Хм,изпадала съм в подобна ситуация и не стана.С моя Иван нищо не стана и реших,че е глупаво да се занимавам с него.И наистина оцених 'Ники' и бях доволна,че съдбата е направила така,че до себе си да имам момче,много по-свестно от Иван .Даааа,ама аз по Иван се превъзнасях 2 години и макар да се събрах с Ники,чувствата ми към него бяха нещо като към най-добър приятел.Сигурна съм,че звучи тъпо това,което написах сега,но е самата истина.А и бях на 13...
Но както и да е-човек не избира в кого да се влюби.Аз мога да оценя Ники,но не мога да се накарам да се влюбя в него.
и едва ли не да съм благодарна,че има някой,който ме харесва....Да,радвам се,че има такъв човек,но аз като не изпитвам такива чувства към него?
Темата ми се струва малко глупава точно поради тази причина.Не получаваш това,което искаш,ама бъди благодарен,че получаваш друго,също толкова стойностно.
Но в този случай има разлика между благодарство и любов.