.
Затворена тема
Страница 3 от 3 ПървиПърви 123
Резултати от 51 до 69 от общо 69
  1. #51
    Мега фен Аватара на Canis_Dirus
    Регистриран на
    Nov 2007
    Мнения
    8 459
    Kyp за дебата!
    Grumpy old madman

  2. #52
    Супер фен Аватара на SWASTIKA
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    1 391
    Benedictus

    Цитирай Първоначално написано от RAWRRR
    Стратегията на отбор Benedictus в последно време придобова интересен нюанс, имайки предвид пола, възрастта и сериозността на членовете й.
    Това не мисля, че е проблем на отбора Sanctus, а и няма абсолютно нищо общо с провеждания дебат. Това са неща от които ще се интересува само и единствено комисията, а предполагам, ти не се чувстваш такава.

    Цитирай Първоначално написано от RAWRRR
    Genetix и SWASTICA се опитаха да манипулират общественото мнение, показвайки грозни снимни, пишещи с 30 цвята и размера шрифт "Отбор Sanctus одобрява това". Изкарвайки ни чудовища се надяват да спечелят симпатиите на 12-годшините момиченца и женствените момченца (тук нямам предвид журито) . Но хората имат глава на раменете си и биха се замислили - това са снимки на аборти , но "естетиката" в аборта в 3тия месец е равна на "естетиката" на аборта в 4тия месец? Преди 4тия месец, аборта също не е цветя и рози и не галят зародишчетата с перца - така че последните мнения на SWASTICA и Genetrix няма смисъл да ги коментираме.
    Да манипулираме? Интересно.

    Не знам точно на какво от снимките казваш грозно. Има точно три варианта:

    Вариант номер 1 - Смяташ, че самото бебе е грозно, което ще доведе до мисълта, че смяташ малките бебенца за грозни неща. Това от своя страна ще допринесе за множество въпроси свързани с красотата и грозотата, което няма НИЩО общо с водения до момента дебат.
    Не вярвам вашият отбор да се ръководи от тези фактори, защото и грозните имат право да живеят.

    Вариант номер 2 (най - вероятния) - Смяташ за грозни разчленените тела и многото кръв,а с това автоматично забиваш ритник на отбора Sanctus, тъй като тези грозни гледки стават само и единствено от нещото, което вие твърдо подкрепяте. Честито.

    Вариант номер 3 - Смяташ качеството на снимките за грозно, което си е пълно париране от главната тема и дори няма нужда да го коментирам.

    Мисля, че отбора ви изгуби доста, след като доста жестоко обиди множество хора с думите: "Изкарвайки ни чудовища се надяват да спечелят симпатиите на 12-годшините момиченца и женствените момченца (тук нямам предвид журито)". Още веднъж честито.

    Тук дебата прави едно ограничение споменато още в началото - след 4 - тия месец, не преди него. Ако започнем да мислим това, ако започнем да разглеждаме онова... Дайте тогава да говорим за кастрацията на мъжете, което ще намали бременните и същевременно абортите? Това са пълни глупости. Ако искахме да говорим за аборта като цяло, щяхме да сме на съвсем друга вълна.

    Цитирай Първоначално написано от RAWRRR
    Ако все пак жена разбере че има цветна бременност в 4тия месец, няма право според вас да направи аборт, така ли?
    Личното мнение тук няма да играе роля. А между другото, според нас има право да прави аборт, когато си пожелае, дори, ако иска да го прасне с брадвата в главата на 11 години, защото е много жилаво. Всеки има право, а ние не сме хората, които ще го нарушим.
    Никой от нас не твърди, че няма право, а че направеното ще бъде убийство. Това е според нас.

    Цитирай Първоначално написано от RAWRRR
    Ако момиче е изнасилено, то тя трябва задължително да абортира до 4тия месец? И ви сте менталните гурута,които определят колко време й е необходимо за да се свести и абортира?
    Нека правим разлика между изнасилване и пребиване. Две съвсем различни неща.
    Да се възтанови от какво? След като е изнасилена минава множество тестове, един от които е теста за бременност. Не трябва да си гуру, за да разбереш, че си бременна.



    Цитирай Първоначално написано от DimovB
    не мисля, че аборта може да се разглежда като убийство.
    пак казвам, нека първо изясним позициите, кога всъщност започва живота на човек.
    за мен категорично едно същество може да се нарече човек, когато напусне утробата на майката и е способно да осъществява самостоятелно всички жизнени процеси.
    За други Бог не съществува, за трети болката е кеф. Все лични мнения.


    Цитирай Първоначално написано от DimovB
    Мисля, че първо трябва да изясним позициите си относно "Кога започва животът", за да сме наясно дали всъщност абортирайки след 4-тия 'убиваме' човешко същество или не.
    Според теб човешко същество или пластмасова количка убиваме?
    ULTRA VIOLENT SKIN BLOCK!

  3. #53
    Мега фен Аватара на RAWRRR
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    София
    Мнения
    4 071
    Sanctus


    Ще те помоля да не говориш от мое име, какво харесвам и какво не харесвам, както и от името на отбора ни, какво одобряваме и какво не одобряваме.

    Точно затова аз ще се изкажа какво ние харесваме и какво ние одобряваме.

    Кой има право да избира - жената , правителството или бог?

    Много смирените хора, с насълзени очички и пяна на устенцата,ще защитават хуманното, извисеното,възвишаното..съ тветно ще искат да защитят както живота на бебето, така и правото на избор на майката.

    Но не може да защитаваш и двете. Затова отбор Бенедиктус играе двойни стандарти - от една страна защитават бебетата, от друга - не уважават желанието на майките.

    Живота на жената е също толкова важен, колкото и на нероденото същество. Съжалявам, но е така.

    Преди години, когато беше паднал автобус с ученици в река Лим, често се чуваха коментари от сорта на "Тези дъртите,те са си изживяли живота, защо трябваше да се спасят те, а малките да се удавят" . Колкото и нечестно и нехуманно да звучи, ние понякога нагло си преценяме кой живот е по-важен и кой не е.

    Ако не се направи аборт до 3тия месец, според тезата на отбор бенедиктус,детето трябва да се роди. Само че вие сте момчета и е нормално да не знаете,ч е раждайки по естествен начин - жената е с единия крак в гроба. Наскоро се вдигна доста шум с починала родилка точно сред раждане. С раждането се увеличава и риска от рак на гърдата, ако кърмата не се изстисква добре (това е една от основните причини за рак на гърдата у жените). НЕ казвам, че е лошо да се ражда, но казвам че е добре, когато раждаш да си струва да поемеш този риск,с всичките му усложнения.

