Разбирам те, че искаш всичко да е както преди, но то една ли ще бъде вече някога същото. Което е много жалко. Незнам защо така се получава понякога... защо хората се отдалечават едни от други, при положение че имат дългогодишно приятелство! Аз лично никога не бих постъпила така, никога не бих зарязала приятелите си, каквото и да става.! И многократно съм се убеждавал, че в този живот не можеш да имаш пълно доверие на никой. Приятели, приятели.... колко да са приятели...идва момент, в който ти обръщат гръб! Аз съм в същото положение! Една моя приятелка, на която държа страшно много, даже бих казала повече от колкото на всички други, ми обърна гръб! Винаги съм била до нея, излушвала съм я, плакала съм с нея, радвала съм се с нея . Винаги и за всичко съм се съгласявала , защото искам тя да е шастлива и доволна! А за да я изслушам и да и се връзвам на всички глупости трябва да имам огромно търпение и аз го имам, защото не мисля , че всеки би изтърпял човек като нея! Помагала съм и с кавото мога, никога не съм я оставила! А сега , когато аз имам нужда някой да ме изслуша и да поговоря с някой, тя ми обръща гръб... и незнам защо. Не сме се виждали само от месец и половина, защото не сме в един град и тя вече е друг човек.А не искам, искам всичко да е както преди...незнам какво става! Винаги мисля прекалено много за другите и на последно място за себе си и може би там ми е гршката... А за мен кой мисли? Никой, разбира се! ТОва е живота!