Стоя и мисля за твоите очи.
За кой ли път се огледах в лъжи?
Потънах в кървави сълзи,
не виждаш ли - сърцето ми тъжи?!

Нямам сили -плача всеки ден,
измъчена от безраличието ти към мен!
Боли ме да те виждам с друга,
нима любовта ни е била заблуда?

Зная- всеки прави грешки,
се случва ce - чисто човешки
Но ти привикна да прощавам,
още повече се самонаранявам!

Очите си изплаках вече,
напразно се надявам-времето за нас изтече
благодаря ти за това което преживяхме,
как плакахме и как се смяхме!

В съзнанието мое ще остане
всеки ден и всеки час!
Нека отново чудо стане,
чудото любов да връхлети и нас!


Не е много хубаво, защото когато го пишех - плачех и не мислех особено адекватно