    И като заговорихме за риск за жената, няма как да спомена нещо което деликатно отбягвахме досега.

    Абортът след 4тия месец е нелегален. А някой знае ли защо?

    Заради развитите пръстчета на бебето и нервната му система?

    Абортът след 4тия месец Е забранен от закона и защото крие много по-голям риск за родилката. Затова и са малко докторите, които макар и нелегално се решават да направят аборт в засилена бременност, защото съществува голяма вероятност жената да си остане на операционната маса.

    И ако една жена е готова да рискува живота си за да абортира, значи тя има сериозни причини. А тези сериозни причини са ще бъдат и спънките в живота на малкото дете. Не мисля, че някой може да бъде съдник на това кой ще рискува живота си и дали рискът му е оправдан. Дали е достатъчно зле с парите за да не може да си позволи да отглежда дете,дали е бил изнасилен и тн.

    Просто не сте вие хората, които го решават. Решението е на майката и на бащата. Затова и никой не иска съвет от приятели, форуми, познати, фризьорки, бармани и всички други душеприкащици, за това да направи ли аборт или да не направи. Както и никой не се съобразява със закона, защото това е нещо толкова сериозно, че си заслужава той да бъде нарушен ако трябва.


    Вариант номер 2 (най - вероятния) - Смяташ за грозни разчленените тела и многото кръв,а с това автоматично забиваш ритник на отбора Sanctus, тъй като тези грозни гледки стават само и единствено от нещото, което вие твърдо подкрепяте. Честито.
    Вие също подкрепяте "това" нещо, само че имаме различия оносно периода на извършването му. Честито .

    С риск да изглеждам тъпа ще кажа че наистина не разбирам вътрешния ви конфликт - Свастика и Дженетикс говорят протия аборта като цяло,Канис говори против аборта след 4тия месец?
    Къде точно ви е позицията?
    Plans are nothing; planning is everything.
    Dwight D. Eisenhower

  4. #54
    Мега фен Аватара на Canis_Dirus
    Регистриран на
    Nov 2007
    Мнения
    8 459
    Kyp за дебата!
    Grumpy old madman

  5. #55
    Мега фен Аватара на RAWRRR
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    София
    Мнения
    4 071
    Sanctus


    "Живот срещу прищявка"

    Първо да видим живот ли е това..

    Живот ли е жизнените ти функции да са сведени до хранене и отделяне на храната, живот ли е жизнените ти функции да зависят единсвено от някой друг, живот ли е никой да не те докосва, живот ли е да затворен и постоянно на едно и също място, живот ли е да не виждаш майка си, живот ли е да се преобръщаш, усуквайки се в собствената си пъпна връв?За такъв "живот" ли си мечтаеш?

    Ако това за теб е стойностен живот за теб, моите съболезнования..

    Живота идва с първия крясък и първата глътка въздух, идва с първото гушване в ръцете на мама, идва с обгръжването, идва с първия слънчав лъч, идва с първата крачка, идва с игрите, идва с детството..

    Разликата между новородено и зародиш е голяма.Новороденото е живо същество, зародиша е преживящо същество, изпълняващо елементарните човешки функции и то благодарение на друго човешко същество.

    Истинския живот не започва със зачятието, а с раждането.Затова не можеш да наречеш аборта убийство. Защото не "убиваш" живо същество в пълния смисъл на думата.
    Plans are nothing; planning is everything.
    Dwight D. Eisenhower

  6. #56
    Мега фен Аватара на Canis_Dirus
    Регистриран на
    Nov 2007
    Мнения
    8 459
    Kyp за дебата!
    Grumpy old madman

  7. #57
    Мега фен Аватара на RAWRRR
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    София
    Мнения
    4 071
    Аналогът ти с хора в кома беше изключително болен.

    Хората в кома са родени, видяли са какво е животът, в цялата му пъстрота и суета, живяли са (макар и малко) и точно затова не можеш да ги убиеш.

    Зародишът е нероден, неосъзнаващ, никога не е живял,не живее в пълният смисъл на думата, никога не е обичал истински, никога към него не са се привързали толкова силно, колкото е имало време да се привържат към човека в кома и тн.

    Едно младо момче в кома няма място за съпоствака с 4 месечен зародиш,който току-що е развил половите си органи.

    Да,състоянието и епикризата може да са идентични, но грип и ухапване от кърлеж имат еднакви симптоми, а са толкова различни.

    Искам да допълня нещо относно "капризът".

    Защо има смъртна присъда и доживотен затвор? Смъртта ли е най-лошото или цял живот мъчение? Защо си мислите,че двама млади не могат да провалят живота си,ако им се родят близнаци?
    Прекъсват училище, университет, живеят по свекърви или евтини квартири, работят като хигиенисти и накрая даже не могат да се пенсионират.
    Защо трябва да се стига да ощетяване на живота на двама човека в името на един, който даже не е човек и за когото това е най-добрият изход?!
    ..защото в такава среда то също е обречено.

    бтв,животните също имат нервна система и изпитват болка, ти животно ли си? Нервната система ли ти е критерият за човек?
    Plans are nothing; planning is everything.
    Dwight D. Eisenhower

  8. #58
    Мега фен Аватара на Canis_Dirus
    Регистриран на
    Nov 2007
    Мнения
    8 459
    Kyp за дебата!
    Grumpy old madman

  9. #59
    Мега фен Аватара на RAWRRR
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    София
    Мнения
    4 071
    Йозеф Фритц,сирачетата - отново даваш пример между родени и неродени!


    Аз не искам моето дете да не види слънцето,не искам моето дете да гладува и е лицемерно да ми даваш пример с другите,защото истината е че всеки иска най-доброто за себе си и за децата си.Ако трябва предпочитам да изчакам и да родя след 10 години,но знам че съм дала най-доброто на това дете.
    Смятам че всяка жена има право на подобен избор - кога ще роди и кога ще абортира.

    Истинския живот не е нищо условно - пише ти го нагледно в личната карта и в акта за раждане.Това че не теб ти е по-угодно да е нещо "условно" за да можеш да кажеш,че зародиша "живее" и оттам,че аборта е убийство и вие сте прави,е съвсем друга боза.
    Същото правеше и с "частните ни случаи" - не се вписвали в темата,защото били рядкост,а всъщност именно те доказват нашата правота,че най-малкото при тяхната наличност може да се прави аборт и в 4тия месец.
    Plans are nothing; planning is everything.
    Dwight D. Eisenhower

  10. #60
    Мега фен Аватара на Canis_Dirus
    Регистриран на
    Nov 2007
    Мнения
    8 459
    Kyp за дебата!
    Grumpy old madman

  11. #61
    Мега фен Аватара на RAWRRR
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    София
    Мнения
    4 071
    Това са показатели за жизнена дейност, а не за живот.


