е един беззащитен и много деликатен човек, затова трябва да го защитаваме и пазим. Разбрах, че живота това не е само материята, и че не ние управляваме нещата в този живот. През 1979г. заявих публично, че съм променил възгледа си относно абортите и пристъпвам към защита на неродените деца. Започнах да пиша и да говоря по лекции, че нашата отговорност е да уважаваме живота във всяка негова форма. Промененото ми отношение към абортите стана опасно за хората, които бяха свързани с абортите и порнографския бизнес, до такава степен, че ме заплашиха дори със смърт. През 1984г. много силно ме заинтригува, какво наистина се случва по време на аборта. До този момент никога не бяхме изследвали това. Помолих близък приятел, който правеше аборт да включи ултразвуковия апарат и да го сложи до тялото на жената, на която се правеше аборта. Записахме всичко на видео. Това, което се случи после с нас е, че бяхме ужасени. Благодарение на получената документация мога да видя как ръчичките и крачетата на бебенцето бяха откъснати от изсмукващата машина, как всички органи бяха смачкани, как черепът беше раздробен със специален инструмент. За мен това беше наистина голям шок. Моят приятел, който работеше в много клиники, и ежедневно правеше по 30-40 аборта, след като видя видеото от ултразвука никога повече не направи нито един аборт. Използвахме част от този запис и направихме филма „Тихият вик”. Движенията подкрепящи аборта много силно ни нападнаха и ни обвиниха в манипулация на общественото мнение. Тези претенции, обаче бяха обявени за неоснователни от самия създател на ултразвуковия апарат д-р Доналд, който каза, че „Тихият вик” – истински документира аборта на тримесечно бебе в утробата на майката. През 1987г. ме заинтригува какво се случва при един аборт на по-късен етап от бременността, т.е. след петият месец от зачеването. Отново помолих доктор да снима аборт с помощта на фитоскоп – оптически инструмент, който от едната страна има обектив и лампа, а от другата страна има лупа. Той вкара фитоскопа във утробата на жената бременна в петия месец, камерата постави от другата страна и снимаше аборта на монитора. Във филма се вижда чудовищно разкъсване на детето на части. Този филм се казва: „Затъмненото съзнание”. Когато за първи път този филм бе показан в Париж, той много впечатли зрителите, а един лекар загуби съзнание. Снимахме също и т.нар. „раждане на части”. Тази процедура се извършва в 26-28 гестационна седмица от бременността. По време на тази процедура крачетата на детето се хващат и се изкарват вън от утробата на майката, което е частично раждане. Вътре остава само главичката. Целият този процес е убийство на дете – след това в главата на детето се вкарва остър инструмент, който се забива в мозъка. Когато това се случи, черепът пада и детето може да се изкара мъртво”.

Д-р Натансон извършва аборт за последен път през 1979г. Научните изследвания са му помогнали да разбере какво всъщност представлява аборта в действителност.
„Достигнах до извода, че плода в утробата на майката – това е човешка личност, и не трябва повече да водим тази ужасна война против най-безпомощните и най-невинните от нас. Изследванията ми показват колко са важни за човека първите девет месеца в утробата на майката. Това е най-важният етап от живота на човека-тогава се развиват нашите органи, появяват се чувствените възприятия. Прекъсването на бременността на този етап е непростимо, недопустимо и неморално. Това е престъпление. Наблюдавайки плода в майката, не може да не стигнеш до извода, че той е член на човешкото общество. Всички ние някога сме били в утробата на нашата майка. Науката доказва, че първите девет месеца от бременността са част от целият ни живот, който започва при зачеването /оплождането/ и завършва със смъртта. Тези първи девет месеца са абсолютно необходими и трябва да се приемат така, както периода на новороденото дете, детството, юношеството, зрелостта и старостта. Смятам, че разрешението на абортите е планирано унищожаване на човешки живот, ужасен акт, в който силата доминира над истината.

