
Първоначално написано от
machoka
Последната любов и за двамата души е само тогава, когато и двамата са герои на своя собствена приказка... когато битийните проблеми са под нещата, когато имаш нерви и желание да изтраеш понякога държащата се като задник половинка, когато приемаш проблемите си с усмивка, с насмешка по-скоро, даже им забиваш един презрителен шамар. Последнанта любов не е за слабите хора, за малодушните хора, за тези които нямат смелост да се изправят с гърдите си срещу проблемите и да им се опълчат, или за неуверените, за неориентираните, за кариеристите. Последната любов е за мечтателите, за хвърчащите в облаците, яхнали вълната на трепета, за стегналите ги примка на взаимовръзката и невъзможността да дишаш без другия... последната любов е свещен свитък, който имат умението да разчетат само заслужилите.
Последната любов не се изразява в параметри като 'мило', 'коте' 'зрънчо'.. тя не е учтиво лицемерие, нито цунки по муцунки. С последната любов трябва да сте способни да седнете на пода в стаята и да си изкрещите със сЪлзи на очите всичко това, което ви тежи. С последната любов трябва да се сгушите за цяла вечер на много тясно и неудобно място и в тежък момент със сЪлзи на очите да споделите сънищата си. Освен това за последната любов трябва да измините Земята 10^384234 степен пъти само за да зърнете усмивката, да сетите аромата, да докарате тръпчинката на лицето и. За последната любов трябва да се дарите телом и духом, трябва да и се пренесете в жертва.. и тогава ще бъдете допуснат до онзи свещен храм, в който две души съзерцават заедно безкрайността.
Плюя на псевдо любовите, плюя на всичко изкуствено и тъпо, плюя в лицето на отчаянието и апатията. И няма да се откажа, докато последната любов не се изроди в нашите сърца, в нашия псевдо свят и не ни стопли и направи ХОРА!