- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- вече повече от месец... живея с "не ми пука"
Нямам фалшива усмивка. Ако се усмихвам е от сърце, ако съм тъжна е така, защото го чувствам.
С него хубави моменти - няма почти. Както казах, не го познавам, почти. На мен усмивката му ме зарежда достатъчно, за да продължа да изживявам това, което трябва.
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.