Като учен аз знам – не просто считам, но знам – че живота на човека започва в момента на зачеването. Ако, за да признаем това не ни достига мъжество, увереност, ако се разочароваме и отегчим, ако загубим дори само минута – историята това няма да ни го прости”. По време на пресконференция в Парламента на Република Полша д-р Натансон заявява още: „От гледна точка на медицината няма никакви основания, които да оправдаят дори и един аборт. Медицината е на такъв етап, че ние можем безопасно да преведем всяка жена през периода на бременността. А ако тя наистина е болна, тогава именно аборта може да я убие. На всички известни и честни лекари им е ясно, че за аборта няма оправдания. Защитата на живота на неродените – това е естествен инстинкт на човешка солидарност. Но, уви истината за аборта се скрива от самата жена и от обществото”.

„От медицинска гледна точка аборта се явява много по-голяма опасност за живота на жената. Той именно заплашва жената със смърт поради възможни сериозни усложнения. Ако лекарите говориха за последствията от аборта, то навярно много малко жени биха се решили да го направят. Научните изследвания показват, че аборта не просто убива детето, но също оставя дълбоки и трайни следи в психиката на жената, в нейният партньор, а също и в лекарите и медицинските сестри”. Това е т.нар. „постабортен синдром”, който се изразява в постоянно чувство на тегота, вина и затваряне в себе си. Последствията от аборта пораждат дълбоки рани в личността на човека, в неговата съвест и душа. Това касае майката, бащата и техните живи деца. Психиатри отбелязват, че деца на които им е „провървяло да се родят”, подсъзнателно усещат, че е можело да бъдат убити от техните майки или бащи. Аборта влияе разрушително и върху личността на лекаря, който го извършва. Тези лекари загубват уважение към пациентите си, стават невнимателни, агресивни, много от тях започват да употребяват алкохол и наркотици”.
„В САЩ нечестни хора правят аборти срещу много пари. Тъканите от мъртвите неродени деца се продават като материал за козметичната и фармацевтична промишленост. Някой учени с помощта на генетични манипулации искат да направят вид „нечовек” който да върши „мръсната” работа. 23 години след въвеждането на абортното законодателство в САЩ, лекарската етика се изврати дотолкова, че хората, които постъпват в болница вече не знаят какво ще прави с тях лекаря – ще ги лекува или ще ги убива. Затова говоря пред вас, като бивш атеист, който после е станал вярващ католик и защитник на неродените деца: ако вие позволите във страната ви да се легализират абортите, то със сигурност ще се случи това, което се случи и в САЩ: аборти до 9 месец от бременността, всеки, който не е физически или интелектуално съвършен може да бъде унищожен. И така, ще можете да видите, че последствията от закона за абортите ще бъдат насочени срещу вас самите. Това е урок, който трябва да научите. Умолявам цялата ви страна да разбере, че свят, в който науката достига до извращение, в центърът на която го няма Христос – този свят е обречен на падение и смърт. Скоро цялата Земя ще стане едно студено място. Длъжен бях да ви дам това послание. Моля ви, предайте го на останалите”.


Да родим ли, ако детето е увредено?

Д-р Педи Джим Боггат.


По време на практиката ми в отделението по гинекология се запознах с една бременна жена, чието дете беше с вродени аномалии, от които можеше да умре веднага след раждането. В такива случаи много от лекарите съветват жените да направят аборт от съчувствие към майката. Знаех, че не съм длъжен да приемам да участвам в такъв аборт. Но едно друго нещо не знаех, каква алтернатива да предложа на такава майка? „Малкият Давид” ми подсказа какво да правя. Ето неговата история.

Майката на „малкият Давид” се консултира с мен по повод нейната бременност. На детето, с което беше бременна му бяха открили пет сериозни аномалии. Състоянието й не ми приличаше на нито един познат досега синдром. Много лекари й предлагаха да направи аборт, но тя отказа. Бременността беше дълга и трудна за младата жена очакваща своето първо дете. Бяха я насочили към мен от селската им местност. След като се роди детето бащата даде своето име Давид на първата си рожба.

