Вчера навършихме 5 месеца с гаджето и, понеже той не си е в София, защото има работа в друг град и ми беше обещал след като не може да дойде да сме си заедно да е в скайп вместо пак да харчи пари в накой бар или нещо подобно. Е какво стана цял ден го чаках и късно следобед или вечерта той влезе в скайп и беше много ядосан. Попитах го къде е бил и това явно допълнително го довбеси. Явно пак се е забъркал в поредния грандиозен проблем и ми чете такова конско, че щях да падна. Само го попитах къде е бил, а той тотално ме напсува, почна да ми говори за затвори, за това, че ще се гръмне и даже си развяваше пистолета около главата. Помолих го да не прави глупости и му казах, че го обичам повече от всичко и че не искам нещо да му се случи при което той ми отвърна "теб па кой те пита" и почна мен да ме заплашва с неща от сорта на "знаеш ли кой съм..." и тн...Никога не е бил груб с мен, а снощи мина всякакви граници. Като си има проблеми, защо си го искарва на мен. Аз за нищо не съм му виновна. Съжалявам, че исках да сме заедно на този ден, който ни се води уж празник, съжалявам, че съм го потърсила, съжалявам, че го обичам...наистина съжалявам, понеже ако не го обичах толкова много щях да го зарежа на мига. (Спестила съм най фрапиращите моменти, но не ми е до тях).
Докато ми викаше по 1 време изобщо се усъмних, че ме обича. Такъв език ми държеше, че нямам думи, а аз гледах да си мълча, понеже не искам нещата да станат по-зле. Попитах го дали ме обича и се радвам, че ми отговори "да", което много ме очуди, понеже от този разговор по нищо не си личеше.
Защо трябваше да си го искарва на мен? Плакала съм цяла вечер. Не можах да заспя, нито да ям. Станала съм 41кг от тази депресия. Какво да го правя-вече и аз нз....