споделяне

[evi_vd]

здравейте
от година и половина харесвам едно момче(може би и повече), което беше от моето училище.беше, защото тази година завърши
мисля да споделя с вас терзанията си, защото в момента ми е много кофти и се чувствам страшно самотна
та както казах харесвам едно момче. през тази година и половина се случиха много неща, няма да разправям подробности.. едва ли са от особено значение. ..
И преди съм си го казвала, но този път мисля наистина да впрегна всички мои сили и да го забравя, просто няма смисъл да го харесвам поради редица причини.. достатъчно е само да кажа че на мен ми предстоят изпити на година, а пък него кой знае на къде ще го духне вятъра
другото, което е, че той не ми обръща внимание. всички мои приятелки ми казват, че го е срам и да не се отказвам от него. и аз много пъти съм си го мислела това, защото и др хора са ми казвали, че е пич(и наистина е), но е срамежлив в отношенията си с момичетата.естествено не съм сигурна,че това е така-с него просто за нищо не мога да бъда сигурна.
както и да е, не че ми омръзна да го харесвам, просто ми се иска да постигна, така да се каже, вътрешна хармония, защото особено в последната половин година ми се случиха куп гадории. направо си залинях така да се каже, но не се предадох и си се хилех като ненормална и никой не разбра, че си имам проблеми(освен най-добрата ми приятелка) та горе-долу си нормализирах живота. само това момче ми е просто грижа(то грижи много де) той просто ми е огромна грижа, за това мисля да се разсея и да го забравя.. знам че няма да стане-> хоп и край ама .. надявам се че поне за месец ще ми помине малко. хубавото е че след около 2 седмици заминавам на море и там вероятно ще е хубаво. и така
то пък взе, че се получи дълга тема няма нищо, поне горе-долу си споделих великите мъки..

[RaZzer]

Ами, според мен разсъждаваш трезво... Акъла надделява над сърцето, така че... действай както си решила!
:P

[buntar90]

ми според мен за да го забравиш е нужно 1во да му се нахвърлиш. не ме разбирай погрешно- мисълта ми е не да му намекнеш че го харесваш ами да му го покажеш да му поставиш въпроса ясно -искаш ли да си с мен или не. тогава ако каже че не иска да е с теб няма да има въпроса " ами ако..."
според мен когато нещата са без отворен край е много по-лесно да забравиш някой
успех

[sladur4etyYy]

вие познавате ли се лично?

[evi_vd]

ми според мен за да го забравиш е нужно 1во да му се нахвърлиш. не ме разбирай погрешно- мисълта ми е не да му намекнеш че го харесваш ами да му го покажеш да му поставиш въпроса ясно -искаш ли да си с мен или не. тогава ако каже че не иска да е с теб няма да има въпроса " ами ако..."
според мен когато нещата са без отворен край е много по-лесно да забравиш някой
успех

опитвала съм се.. всмисъл никога не съм го поставяла в ситуация:"искаш ли да си с мен или не"
попринцип съм го заговаряла, но не съм някаква такава наперена-самоуверена и не съм му се натискала. Просто не искам да му досаждам на момчето
Иначе си много прав относно отворения край. аз много пъти съм си казвала, че никога няма да разбера какво би станало ако евентуално действам по-настъпателно, но не мога. Както казах не искам да му се натрапвам и като ме види да му става зле.
В моя полза е това, че той ще ходи да учи някъде и невиждани очи по-лесно се забравят. сега друг е въпроса, че преди, когато исках да го забравя и частично постигах успех в усилията си, той винаги правеше нещо, с което да ми възвърне надеждите. но вече едва ли ще е така- той да си е тук в града още най-много 2 месеца и после ще го виждам рядко
леле пак се впуснах в обяснения..

[RaZzer]

Е, в крайна сметка ако наистина го харесваш - нищо не пречи да се пробваш... След време това, което е можело да бъде, ако си се опитала е възможно да почне да те измъчва...

[buntar90]

Е, в крайна сметка ако наистина го харесваш - нищо не пречи да се пробваш... След време това, което е можело да бъде, ако си се опитала е възможно да почне да те измъчва...

точно

[Hilary_]

Амм .. а защо не може да си с него ??

[evi_vd]

sladur4etyYy попринцип се водиме нещо като познати

Амм .. а защо не може да си с него ??

мисля, че той не иска

[RaZzer]

sladur4etyYy попринцип се водиме нещо като познати

Амм .. а защо не може да си с него ??