    Животът, в истинския му смисъл, не е мозъчна дейност и дишане.
    Животът не започва когато получиш половите си органи и нервната система.
    Животът не започва, когато сперматозоидът оплоди яйцеклетката.
    Всичко което е в корема е само подготовка за живота. Но докато майката живее, в корема и някой просто изпълнява жизнената си дейност, състояща се от елементарни нужди и рефлекси.

    Зародишът няма достатъчно развито съзнание , че да знае че умира, да осмисля и оценява живота. Защото ние научаваме същността на всяко едно нещо по 2 начина:

    * виждаме и запаметяваме неговото понятие (казват ти врата и в съзнанието ти излиза образ на врата - свързваш нещото с първообраза му)

    * имаме база за сравнение (не можеш да знаеш какво е да караш колело,ако не си го карал, не можеш да знаеш какво е наистина да живееш без да си се раждал)

    Точно защото зародишът няма база за сравнение то не може да осъзнае какво се случва с него .
    Точно развитото съзнание е човешкото в човека, това което го отличава от животните.
    Plans are nothing; planning is everything.
    Dwight D. Eisenhower

  12. #62
    Мега фен Аватара на Canis_Dirus
    Регистриран на
    Nov 2007
    Мнения
    8 459
    Kyp за дебата!
    Grumpy old madman

  13. #63
    Супер фен Аватара на SWASTIKA
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    1 391
    Benedictus

    Мисълта.

    Коя е мисълта, която те кара да убиваш?

    Една мисъл, която променя човешката събда.
    Едно решение, което кара малките невинни ръчички да изстинат завинаги. Решение, което отвежда малкото същество в черен чувал. Ето това е мисълта - сложен процес, който променя много неща.


    Защо трябва да бъдем толкова жестоки? Защо е необходимо да слагаме край на едно детство, на едно бъдеще? Колкото и странно да звучи, дори да бъде оставено в приют, там може да срещне страхотни родители, които да го осиновят. Дали ще живее перфектен живот или просто ад, няма никакво значение, защото живота е борба и ценност.

    И в такъв случай, всички тези хора, които живеят в мизерия и глад, трябва да умрат? Нима нямаш право да продължиш напред? Там вътре сме били всички до един и никой не е имал право на избор. Абсолютно никой!

    Наистина не знаете какво защитавате хора... В някой следващ пост ще ви споделя.
    Просто нещо, което и най - безсърдечната майка не би претърпяла.

    "Номер едно вън ли е вече?"
    ULTRA VIOLENT SKIN BLOCK!

  14. #64
    Супер фен Аватара на SWASTIKA
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    1 391
    Benedictus

    Да абортираш е равно да убиеш!

    "От 1956 г., когато абортите били официално разрешени, до сега са абортирани повече от шест милиона деца. Шест милиона! И това е само по официалната статистика, а мнозина предприемат нелегални аборти, които не влизат в тия данни. Представете си само за момент: за половин столетие цяла една нация е запратена в небитието... Толкова нереализирани възможности, толкова погазени тайнства и надежди! Колко ли бъдещи герои, мислители, творци са изрязани като злокачествен тумор и захвърлени сред биологичните отпадъци?"

    Нека си представим всички тези шест милиона... Никога не са почувствали слънцето, никога не са видели майка си, никога не са почувствали живота. Това се случва със всички тях! Не се заблуждавайте, това си е отнет живот.

    Но нима след аборта няма да си задавете въпроси?
    "Няма ли да усещате скръб и празнота? Няма ли да се чудите момче или момиче е било? Какъв цвят са щели да бъдат очите му? Що за човек щеше да излезе? На кого щеше да прилича? Така една цяла вселена от обещания, загадки, радости и тревоги с един замах ще падне в окървавения леген, а човешкото същество, младенецът, най – великото човешко творение ще отиде сред сенките и мъглите на небитието и бавно ще се превърне в един изстиващ спомен, в смътно чувство на горчилка и вина, на празнота в душата и утробата."

    Закона и Аборта.

    Не си мислете, че законодателството е направилно напълно своеволно забраната за абортиране след 12-14 седмица! Хората се залъгват и си мислят, че всичко е за да бъде предпазена родилката. Прави са, но не съвсем. Не са загрижени за края на бременността, а за преждевременната смърт на плода, която може да причини куп усложнения с които родилката поема и много рискове.

    Тази граница е наложена от специалисти и експерти в областта. Нека не пренебрегваме техните решения, които са крайно полезни както за плода, така и за майката! При аборт след 4 месец рисковете за родилката се увеличават многократно. Като започнем от кръвоизливи и достигнем до невъзможност да има повече собствени деца.

    Глупаво е да спорите срещу тези експертни мнения и решения. Насочете вниманието на спора си към друг ъгъл.

    Но дали това е наистина убийство? Дали аборта слага край на един невинен живот?


    1 ден:
    Спермата се съединява с яйцеклетката, за да образуват една клетка с големина зрънце на сол. Новият живот е наследил по 23 хромозома от всеки родител – общо 46. Тази самостоятелна клетка съдържа цялостния градивен генетичен план за всеки елемент на човешкия растеж – пол, цвят на очите и косата, големина, цвят на кожата.



    3-4 ден:
    Оплодената яйцеклетка се отправя по яйцепровода към матката, чиято лигавица вече е готова да я задържи.


    5-9 ден:
    През това време оплодената яйцеклетка се установява в плътната лигавица на матката и започва да приема хранителни вещества.



    10-14 ден:
    Започналият своето развитие ембрион, съобщава за присъствието си посредством плацентните химически елементи и хормони, които прекъсват менструацията на майката.


    18-21 ден:
    Сърцето започва да тупти.


    20 ден:
    Вече е започнало развитието на мозъка, гръбначния мозък и нервната система.


    28 ден:
    Изграждат се костите и гръбначния стълб. Появяват се ръцете, краката, очите и ушите.



    30 ден:
    Едномесечния ембрион е 10 000 пъти по-голям от първоначалната оплодена яйцеклетка и се развива бързо. Сърцето изпомпва все повече кръв през кръвоносната система. Плацентата изгражда неповторима преграда, която отделя кръвта на майката и детето, по време на пропускането на хранителните вещества и кислорода към ембриона.


