Емоционалната багра на любовта е тази вълшебно приказна перелина, която те обвива и прави всичките ти проблеми невидими, незначителни. Или поне по-лесно преодолими. Всичко е само подробност, когато е споделено с Него, всичко е ...абе някак си по-различно. Като през скъпи слънчеви очила - уж виждаш същото, ама някак ти е по-гот, по-свежо.

Любовта на 14-18 годишните и на 20+ е различна, но емоционалното съотношение е напълно съизмеримо. Проблемите са различни, в единия случай какви дъвки да си купиш, а в следващия какво да работиш, къде да живееш и как да подхванеш живота си, но любовта е универсална основа, на която стъпваш и в двата случая...

радостта от това да обичаш всеотдайно, забравяйки себе си е неповторима. Който не я е изпитал - не е живял. Който я е опитал, но от първата по-кисела хапка е намръщил муцуна - живее, но половин живот. Аз мисля, че когато любовта цари, приказки не са нужни.. просто едно гуш, две голи тела под одеалото отдадени едно на друго и телом и духом. Когато нещата се изпарят, приказките дебелашко я изместват с коментарите си, оправдания, обвинения.А освен това, няма непоправими неща.

И от мен да знаете - всичко е до магията! P.S. I Love You.