Честно казано преди около 3 години бях типичен пример. Аз съм на 13 е***е се в г**а, аз съм най-големия. Бях пропаднал в училище (навит до полуда да ходя в спортното) пушех, пиех, шмърках тва онова дървех се на тоя и на оня. За щастие сега съм 3 години по-голям и с 90% повече умствен багаж от преди. Смело твърдя че не съм никак глупаво дете, даже обратното, просто бях доста объркан (за жалост има много случаи като моя). Та дойде време за кандидатстване ... бях укрил успешно 21 двойки от нашите (то си бяха само техни амбицийте за кандидатсване). Майка ми побесня и с право де ... баща ми ми даде отдавна измолените шамари и се почна ... 3 месеца непрестанен контрол, като в затвор. Сега уча в елитна езикова гимназия ... не пуша, не пия, за друго да не говорим ... започнах да чета книги, 2ра година работя през лятото и бавно, но славно ставам човек. Та мисля че бях пределно ясен ... ТВЪРДО съм за родителския контрол. Родителите (в повечето случаи) са хора с много повече житейски опит и горделивите им отрочета само биха могли да спечелят ако се вслушват във всеки един съвет даден им от тях. Кой знае сега на каде щях да съм поел ако нямаше родителски контрол от страна на Майка ми и Баща ми, които вече ценя безкрайно много.