    35 ден:
    На ръката могат да се различат петте пръста, очите потъмняват, произвежда се повече пигмент.




    40 ден:
    Мозъчната дейност може да се забележи и регистрира.


    6 седмица:
    Черният дроб поема производството на кръвни клетки, а мозъкът започва да контролира движенията на мускулите и органите. Майката вече втори месец няма менструация и вероятно е установила, че е бременна.



    7 седмица:
    Ембрионът започва спонтанно да се движи, оформя се челюстта заедно с небцето. Скоро клепачите ще се затворят, за да предпазят развиващите се и чувствителни към светлината очи. Те ще се отворят отново към седмия месец.



    8 седмица:
    Около 2,5 см. е голям развиващият се живот, който от този момент ще се нарича зародиш. Той има всичко, което притежава един нормален възрастен човек. Сърцето тупти повече от месец, стомаха произвежда храносмилателни сокове, бъбреците са поели своята функция. Четиридесет мускулни групи започват да работят в унисон с нервната система. Тялото на зародиша реагира при докосване, дори ако майката не го усеща до четвъртия или петия месец.



    9 седмица:
    Кожата на пръстите е добила своя типичен релеф, за тъй наречените отпечатъци. Зародишът сгъва пръстите си, сякаш на дланта му се поставя някакъв предмет.



    10 седмица:
    Матката се е уголемила двойно. Зародишът може да поглежда, да гълта и да сбръчква челото си.


    11 седмица:
    Към това време зародишът е голям около 5 см. Той понякога уринира. Лицето придобива бебешки черти, а движенията на мускулите стават координирани.


    12 седмица:
    Зародишът спи, събужда се и движи мускулите си, пълни с енергия – той върти главата си, сгъва пръстите си, отваря и затваря устата си. Щом дланта бива докосната, пръстите се свиват в здраво юмруче. Зародишът диша с околоплодната течност, за да се подпомогне развитието на дихателната система.



    13 седмица:
    По главата започва да расте фина коса и вече се различава полът.



    4 месец:
    В края на този месец зародишът е голям 20-25 см. и тежи около 250 грама. Майката постепенно видимо наедрява. Започват да функционират ушите и има доказателства, че зародишът чува нещо – гласа на майка си и биенето на сърцето й, както и външни шумове. Пъпната връв се превръща в техническо чудо – по нея на ден се пренасят 340 литра течност, като нейното обръщение се възпроизвежда всеки 30 секунди.


    Искате да убиете това невинно същество, просто защото някой така е решил ли?

    Не мисля, че дори вие го искате...

    Някои от най-често прилаганите методи за извършване на аборт.

    Д-р Гергина Кирякова.

    В България аборта е юридически разрешен до 12 гестационна седмица от бремеността. След този срок аборт се прави само по медицински показания или в случай, че има опасност за живота на майката. Това, обаче че аборта е юридически разрешен в никакъв случай не означава, че той е морално допустим или оправдан. В това ще се убедите самите вие след като прочетете за различните абортивни техники. Важно е да отбележим, че някой от видовете посочени по-долу не се прилагат като начини за прекъсване на бременност в България.


    Аспирационен кюртаж /вакуум аспирация/ прилага се през първите седмици от бременността:

    Това е най-често употребяваният метод за аборт. Вкарва се тръбичка в матката, свързана с аспирационната апаратура, която изсмуква бебето. То се разкъсва от силния вакуум и се изхвърля навън.

    Кюртаж и дилатация /прилага се до 24 г.с. от бременността/:

    С различни инструменти се разширява каналът на шийката на матката, за да може да се вкара кюрета /вид медицински нож/, с която се нарязва плода на парчета и се изстъргва от стените на матката. Кръвотечението е обилно. След като плодът се извади, медицинската сестра трябва да съедини отделните части на плода, за да се увери лекаря, че матката е напълно изчистена. Ако е останало нещо вътре, това ще доведе до възпаление и усложнения.

    Простагландинов или химичен аборт:

    Специални медикаменти и химикали се инжектират в жената. Те предизвикват силни контракции на матката и бебето се изхвърля навън, обикновено живо. Понякога контракциите са толкова силни, че при някои бебета се откъсват части от тялото (глава, ръце, крак). А някои жени не издържат, получават инфаркт и умират.

    Отравяне със сол /солева инжекция/:

    Този метод се прилага след 16 седмична бременност, когато има повече околоплодна течност (след 4-ти месец). С инжекция се изсмуква част от тази течност и на нейно място се впръсква силно концентриран солеви разтвор. Бебето поема от тази “отрова”, започва да се гърчи, рита отчаяно, защото този разтвор изгаря живата тъкан и за 1 час умира. След 24 часа започват контракциите и се изхвърля мъртъв плод. В редки случаи детето може да се роди живо, но то е изгорено от разтвора и умира бързо, или го умъртвяват.

    Цезарово сечение:

    Прилага се при напреднала бременност след 5-ти месец. Отваря се корема, бебето се изважда живо и се оставя да умре или го убиват...



    Не ви ли звучи някак си ЖЕСТОКО???


    Бернард Натансон – необикновеният свидетел на истината.

    От изказването на д-р Бернард Натансон в Полския парламент, октомври 1996г.


    „Моля ви, не правете нито една крачка по пътя на легализиране на абортите. Историята това никога няма да ви го прости…Искам да ви предупредя да не правите грешката, която ние в Америка направихме. Гласуването в полза на абортите ще бъде едновременно гласуване за евтаназията, убийството на увредените хора и болните, ще бъде гласуване в полза на генетичните експерименти – ще бъде първата крачка по наклона, който води до незачитане на живота и краят на който неизбежно е смъртта."

    Така проф. Бернард Натансон, американец с еврейски произход, се обърна към полските парламентаристи, в краят на октомври 1996г. Той без съмнение е най-големият световен експерт в областта на абортите и защитник на живота от зачеването, световно известен професор, специалист по акушерство, гинекология и биоетика. В края на 60-те години на миналия век, точно д-р Натансон става лидер на известното американско проабортно движение „Национално обединение за премахване забраната за абортите” /"NARAL"/. Само за пет години /от 1968 г. до 1973г./ дейността на това движение довежда до легилазиране на абортите във всички Съединени Американски щати. Д-р Натансон създава най-голямата в света клиника за извършване на аборти в Ню Йорк и две години е нейн директор. Днес, той с огромно съжаление признава за извършените от него 75 000 аборта, в това число и на негови собствени деца.