мисля, че той не иска

Не се престаравай със заключенията без основание

[evi_vd]

sladur4etyYy попринцип се водиме нещо като познати

Амм .. а защо не може да си с него ??

мисля, че той не иска

Не се престаравай със заключенията без основание

мерси много за надеждата
извинявай ако звуча грубо(в никакъв случай нямам такива цели), но щом съм стигнала до тези заключения, значи си имам причина

[Hilary_]

.. едно е сама да стигаш до тези заключения.. друго е да е така в действителност ...

[evi_vd]

.. едно е сама да стигаш до тези заключения.. друго е да е така в действителност ...

значи ние се поздравявахме с него, но преди 2 седмици някъде се видяхме в дискотеката. аз си говорих с един мой мн добър приятел. Тогава той мина покрай нас и ме гледаше да ме поздрави (може и да ми се е сторило), но аз си говорех с моя приятел и не се усетих навреме.
от тогава той не ме поздравява.като ме види си гледа на пред и изобщо не му пука. аз гледам към него, но той си ме подминава и гледа направо в една точка. не че ме е подминал веднъж, всичките пъти, в които се засичахме той се прави,че не ме вижда
това е в общи линии .. той вече дори не рейгира като ме види пък аз да тръгвам да го заговарям (за трети път)

според мен си му е ясно, че му се кефа и ако той имаше някакъв интерес, най-малкото, което щеше да прави е да ме поздравява или път да кима или да се усмихва де да знам, а аз съм невидима за него.. е? защо ми е тая пуста надежда- година и половина, само на надежди и напразни очаквания. не искам повече да се заблуждавам

[RaZzer]

.. едно е сама да стигаш до тези заключения.. друго е да е така в действителност ...

значи ние се поздравявахме с него, но преди 2 седмици някъде се видяхме в дискотеката. аз си говорих с един мой мн добър приятел. Тогава той мина покрай нас и ме гледаше да ме поздрави (може и да ми се е сторило), но аз си говорех с моя приятел и не се усетих навреме.
от тогава той не ме поздравява.като ме види си гледа на пред и изобщо не му пука. аз гледам към него, но той си ме подминава и гледа направо в една точка. не че ме е подминал веднъж, всичките пъти, в които се засичахме той се прави,че не ме вижда
това е в общи линии .. той вече дори не рейгира като ме види пък аз да тръгвам да го заговарям (за трети път)

според мен си му е ясно, че му се кефа и ако той имаше някакъв интерес, най-малкото, което щеше да прави е да ме поздравява или път да кима или да се усмихва де да знам, а аз съм невидима за него.. е? защо ми е тая пуста надежда- година и половина, само на надежди и напразни очаквания. не искам повече да се заблуждавам

Без да те заблуждавам... Не смяташ ли, че се е получило нещо като ревност когато те е видял да разговаряш с другото момче и затва да е спрял да те поздравява

[evi_vd]

.. едно е сама да стигаш до тези заключения.. друго е да е така в действителност ...

значи ние се поздравявахме с него, но преди 2 седмици някъде се видяхме в дискотеката. аз си говорих с един мой мн добър приятел. Тогава той мина покрай нас и ме гледаше да ме поздрави (може и да ми се е сторило), но аз си говорех с моя приятел и не се усетих навреме.
от тогава той не ме поздравява.като ме види си гледа на пред и изобщо не му пука. аз гледам към него, но той си ме подминава и гледа направо в една точка. не че ме е подминал веднъж, всичките пъти, в които се засичахме той се прави,че не ме вижда
това е в общи линии .. той вече дори не рейгира като ме види пък аз да тръгвам да го заговарям (за трети път)

според мен си му е ясно, че му се кефа и ако той имаше някакъв интерес, най-малкото, което щеше да прави е да ме поздравява или път да кима или да се усмихва де да знам, а аз съм невидима за него.. е? защо ми е тая пуста надежда- година и половина, само на надежди и напразни очаквания. не искам повече да се заблуждавам

Без да те заблуждавам... Не смяташ ли, че се е получило нещо като ревност когато те е видял да разговаряш с другото момче и затва да е спрял да те поздравява

ревност .. ние нито ходиме, нито сме прители, чак па толково много да ме харесва..
от тогава сме се засичали 7-8 пъти по дискотеки,тук-там.. засичали сме си погледите аз гледам в него да го поздравя, той си гледа напред.
имам чувството, че той е усетил, че го харесвам и сякаш бяга от мен
знам ли ...
иначе RaZzer, мерси мн за подкрепата, определно имам нужда от подкрепа в момента, защото така да се каже-буквално липсва от всякъде

[RaZzer]

Ю ар уелкъм...

