- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Коркова епопея
Коркова епопея
Шибано
изплюта горчилка
да, шибано –
човешка, разбита
досущ коркова глава
безжизнена острилка.
Сърбеж по хромния съсъд
реакция, ала хронична.
Инстинкт викат му
овъглява блестяща плът
всеки ден и всяка нощ -
по заповед изрична.
Аз четох за едно дете
то изхъхрило ужасно
/да, ужасна работа!/
със звука на електрически трион.
И горчилката омастилило,
заколвайки майка и баща.
И после тикнали го
и, понеже е дете,
/разбираш ме, нали?/
главата му разбили
ръцете в кръг извили
очите сетне му изболи
оставили само кръв
кръв, казвам, и сополи.
А този изрод непорочен,
тази неземна красота
със жар и сероводород
плюл горчиво, дръзко
в подпухналите им лица –
един така умопобъркан
цинично девастиращи анод.
И те отстъпвали, о, да
идиот до друг идиот
а детето плюело киселина
едно мъртво телце, овъглено
прашно на металния им под -
закопитено право всред
горчилката на хорската съдба.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
На мене много ми хареса и дори си направих "погрешна" асоциация, за която трябва някой път по-обстойно да ти разкажа.
![]()
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride