Нещата наистина не вървяха в края на връзката, наистина най-доброто решение беше да се разделим. Беше задушаващо накрая - и за мен, и за нея. Не помагаха разговори, защото като говорим и всеки си знай неговото. Бях готов на компромис, дадох й го и тя се подигра с моето търпение и чувства. Пожелавам й всичко най хубаво и знам, че всеки си намира майстора. Тя беше моя, сега ще видим на нея кой ще е. Гадно е когато се разделите без да ти се даде обяснение, а само думите ' По добре ще е да се разделим'. ОК ! Това е нейното решение, щом мисли така, значи по добре да е така. Не оспорвах, съгласих се. Хванах си пътя и заминах. Не я търсих. Дочувах как разпитва за мен..че не съм я търсил след раздялата.. Не знам нямам думи за нейното отношение към мен след това. Да й имам аз обичта - направи ме на 2 стотинки с нейната шибана любов и факта е на лице - вече 2 месеца не мога да й забравя физиономията, чувствата затихват постепенно..А на всеки друг, с когото е ходила му е давала 2ри шанс, а накрая аз кво ? Дето ми твърдеше, че ме обича повече от всички..пф