В последно време се сблъсках с този проблем.Моля имайте търпение..

С тази 'приятелка' се запознахме преди 2 години на рожден ден на обща позната.Ще я нарека Мария за да ми е по-лесно нататък.
За тези две години ние сме се видяли най-много 3-4 пъти.
Тогава много си допаднахме,и се сприятелихме веднага.
Последните месеци тя започна да ме търси да излизаме насам-натам.
Проблема е,че е твърде настойчива..знам ли.
Вече разбрах,че аз със нея не трябва да имам повече контакт и се опитвам да се оттегля възможно най-тактично (макар че не съм от най-милите хора правя усилието..), но тя продължава все така да ми се натрапва.

Причина номер едно,за да искам да я 'чупя' :
Тя е от онези малоумни фенки на Токио Хотел,които пищят дори само като кажеш,че учиш немски,разбираш и връзваш елементарно изречение.. Когато излизам с нея тя от началото до края не спира да говори като кречетало.И все за Токио Хотел или в редки случаи за нещо друго което я вълнува.Най-малкото аз не успявам да възприема и 1/8 от информацията която ми подава за части от секундата..

Причина номер две:
Чувствам се като нейно гадже,изповедник,родител дори..
Майка й е доста странна птица.Часът за прибиране се съобщава на мен,аз трябва да я взема и прибера вкъщи точно като гадже..
Когато ме е канила у тях ми се е налагало да седя права в коридора по 20 минути, за да си оправи стаята. / добре като не си в състояние да посрещнеш гост не го кани забога!/
Направи ми впечатление,че си позволява да държи тон на майка си и да й крещи в мое присъствие.Личното ми мнение е, че не е етично да си вадиш кирливите ризи пред хората..

Причина номер три:
Нахълтва в живота ми!
На много малко хора доверявам разни неща и когато й кажа,че не желая да говоря по дадена тема с нея се сърди като три годишно хлапе.Явно в такъв момент съм изпуснала някои доста важни неща и съжалявам..
Поканих я вкъщи, все пак не може само аз да ходя у тях..
Имам един шкаф който заключвам и ключа е на ключодържателя при другите ключове за вкъщи.В този шкаф има доста лични неща.. стари снимки,записи.. общо взето спомени които си искам само за мен.
В момента в който влезе в стаята започна да бърка по всички шкафове,дори ми разфасова бельото .
Опита се да отвори и този шкаф но след 10 секунди дърпане най-накрая стопли защо не се отваря..
След минутка ме помоли за вода и аз разбира се отидох да донеса..
Когато се върнах я заварих на дивана с изкараното чекмедже да рови из нещата ми.Погледна ме и каза 'готини работи имаш тук..'
Бях меко казано бясна..
набързо събрах нещата и ги прибрах обратно.Тук признавам,че твърде грубо й казах да не пипа където не й е работа.

Причина номер четири /последната,радвайте се..сигурне вече сте се нервирали от тия разкази../ :
Отново я бях поканила в нас,Тогава започна едно мрънкане да излизаме следващата седмица. (време което исках да отделя на приятеля ми защото отиваше на съзтезание и исках все пак да се видим преди това).Обясних й защо няма да мога да изляза с нея.
По това време правех пица за да хапнем нещо и отидох да я нагледам. /имам чувството че все ме дебне да изляза и да тършува из нещата ми../Да спомена че много обича да ми рови из телефона и компютъра и то точно там където съм се опитала да скрия нещо от такива като нея..
После всичко си беше наред.Същата вечер приятеля ми се обади и ми каза че тя му се е обадила от моя телефон и е заявила че искала да ми прави някаква изненада,затова да не ме търси..
Изражението ми беше точно такова - .
Заради нея двамата се скарахме и така нататък,но това са други теми.

След тази тирада по-горе идва и въпоса.Как да кажа на това нагло момиче да ми се разкара от живота.
Попринцип бих я отрязала много по-рано,но точно за нея някак ми е съвестно..
Ако не съвет поне изкажете някакво мнение..

п.п. посредата се отказах да слагам запетайките..