... Случвало ли ви се е да се чувствате самотни... без истински приятели? Е, в момента се чувствам точно така. Внезапно разбрах, че хората, които наричам най- добри приятели, изобщо не са такива.
На 10ти, когато разбрах, че влизам в 1АЕГ, веднаха звъннах на най- добрата си приятелка, надявайки се да се зарадва, обаче като и казах, изобщо не пролича радост. Стана ми кофти. Обадих се на едни други приятелки, които уж също са ми много близки. Те също не се зарадваха, а аз имах нужда да се радвам с някого. Тогава писах на една съученичка, с която не сме толкова близки, и и казах къде съм приета( тя е в ТБГ) и за моя изненада тя беше тая, която се зарадва за мен. Нима съм грешала кои са истинските ми приятели? Защо тези, които ми се водят бест фр., не се зарадваха за мен? Или поне не се направиха, че се радват. Случвало се е да ми споделят нещо, например тази, на която се обадих първо, ходи с един 20 годишен, който само я използва и иска да спи с нея, и винаги, когато тя се радва, че след поредния скандал са се сдобрили, въпреки че бих предпочела да се разделят, аз я окуражавам и се радвам за нея, макар и привидно. Защо тя не го направи?! Супер кофти ми е и вече не знам дали имам истински приятели. Няма да им кажа това, защото не искам да се карам с тях, при положение че догодина ще съм в друго училище, но наистина ми стана кофти....