Амаа като казвам ревност става въпрос, че примерно си е помислил "тя ме харесва, пък едновременно с това се заговаря с други момчета по дискотеките..." и е решил, че си несериозна и затова се пази...

Абе, все едно какво си е помислил - не се отказвай без да пробваш!!!

[fire_cat]

Може би наистина е по-добре да го забравиш. Ако той реши да действа и ти още изпитваш интерес към него - тогава може и нещата да потръгнат. Но ако ти не рискуваш и не му кажеш, значи може би трябва да се опиташ да не мислиш за него и да се съсредоточиш върху другите неща в живота си.

[RaZzer]

Може би наистина е по-добре да го забравиш. Ако той реши да действа и ти още изпитваш интерес към него - тогава може и нещата да потръгнат. Но ако ти не рискуваш и не му кажеш, значи може би трябва да се опиташ да не мислиш за него и да се съсредоточиш върху другите неща в живота си.

1. Някой беше казал, че няма нищо по-тъжно от това, което е можело да бъде... Ако се откаже просто така ще дойде момент, в който ще съжалява...

2. Ако се опита (дори и да я отреже) - по-лесно ще го забрави, защото ще знае, че няма шанс с него и просто ще й се наложи...

3. Защо да си пропилява възможността да бъде щастлива?

[evi_vd]

Може би наистина е по-добре да го забравиш. Ако той реши да действа и ти още изпитваш интерес към него - тогава може и нещата да потръгнат. Но ако ти не рискуваш и не му кажеш, значи може би трябва да се опиташ да не мислиш за него и да се съсредоточиш върху другите неща в живота си.

именно
RaZzer той знае, че сме си приятели с другото момче -виждал ни е много пъти, а и освен това аз не бях сама, бях си е една прятелка
така че ..

[RaZzer]

Може би наистина е по-добре да го забравиш. Ако той реши да действа и ти още изпитваш интерес към него - тогава може и нещата да потръгнат. Но ако ти не рискуваш и не му кажеш, значи може би трябва да се опиташ да не мислиш за него и да се съсредоточиш върху другите неща в живота си.

именно
RaZzer той знае, че сме си приятели с другото момче -виждал ни е много пъти, а и освен това аз не бях сама, бях си е една прятелка
така че ..

Почвам да си мисля, че аз имам по-голямо желание от теб да стане нещо Както решиш, ама ако нищо не направиш - след време ще съжаляваш! :/

[fire_cat]

Може би наистина е по-добре да го забравиш. Ако той реши да действа и ти още изпитваш интерес към него - тогава може и нещата да потръгнат. Но ако ти не рискуваш и не му кажеш, значи може би трябва да се опиташ да не мислиш за него и да се съсредоточиш върху другите неща в живота си.

именно
RaZzer той знае, че сме си приятели с другото момче -виждал ни е много пъти, а и освен това аз не бях сама, бях си е една прятелка
така че ..

Тогава значи имаш обяснение. Кажи му направо. Иначе може никога да не си сигурна. Вярно е, че ако знаеш, че нямаш шанс - ще можеш лесно да го забравиш. Но ако мислиш, че после може да съжаляваш, тогава няма друг начин, освен да рискуваш. Може и да те е страх, че той ще те отхвърли и повече няма да се интересува от теб по никакви причини. Но все пак може би е по-добре да побързаш, защото той може да пренасочи интересите си.

[AceXe]

Ти си идиотка. Както и това момче е идиот. От притесненя не усещате как времето лети и накрая осъзнавате, колко неща се изтървали от живота си...

[evi_vd]

Ти си идиотка. Както и това момче е идиот. От притесненя не усещате как времето лети и накрая осъзнавате, колко неща се изтървали от живота си...

да можеше това да му го каже някой и на него

[Emoooo0]

spored men si postapila mnogo pravilno.......
no samo ne razbrah za6to nemoje da ste zaedno?

[RaZzer]

Може и да те е страх, че той ще те отхвърли и повече няма да се интересува от теб по никакви причини.

Не виждам смисъл да се страхуваш, тъй като в момента нямаш какво да губиш (по отношение на връзката ти с него) - или ще сте заедно, или ще ти се наложи да го забравиш... Единственото, което може да ти донесе рискът е отговор на въпросът, който те вълнува