За голямата си любов е по-правилно да говорите след 40 години, когато гледате трезво на нещата и когато можете да погледнете назад и да си кажете "това беше любовта на живота ми". На 15/16 годишна възраст е лудост да се говори за истинска любов. По това време просто някой хора испитват наистина силна любов, но дали ще е най-силната от всички все още не знаем. Случва се да има приятелство след раздялата. Така е и м/у мен и най-добрия ми приятел. Е вярно аз винаги ще го обичам малко по-силно от приятелския начин, но и не искам да си го връщам. От 5/6 години го имам повече от всяка друга като истински приятел на който винаги мога да разчитам и го чувствам като брат и искам завинаги да си запазим същите отношения. След голямата "ама наистина истинската" любов може да има приятелство. Майка ми и баща ми се разведоха преди 6/7 години поради доста сериозни причини (много се нараниха един друг), но времето лекува всичко и в момента са си най-добри приятели. Разговаряла съм с баща ми и той твърди, че майка ми винаги ще си остане най-добрия му приятел, но просто няма да се сагласи да са отново заедно. Изводът е, че след голямата (истинската) любов може да има приятелство. Някой хора просто са много малки и на тази възраст все още не са испитали този вид любов, а се самозаблуждават, че са.