До едно време се влияех от мнението на баща ми, понеже ми е единствен родител. Но определено в един момент тръгнах да правя нещата, както аз си знам. Изслушвам доводите му, казвам си и моето мнение, но никога пък не бих се отказала от някое момче, само защото баща ми не го е одобрил. В повечето случаи, ако съм се откажела от някой, е било, защото съм била на същото мнение, като баща ми и ми е трябвало малко, за да се реша да сложа край. Но определено предпочитам вариантът да се опаря от собствените си грешки, отколкото да се обвинявам после, че само съм се водила по нечий акъл, а не съм пробвала.