Цитирай Първоначално написано от praskovka91
Ооо..моята история още не е свършила..хаха преди 2 години бях на море на Лозенец със сестра ми и неини приятелки..Вечер излизахме на някво гъзарско кафе и там имаше едно много красиво барманче...Постоянно ме занимаваше..някъде около 3 дни подред..и на 4-тия реших да го поканя след работа да се разходим..та излезнахме ..хапнахме.ходихме до Царево ,до Китен..после отидохме при сестра ми..много го харесаха цялата компания...но на следващия ден като отидохме пак в същото кафе..него го нямаше..сестра ми понеже си е доста оправна разпита другите бармани ,а те казаха,че е имал спешна работа в Пловдив(той е от там)и е трябвало да напусне..Що сълзи бяха,,ужас..а дори не го познавах толова,че да рева за него..Когато се прибрах в София ми беше супер гадно..но една прекрасна сутрин телефона ми звънна и ме събуди..като си спомя тогава много псувах докато го вдигна..и като вдигнах онемях..беше той..оказа се,че оправната ми сестра е дала номера ми на един от барманите..да му го предаде..и та така..той дойде да учи същата година в УНСС и сега сме си заедноМалко ме ядосва..но си го обичам..
Ше скъсате мн злобно.