    Изморен от тази „активност” за легализиране на абортите, през 1972г. той напуска ръководния пост на клиниката и приема да бъде координатор и директор на гинекологичната болница Св. Лука в Ню Йорк. През следващите четири години, използвайки най-съвременната техника, той провежда редица научни изследвания на човешкия плод в утробата на майката. С помощта на ултразвуковият апарат, фетоскопската апаратура, електронното записване на сърдечния ритъм на детето в майчината утроба, е било възможно да се наблюдава поведението на детето в утробата на майката. Изследванията на д-р Натансон са толкова красноречиви, че той емоционално се привързва силно към неродените деца и ги обиква.

    Д-р Натансон заявява: „Събрах библиотеки с научни доказателства, които ме убедиха в това, че човешкия живот започва от момента на зачеването /т.е. с оплождането/. В матката няма място и самата тя няма такива дадености, та да може да се осъществи някаква промяна на нещо, което не е личност с индивид, който вече е личност. Във времето на вътреутробното развитие не стават резки изменения и затова животът трябва да се защитава от самото му начало до неговият край. Човешкият плод – това е един беззащитен и много деликатен човек, затова трябва да го защитаваме и пазим. Разбрах, че живота това не е само материята, и че не ние управляваме нещата в този живот. През 1979г. заявих публично, че съм променил възгледа си относно абортите и пристъпвам към защита на неродените деца. Започнах да пиша и да говоря по лекции, че нашата отговорност е да уважаваме живота във всяка негова форма. Промененото ми отношение към абортите стана опасно за хората, които бяха свързани с абортите и порнографския бизнес, до такава степен, че ме заплашиха дори със смърт. През 1984г. много силно ме заинтригува, какво наистина се случва по време на аборта. До този момент никога не бяхме изследвали това. Помолих близък приятел, който правеше аборт да включи ултразвуковия апарат и да го сложи до тялото на жената, на която се правеше аборта. Записахме всичко на видео. Това, което се случи после с нас е, че бяхме ужасени. Благодарение на получената документация мога да видя как ръчичките и крачетата на бебенцето бяха откъснати от изсмукващата машина, как всички органи бяха смачкани, как черепът беше раздробен със специален инструмент. За мен това беше наистина голям шок. Моят приятел, който работеше в много клиники, и ежедневно правеше по 30-40 аборта, след като видя видеото от ултразвука никога повече не направи нито един аборт. Използвахме част от този запис и направихме филма „Тихият вик”. Движенията подкрепящи аборта много силно ни нападнаха и ни обвиниха в манипулация на общественото мнение. Тези претенции, обаче бяха обявени за неоснователни от самия създател на ултразвуковия апарат д-р Доналд, който каза, че „Тихият вик” – истински документира аборта на тримесечно бебе в утробата на майката. През 1987г. ме заинтригува какво се случва при един аборт на по-късен етап от бременността, т.е. след петият месец от зачеването. Отново помолих доктор да снима аборт с помощта на фитоскоп – оптически инструмент, който от едната страна има обектив и лампа, а от другата страна има лупа. Той вкара фитоскопа във утробата на жената бременна в петия месец, камерата постави от другата страна и снимаше аборта на монитора. Във филма се вижда чудовищно разкъсване на детето на части. Този филм се казва: „Затъмненото съзнание”. Когато за първи път този филм бе показан в Париж, той много впечатли зрителите, а един лекар загуби съзнание. Снимахме също и т.нар. „раждане на части”. Тази процедура се извършва в 26-28 гестационна седмица от бременността. По време на тази процедура крачетата на детето се хващат и се изкарват вън от утробата на майката, което е частично раждане. Вътре остава само главичката. Целият този процес е убийство на дете – след това в главата на детето се вкарва остър инструмент, който се забива в мозъка. Когато това се случи, черепът пада и детето може да се изкара мъртво”.

    Д-р Натансон извършва аборт за последен път през 1979г. Научните изследвания са му помогнали да разбере какво всъщност представлява аборта в действителност.
    „Достигнах до извода, че плода в утробата на майката – това е човешка личност, и не трябва повече да водим тази ужасна война против най-безпомощните и най-невинните от нас. Изследванията ми показват колко са важни за човека първите девет месеца в утробата на майката. Това е най-важният етап от живота на човека-тогава се развиват нашите органи, появяват се чувствените възприятия. Прекъсването на бременността на този етап е непростимо, недопустимо и неморално. Това е престъпление. Наблюдавайки плода в майката, не може да не стигнеш до извода, че той е член на човешкото общество. Всички ние някога сме били в утробата на нашата майка. Науката доказва, че първите девет месеца от бременността са част от целият ни живот, който започва при зачеването /оплождането/ и завършва със смъртта. Тези първи девет месеца са абсолютно необходими и трябва да се приемат така, както периода на новороденото дете, детството, юношеството, зрелостта и старостта. Смятам, че разрешението на абортите е планирано унищожаване на човешки живот, ужасен акт, в който силата доминира над истината.

    Като учен аз знам – не просто считам, но знам – че живота на човека започва в момента на зачеването. Ако, за да признаем това не ни достига мъжество, увереност, ако се разочароваме и отегчим, ако загубим дори само минута – историята това няма да ни го прости”. По време на пресконференция в Парламента на Република Полша д-р Натансон заявява още: „От гледна точка на медицината няма никакви основания, които да оправдаят дори и един аборт. Медицината е на такъв етап, че ние можем безопасно да преведем всяка жена през периода на бременността. А ако тя наистина е болна, тогава именно аборта може да я убие. На всички известни и честни лекари им е ясно, че за аборта няма оправдания. Защитата на живота на неродените – това е естествен инстинкт на човешка солидарност. Но, уви истината за аборта се скрива от самата жена и от обществото”.

