Била съм с 3 момчета, преди сегашния ми приятел. Не са били кой знае, колко сериозни връзки, но никога не съм гледала на тях в перспектива. Никога не съм ги мислела за "последната любов".
Със сегашният ми приятел сме заедно от година и два месеца. Не го определям като "последната любов", но се надявам да е такава. Мога да кажа, че вярвам в това поради много причини.
Една от тях е, това, че той е моят най - добър приятел. Незнам дали го обичам заради това или е така, защото го обичам, но това да мога да му споделям толкова неща, независимо дали за мен, за него, за нас, за някой друг, ме кара да го ценя много.
Друга причина е, че, когато се налага, можем да се въздържаме от целувки и така нататък, и пак ще си прекараме страхотно. Някак си разговорите с него ми вървят, можем да се шегуваме, да се лигавим, да сме сериозни или непринудени.. всичко, но никога няма да ми е скучно с този човек.
Разбираме се чудесно, почти не се караме. Когато се караме или е защото сме се разлигавили, или просто спорим за нещо. Никога не се стремим да намерим виновния. Винаги гледаме да изтъкнем проблема и да го решим заедно. Без компромиси и от двете страни, не става.
Често ни се чудят, защо не си казваме някакви мили работи, когато сме с приятели. Ами, че ние, когато сме заедно не си казваме такива лиготии.. много рядко е.. просто намираме нежността в други неща. В смисъл мразим лигавщините. Даже съм чувала коментари от рода на.. " те сигурно са заедно, просто, защото са свикнали". И това, защото не демонстрираме любовта си навсякъде..
И най - уважаваната от мен причина е тази, че той, въпреки моите граници (да се прибирам в 10, да не ходя сама с приятели по хижи, на лагер и т.н.), въпреки, това, че не му пускам, колкото и тъпо да звучи, въпреки, че цялата учебна година се чиждаме два пъти седмично, въпреки, че много от плановете ни се провалят заради мен и въпреки, че той можеше през това време да има други момичета, които можеха да му дадат всичко, което му липсва докато е с мен, той остана без дори да се замисли. Издържахме една година така, ще издържим още.
Любовта не е това, за което я мислят повечето младежи. Любовта се гради на доверие, уважение и приятелство.

За това мисля, че с този човек аз мога да прекарам остатъка от живота си, може той да бъде бащата на децата ми.