Ъъъъъ, почва се.
Значи, оглеждам ВСЯКА една пейка, преди да седна на нея. За смола или кале.
Като се храня, ужасно много внимавам да не се окапя, направо се панирам. И все пак в повечето случаи се наклепвам цялата.
Видя ли буболечка, почвам да пищя истерично.
Страх ме е от високо, дори да не е толкова високо.
Ъмм, купувам ли си храна, сто часа преди това ще броя калории, ще пресмятам... И най-накрая се натъпквам с всевъзможните простотии.
АААА, най-голямото ми превземане!!! УЖАСНО силно обоняние имам и само някой да се изпусне, почвам да пищя истерично и правя така, че целият свят да разбере. Случвало се е по средата на учебен час да изпищя "НЯКОЙ ПРЪДНААААА!"
Само да усетя някаква по-странна миризма, почвам да мрънкам, хленча, така нататък.
Също се превземам и за гладки стъклени повърхности. Търкам екрана на компа по сто часа на ден, очилата по двеста... Видя ли прашинка / драскотинка, изпадам в истерия и нищо, ама НИЩО не може да ме спаси.
Също се филмирам и ужасно много за някоя нова покупка. Постоянно ѝ намирам кусури и се питам защо съм я купила. Все си мисля, че само на мен си случва да си купя нещо прецакано, а на другите никога...
Когато излизам навън, дори до магазина да е, си слагам лосион, крем, дезодорант, парфюм. Ама задължително. Пръскам по 7-8 пъти...
Май е това, ако има още, ще допълвам.