    „От медицинска гледна точка аборта се явява много по-голяма опасност за живота на жената. Той именно заплашва жената със смърт поради възможни сериозни усложнения. Ако лекарите говориха за последствията от аборта, то навярно много малко жени биха се решили да го направят. Научните изследвания показват, че аборта не просто убива детето, но също оставя дълбоки и трайни следи в психиката на жената, в нейният партньор, а също и в лекарите и медицинските сестри”. Това е т.нар. „постабортен синдром”, който се изразява в постоянно чувство на тегота, вина и затваряне в себе си. Последствията от аборта пораждат дълбоки рани в личността на човека, в неговата съвест и душа. Това касае майката, бащата и техните живи деца. Психиатри отбелязват, че деца на които им е „провървяло да се родят”, подсъзнателно усещат, че е можело да бъдат убити от техните майки или бащи. Аборта влияе разрушително и върху личността на лекаря, който го извършва. Тези лекари загубват уважение към пациентите си, стават невнимателни, агресивни, много от тях започват да употребяват алкохол и наркотици”.
    „В САЩ нечестни хора правят аборти срещу много пари. Тъканите от мъртвите неродени деца се продават като материал за козметичната и фармацевтична промишленост. Някой учени с помощта на генетични манипулации искат да направят вид „нечовек” който да върши „мръсната” работа. 23 години след въвеждането на абортното законодателство в САЩ, лекарската етика се изврати дотолкова, че хората, които постъпват в болница вече не знаят какво ще прави с тях лекаря – ще ги лекува или ще ги убива. Затова говоря пред вас, като бивш атеист, който после е станал вярващ католик и защитник на неродените деца: ако вие позволите във страната ви да се легализират абортите, то със сигурност ще се случи това, което се случи и в САЩ: аборти до 9 месец от бременността, всеки, който не е физически или интелектуално съвършен може да бъде унищожен. И така, ще можете да видите, че последствията от закона за абортите ще бъдат насочени срещу вас самите. Това е урок, който трябва да научите. Умолявам цялата ви страна да разбере, че свят, в който науката достига до извращение, в центърът на която го няма Христос – този свят е обречен на падение и смърт. Скоро цялата Земя ще стане едно студено място. Длъжен бях да ви дам това послание. Моля ви, предайте го на останалите”.


    Да родим ли, ако детето е увредено?

    Д-р Педи Джим Боггат.


    По време на практиката ми в отделението по гинекология се запознах с една бременна жена, чието дете беше с вродени аномалии, от които можеше да умре веднага след раждането. В такива случаи много от лекарите съветват жените да направят аборт от съчувствие към майката. Знаех, че не съм длъжен да приемам да участвам в такъв аборт. Но едно друго нещо не знаех, каква алтернатива да предложа на такава майка? „Малкият Давид” ми подсказа какво да правя. Ето неговата история.

    Майката на „малкият Давид” се консултира с мен по повод нейната бременност. На детето, с което беше бременна му бяха открили пет сериозни аномалии. Състоянието й не ми приличаше на нито един познат досега синдром. Много лекари й предлагаха да направи аборт, но тя отказа. Бременността беше дълга и трудна за младата жена очакваща своето първо дете. Бяха я насочили към мен от селската им местност. След като се роди детето бащата даде своето име Давид на първата си рожба.

    Предполагахме, че "малкият Давид" ще живее двадесет минути след изключване на апарата за изкуствено дишане. След раждането детето прекара в кислородната палатка около 8 часа, които трябваха на детският лекар за изследвания. Диагнозата на лекарите се потвърди напълно. В стаята с младата майка и бащата присъстваха и техни роднини, когато докараха бебето от детска реанимация. Бързо подадоха „малкият Давид” на майка му, защото му беше нужна нейната любов и нежност преди да настъпи смъртта му. Бащата, както и лелите, дядовците и бабите можеха да подържат малкият Давид, да го прегръщат и целуват с любов. След двадесет минути сърцебиенето на детето започна да отслабва, но после неочаквано отново дойде в норма. И това се повтаряше много пъти. През целият ден далечни и близки роднини идваха от целият щат. Бяха толкова много, че мястото във болничната стая не стигаше, за да ги побере. Но всички имаха възможност да подържат, да целунат и да окуражат малкият Давид с много любов. „Взрив от любов” се чувстваше от всички присъстващи. Когато после съм говорил с родителите и роднините те винаги говориха за този невероятен „взрив от любов”, който са почувствали тогава.

    Отидох на погребението на "малкият Давид". Два часа и половина вървях по градските улици наблюдавайки прекрасните пейзажи. Когато пристигнах на мястото, майката на "малкият Давид" ми каза: „Моят лекар ми обеща, че ще дойде и аз знаех, че ще го направи!” На погребението имаше около 100 човека. Дядото на "малкият Давид" произнесе реч, от която всички присъстващи се просълзиха. След погребението реших да се поразходя по поляната около гробището. Спомних си житейските си грешки. Много от тях е можело да се поправят и да се намери утешение. Като лекар съм се срещал с аналогични ситуации - пред мен стои проблем и аз го решавам. Този случай, обаче ми показа една нова методика на отношение към бременността. Съвършено ясно е, че тези родители бяха абсолютно потресени от трагичните събития. Във всеки разговор те споменаваха колко тежка за тях е била смъртта на тяхното детенце, но никога не забравяха за този прекрасен и топъл „взрив от любов”, който всички чувствали докато са държали и целували „малкият Давид”. Оказа се, че малкият Давид е дал повече любов за един ден на тези родители, отколкото много други деца за целият си живот. В тяхното съзнание и в съзнанието на всичките им близки беше останал спомена, че трагедията от смъртта на малкият завинаги и неотлъчно е свързана с този „взрив от любов”. Можеше да се помисли, че такива родители ще бъдат много внимателни към една друга бременност на майката или въобще не биха пристъпили към такава крачка, но жената забременя след няколко месеца и сега имат съвършено здраво детенце.

    „Малкият Давид” ме научи правилно да подхождам към всяко дете със смъртоносни отклонения, а именно търпение и чакане, а не вмешателство. „Малкият Давид” доказа, колко добро нещо може да се получи от този правилен подход, а също че дори и най-малкият е създаден за нещо, и всеки има свое призвание. „Малкият Давид” ни показа, че дори и бебенце, което никога не е проговаряло може да даде могъщ духовен урок на лекарите, на колектива на болницата, на майката и читателите.

    от статията „Малкият Давид” на д-р Боггат, симпозиум по „Здравеопазване”



    И като за край съм ви приготвил видео материали от които втория е без превод, но си мисля, че това няма да е проблем за интелигентни хора като вас.


    Тихият вик. (част първа):
    [vbox7]http://vbox7.com/play:49cfa50e[/vbox7]

    Тихият вик. (част втора):
    [vbox7]http://vbox7.com/play:cbbfff36[/vbox7]

    Тихият вик. (част трета):
    [vbox7]http://vbox7.com/play:b3103107[/vbox7]


    Изгледайте ги и осъзнайте какво подкрепяте.
    ULTRA VIOLENT SKIN BLOCK!

