- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Любов .. Едно от моите творения..
и така в един от онея скучни часове по английски се усамотих на най-предния чин и започнах да пиша.. не ми е за първи път.. та ето кво написах споделям го с вас
Тъмнината ме поглъща,
не остава и следа...
споменът при мен се връща,
споменът за любовта.
Ръце протягам, но улавям самота,
коварно скрита в бледа тъмнина..
Усещам полъх на тъга,
очи отварям и потъвам,
зли сенки движат се едва..
запълват тази празнота.
Студено, изстинало лице,
лишено от любов и радост
отражение на бедното сърце,
скрито в огрмона пропаст.
Това лице така унило
се слива с тази мрачна тъмнина,
опитвайки се да намери
къде се крие любовта.
Но в стаята се спуска невидима мъгла
попива всичко...
нахлува светлина,
за миг сърцето ми умира
потича ледена сълза...
разбирайки, че любовта не съществува
разбирайки, че всичко е лъжа.
Надяяям се да ви хареса..
-----
Преместена от Punisherrr
Малко банална тема, но пък замисълът е добър.
Огледай си някои места, защото думите "мъгла", "тъмнина" и какво беше още се повтарят ненужно.![]()
харесва ми![]()
Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък.