Пясъчен пазител

Седя и пазя
един бряг
който отдавна
стои така откраднат.

Но го пазя
през мъгли
и фалшиви ласки
вълните газя
и в слънчеви лъчи
очерням светлите окраски.

А отпред –
безмълвен строй.
Вдигнати мокри глави
и надига се
един неописуем вой
о, пясъкът започва да кънти.

В епицентъра стоя
бясно хвърлям кал
там, сред пясъчна вода,
на границата на света
браня своя дом –
жив!
жив, о жив!
ала така ужасяващо умрял.