  15. #65
    Мега фен Аватара на Canis_Dirus
    Регистриран на
    Nov 2007
    Мнения
    8 459
    Kyp за дебата!
    Grumpy old madman

  16. #66
    Мега фен Аватара на RAWRRR
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    София
    Мнения
    4 071
    Sanctus

    (заключение)


    Раждаш се свободен и живееш в окови.
    Винаги има някой, който иска от теб да тичаш, когато ти се иска да вървиш.
    Винаги има някой, който иска от теб да се смееш, когато на теб ти се плаче.
    Винаги има някой или нещо, което те притиска.
    Винаги има някой или нещо, което да ограничава свободата ти.
    Винаги има неща, които искаш да направиш, но не можеш от добро възпитание и куртоазия.
    Винаги има неща, които искаш да направиш , но не можеш - защото трябва да се съобразяваш с някакъв измислен авторитет, с "неписани закони", Конституция, обществено мнение, религия, какво ще си помислят съседите и тн.

    Тези неща започват да управляват живота ти и когато решиш да свалиш диктаторския режим на съседите и "доброжелателите" над твоята собствена свобода, то тогава те започват да говорят. Да говорят и да съдят. Отсъденото от тях е според споненатите по-горе "неписани закони" , а те са в ролята на "морални" съдии. Раздават морал безплатно, съвети, напътствия, "градивна" критика - също, защото това ги кара да се чувстват полезни, извисени, умни, важни, уважавани.

    Тези хора са бабките на пейката пред входа, тези хора са колегите, тези хора са злобните жени, тези хора си и ти - ако някога съдиш някого за нещо, което той е направил, без неговото негото действие да ти вреди пряко и да го съдиш според твоите собсвени морални закони и ценности.

    Хората си позволяват да съдят аборта, защитавайки лицемерно бебето и тайно успокоявайки се "ха-ха,това на мен няма как да ми се случи". Защитавайки правата на бебето ти един вид претендираш със своята загриженост и едва ли не казваш, че ти мислиш повече за доброто на детето от собствената му майка.
    Само на нас ли ни звучи абсурдно?

    Но разликата е там, че съседката няма да заспива години наред с мисълта, че е абортирала, няма опасност от стерелитет при нея, няма да бъде одумвана, псувана, няма да мисли за бебето и какво е щяло да бъде то сега, няма да страда, ако един ден се окаже, че не може да има други деца, а това е било единсвения й шанс.

    Да, сигурно сте вие, които защитавате правата на бебето. Тези, които искат неговото добро повече от неговата майка. Да, сигурно сте вие тези, които имат най-правилното, логично мислене, но не сте вие тези които имат правото на избор над съдбата на детето. То е изцяло майчино.

    Нейното решение не бива да се влияе нито от псевдо-религиозност, нито от псевдо-морал. Колко са жените, които искат да забременеят, за да разнообразят живота им? Колко са жените, които искат да абортират, за да не качат 5 килограма, доносвайки бебето? Броят на тези жени клони към към 0. Когато жена реши да абортира тя има сериозни причини и нито една от тях не е защото не си обича детето. Точно тази й обич я кара да абортира - тя прави възмножно най-доброто по възможно най-жестокия начин.
    Жената е преценила, че не може да гледа това дете, защото няма парички, защото бащата я е насилвал, защото е болна от СПИН. Причините са много и тя е единственият човек, които има право да реши.


    За съжаление, медицинската апаратура не е дотолкова напреднала да може да "вижда" всички видове заболявания, които има бебето в отробата, ако ги има. А заболяванията от които е застрашено са много - генетични от бащата, генетични от майката, генетични от дядо, баба, аномалии в гените, които то самото е развило, заболяванията които са характерни за по-възрастни родилки като Синдром на Даун, Синдром на Патау, Синдром на Едуардс, Синдромът на Търнър, Синдромът на Клайнфелтер, Хорея на Хънингтън, Синром на Марфан и др.
    Тези, както и много други заболявания се проявяват най-рано в напреднала бременност (след 4тия месец). Характеризират се с малформации във всички органи,деменция и др.
    Децата рядко оживяват до повече от 3-4 години.

    Анемия на Кули (таласимия мажор) - детето я наследява ако и двамата и родители носят гена й. Аз самата имам този ген (таласимия минор) и ако бащата на детето ми я има, детето ми да се роди в Анемия на Кули е много висока - ще има аномалии в костен мозък, липса на червени кръвни телца, ще трябва да му се прелива кръв често, което пък увеличава шанса за натрупване в кръвта от желязо, което може да е фатално. И така изходът от едно положение вкарва детето и родителите му в друго ,което не е по-малко опасно. Животът на малкото и на родителите му се превръща в зловещ омагьосан кръг.

    Всички тези заболявания се диагностицират трудно, защото се правят в определен стадии от развитието на детето, който е след 3тия месец. Тук трябва да си зададем въпроса, кое предпочитаме да избавим детето си от непълноценен живот, деменция, недоразвити вътрешни органи и агония в продължение на няколко години? Или да направим аборт, когато установим какви ще са последствията от намереното заболяване.

    Абортът по медицински причини е разрешен в Англия до 6тия месец. Процентът на родилките, които раждат между 4тия и 6тия е голям, което показва, че наистина някои заболявания могат да се установят само тогава. Тези жени са направили най-трудният избор в живота си, правейки аборт , те спасяват живота на детето си.

    Предлагам на всички, да бъдем възрастни и да не разделяме нещата само на лоши и добри. В живота има лоши неща които правим, защото това е най-доброто решение (това е примерът с аборта) , в живота има добри неща, които водят към лоши последствия (пътят към Ада е осеян с добри намерения). В живота нещата не са само черни и бели, а има и много нюанси на сивото. Затова и един възрастен човек трябва да има предвид всички фактори, които влияят на съответния проблем, да го разглежда от различни ъгли и чак тогава да помисли за решението, което в никакъв случай не трябва да бъде крайно. Защото и двете крайности на едно нещо са еднакакво лоши.

    Гледайки снимките на абортирани деца, четейки копи-пейстната информация за абортите, ние разглеждаме проблема само от едната му страна. Да, вярно тя е доказаната, материалната и очевидната страна, но е само едната. Другата е емоционалната, логичната, индивидуалната, моралната.
    Втората страна е не по-малко важна от първата, защото именно способността за рационална мисъл, наличието на морал и индивидуалност ни поставя най-високо в хранителната верига и ни прави хора.

    Когато се взима решение за аборт, трябва да се имат предвид и тази страна.
    Нашите доводи, кога аборт е по-доброто решение, се осланят изцяло на нея и те са:

    Аборт, след 4тия месец, е по-доброто решение, когато има цветна бременност и жената не е знаела за нея. Тогава тя има моралното право да реши дали иска да задържи детето или не, независимо в кой месец от бременността си е.