Предполагахме, че "малкият Давид" ще живее двадесет минути след изключване на апарата за изкуствено дишане. След раждането детето прекара в кислородната палатка около 8 часа, които трябваха на детският лекар за изследвания. Диагнозата на лекарите се потвърди напълно. В стаята с младата майка и бащата присъстваха и техни роднини, когато докараха бебето от детска реанимация. Бързо подадоха „малкият Давид” на майка му, защото му беше нужна нейната любов и нежност преди да настъпи смъртта му. Бащата, както и лелите, дядовците и бабите можеха да подържат малкият Давид, да го прегръщат и целуват с любов. След двадесет минути сърцебиенето на детето започна да отслабва, но после неочаквано отново дойде в норма. И това се повтаряше много пъти. През целият ден далечни и близки роднини идваха от целият щат. Бяха толкова много, че мястото във болничната стая не стигаше, за да ги побере. Но всички имаха възможност да подържат, да целунат и да окуражат малкият Давид с много любов. „Взрив от любов” се чувстваше от всички присъстващи. Когато после съм говорил с родителите и роднините те винаги говориха за този невероятен „взрив от любов”, който са почувствали тогава.

Отидох на погребението на "малкият Давид". Два часа и половина вървях по градските улици наблюдавайки прекрасните пейзажи. Когато пристигнах на мястото, майката на "малкият Давид" ми каза: „Моят лекар ми обеща, че ще дойде и аз знаех, че ще го направи!” На погребението имаше около 100 човека. Дядото на "малкият Давид" произнесе реч, от която всички присъстващи се просълзиха. След погребението реших да се поразходя по поляната около гробището. Спомних си житейските си грешки. Много от тях е можело да се поправят и да се намери утешение. Като лекар съм се срещал с аналогични ситуации - пред мен стои проблем и аз го решавам. Този случай, обаче ми показа една нова методика на отношение към бременността. Съвършено ясно е, че тези родители бяха абсолютно потресени от трагичните събития. Във всеки разговор те споменаваха колко тежка за тях е била смъртта на тяхното детенце, но никога не забравяха за този прекрасен и топъл „взрив от любов”, който всички чувствали докато са държали и целували „малкият Давид”. Оказа се, че малкият Давид е дал повече любов за един ден на тези родители, отколкото много други деца за целият си живот. В тяхното съзнание и в съзнанието на всичките им близки беше останал спомена, че трагедията от смъртта на малкият завинаги и неотлъчно е свързана с този „взрив от любов”. Можеше да се помисли, че такива родители ще бъдат много внимателни към една друга бременност на майката или въобще не биха пристъпили към такава крачка, но жената забременя след няколко месеца и сега имат съвършено здраво детенце.

„Малкият Давид” ме научи правилно да подхождам към всяко дете със смъртоносни отклонения, а именно търпение и чакане, а не вмешателство. „Малкият Давид” доказа, колко добро нещо може да се получи от този правилен подход, а също че дори и най-малкият е създаден за нещо, и всеки има свое призвание. „Малкият Давид” ни показа, че дори и бебенце, което никога не е проговаряло може да даде могъщ духовен урок на лекарите, на колектива на болницата, на майката и читателите.

от статията „Малкият Давид” на д-р Боггат, симпозиум по „Здравеопазване”



И като за край съм ви приготвил видео материали от които втория е без превод, но си мисля, че това няма да е проблем за интелигентни хора като вас.


Тихият вик. (част първа):
[vbox7]http://vbox7.com/play:49cfa50e[/vbox7]

Тихият вик. (част втора):
[vbox7]http://vbox7.com/play:cbbfff36[/vbox7]

Тихият вик. (част трета):
[vbox7]http://vbox7.com/play:b3103107[/vbox7]


Изгледайте ги и осъзнайте какво подкрепяте.