Цитирай Първоначално написано от Hilary_
.. едно е сама да стигаш до тези заключения.. друго е да е така в действителност ...
значи ние се поздравявахме с него, но преди 2 седмици някъде се видяхме в дискотеката. аз си говорих с един мой мн добър приятел. Тогава той мина покрай нас и ме гледаше да ме поздрави (може и да ми се е сторило), но аз си говорех с моя приятел и не се усетих навреме.
от тогава той не ме поздравява.като ме види си гледа на пред и изобщо не му пука. аз гледам към него, но той си ме подминава и гледа направо в една точка. не че ме е подминал веднъж, всичките пъти, в които се засичахме той се прави,че не ме вижда
това е в общи линии .. той вече дори не рейгира като ме види пък аз да тръгвам да го заговарям (за трети път)

според мен си му е ясно, че му се кефа и ако той имаше някакъв интерес, най-малкото, което щеше да прави е да ме поздравява или път да кима или да се усмихва де да знам, а аз съм невидима за него.. е? защо ми е тая пуста надежда- година и половина, само на надежди и напразни очаквания. не искам повече да се заблуждавам