    Аборт, след 4тия месец, е най-доброто решение, когато жената е изнасилена. Тогава тя има моралното право да реши кога иска да абортира (защото детето е нежелано и е спомен от травмиращо изживяване). Може да са нужни месеци за да започне да се храни и спи редовно, може да са нужни месеци за да проговори и да се социализира. Последствията от изнасилването за страшни и не мислим, че тя трябва да е притискана от срок, който да гони.

    Аборт, след 4тия месец, е най-доброто решение, когато са остановени сериозни заболявания, които детето ще развие след раждането си.

    Нашият отбор смята, че бременната жена има единственото право да отговори на въпроса "За" или "Против" аборта, както и на въпроса "Кога?". Помислете, искате ли вие да се съобразявате с неписаните правила, общественото мнение и те да диктуват живота ви? Вашият собствен и този на вашия любим/а?

    Sanctus:
    hottie, x3eme, RAWRRR
    Plans are nothing; planning is everything.
    Dwight D. Eisenhower

  17. #67
    Супер фен Аватара на SWASTIKA
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    1 391
    Benedictus

    Библията и нероденият живот.

    "Думата "аборт" не е спомената на нито едно място в книгата Библия. Това е едно от категоричните доказателства затова, че Бог никога и по никакъв начин не е имал предвид някой, някъде, някога, изкуствено да "изкара" по насилствен начин от утробата на жената зародиша или плода, който вече се развива в нея. Думите, които срещаме в Библията са "помятане" или "роди преди да е дошло времето й за раждане", които сами по себе си говорят, че става въпрос за нежелана загуба на дете, а не за изкуствено прекъсване на бременността. Независимо, че думата аборт обаче не се среща във Библията, в нея има достатъчно ясни и конкретни насоки, според които можем да определим каква е гледната точка на Бог относно зародилият се в утробата на жената живот.

    Едва ли има човек, който да не е чувал, че християнството осъжда убийството като акт, който човек може да извърши спрямо друг човек. Надяваме се стиховете, които са представени по-долу да са достатъчно доказателство, затова че в Библията живота преди раждането е точно толкова ценен, колкото и след него.



    ROBBIA, Luca della, 1450
    Мария и Елисавета, автор: Лука де ла Робика, 1450 г.
    Ето всъщност какво откриваме: В Писанията има много примери, при които се използва една и съща дума, когато се говори за бебета преди да са родени и след като са родени. В книгата Битие глава 25, стих 22, четем: „Децата се бореха вътре в нея”. Там се говори за близнаците в утробата на Ревека. Думата „деца” използвана тук е обикновената дума, която се е използвала за деца или синове, които са извън утробата. В Евангелие от Лука, глава 1, стих 41, се казва, че когато Елисавета /майката на Йоан Кръстител/ чу поздрава на Мария /майката на Исус Христос/, бебето заигра радостно в утробата й. Думата за младенец / бебе - „брефос/, е същата дума, използвана и в Евангелие от Лука глава 2, стихове 12 и 16, отнасяща се за бебето Исус, както и в евангелие от Лука глава 18, стих 15 говореща за младенци. Но още по-съществено от употребата на думата е описанието на това, което нероденото дете правеше. Йоан Кръстител, който все още беше в утробата, подскочи от радост, разпознавайки присъствието на Христос, който също беше в утробата. Това беше вътреутробно преживяване и изразяване на радост от Йоан Кръстител породена от идването на Господ Исус Христос, и това е изумителна реалност.

    Библията също така съдържа свидетелството на някои от библейските герои, описващи себе си в утробата като личности. В Псалом 51, стих 5 цар Давид говори за себе си докато все още е бил в утробата с думите: „аз” и „мен”. Именно цар Давид беше този, който беше в утробата на майка си, а не "нещо неопределено". Пророк Исая говори по същия начин в книгата Исая, глава 49, стих 1. Той казва: „Господ ме призова от утробата; от тялото на майка ми Той ми даде име.” Божият призив върху пророк Исая дойде преди той да се роди, когато все още се намираше в утробата на майка си. В книгата Еремия глава 1, стих 5, Бог говори лично към пророка като му казва: „Преди да те оформя в утробата, Аз те познавах, и преди да се родиш, те осветих. Поставих те пророк на народите.” Виждаме, че Бог е познавал Еремия още преди той да се е оформил в утробата на майка си. Неговият призив дойде преди да се роди, а не след това. В Евангелие от Лука, глава 1, стих 15 се казва, че Йоан Кръстител беше изпълнен със Святия Дух „докато още беше в майчината си утроба”. И накрая, в Посланието на Апостол Павел до Галатяните, глава 1, стих 15, великият апостол казва за себе си, че Бог го: „отдели още от утробата на майка му”.

    От всичко казано можем да заключим, че Божият призив относно съществуването и съдбата на човека идва преди раждането, и това има голямо значение при поставянето на въпроса морален и допустим ли е въобще аборта.

    Можем да намерим още един поглед върху Библейския възглед за живота в утробата в различни други пасажи от Библията като Псалом 139, стих 13, който е една прекрасна и жива илюстрация за уникалното дело на Бога при оформянето на човека вътре в утробата. В книгата Йов глава 31, стихове 13 до 15, Йов заявява че именно поради това, че познава Божието дело в утробата е принуден да не се отнася зле към слугата си: „Оня, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Същият ли ни образува в утробата?” Въпреки че Йов беше роден от свободна жена, а слугата му бе роден от слугиня, те и двамата са били оформени лично от ръката на Бог в утробата и това е основната причина и двамата да имат своето достойнство и ценност.

    Абортът унищожава живот, който Бог активно сътворява. А в книгата Йов глава 1, стих 21, четем, че само Бог има право да дава и да отнема този живот.

    Тогава Царят ще им отговори: "Истина ви казвам: когато сте правили това за един от най-маловажните Мои братя, за Мен сте го правили". Евангелие от Матей глава 25, стих 40

    А най-маловажните и най-беззащитните от всички хора на света са неродените деца."
    ULTRA VIOLENT SKIN BLOCK!

  18. #68
    Мега фен Аватара на machoka
    Регистриран на
    May 2005
    Мнения
    11 113 835
    Темата беше заключена в решеното време, въпреки поста ми в момента.

    Тези дни очаквайте решение на комисията, аджеба ще излъчим ли въобще победител (заради изцепката с преправените постове) и кой точно.

  19. #69
    hottie
    Guest
    Примерен дебат. Някои постове са променени, но все пак може хвърлите по едно око. Правя темата важна за следващите 2-3 дни.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си