Ако знаеш колко познато ми звучи...
Моя брат е на 10. Аз съм почти на 14. Майка ми не позволява да се излиза между 12 и 16 часа. Сутрин той я излезе, я не. Ако не излезе ме буди, за да му правя сандвичи, чай и прочие. Ако и двамата сме в къщи, което е неминуемо, постоянно ме дразни. Ако съм на компа - пусни ми онази песеен!", "Искам да ми сипеш сок, аз винаги ти сипвам". Или "айде да си играеме" и то не е да иска някаква игра - примерно монополи или нещо такова - той иска на бебешки игри. Ако не стане неговото започва да ми пише по клавиатурата неща от типа "йахгксг", а аз да кажем си чатя и ги изпраща. Или пуска кучето в стаята, а то е още малко и диво и всичко що види - в устата му. Мога още 1000 реда да изпиша, но мисля, че придобихте някаква представа. Ако кажа на нашите - карат му се, наказват го - нищо не помага...Да добавя, че когато сме сами в къщи през 5 минути звъни на майка ми и и' казва, че съм го биела, а въобще не е така При мен положението не е същото, но все пак не си сам/а