Ах твоята тема ми навява МНОГО болезнени спомени
Тааа на мен ми се случи..
Момчето работеше в един ресторант в който карах нашите да ходим всяка вечер. Те все си избираха други, но в крайна сметка ги убеждавах. Пък и той работи само вечер в ресторанта. През деня е на плажа в едно заведение. И аз там често ходех пък и нашите често ме караха..
Сутрин към 8:00 той тръгваше.. а аз тогава излизах да взема закуска и кафе и да занеса в квартирата. Та си говорихме ала-бала.. Та така постепенно си станаха нещата. Пък и аз с нашите въобще не съм се размотавала, така че не са ми били проблем.
А иначе за "раздялата" .. Вечерта преди заминаването излязох да се разходя по плажа и той ме чакаше там. Говорихме си надълго и нашироко, разменихме мейлите и ходихме за сладолед
После цяла нощ не съм могла да спя.. (от сълзливи причини) и непрекъснато си пишехме есемеси..
Голяма любов беше, голямо чудо.. Още си го помня и много ме е яд, че тая година няма да мога да отида и да се видим.