Не, на мен и сама ми е добре.
Просто, както бях писала в другите теми, всичко започна на шега, а се превърна в нещо болезнено (или пък, не чак толкова). Няма как да не страдам. Мисълта, че не го виждам, няма и да го видя ме убива. Сигурна съм, че не съм била влюбена, защото не мога да се влюбя в човек, който не познавам.
Аз дори не мисля за него, само понякога. Но и това 'понякога' ми е предостатъчно да ме жилне отвътре.
;/ Днес написах нещо и в него се казват едни много точни думи, но не е мястото да поствам личното си творчество тук...