Мислите ли за ...

**SmiLeHappyEnjoyMyPaiN** · 08-03-2009, 12:23

Семейство, деца ... задомяване като цяло ?

Много хора днес отричат тези ангажименти ... сломени от трудните условия и непреклонимата реалност ...

**RAWRRR** · 08-03-2009, 12:41

За семейство и деца не съм мислила сериозно,защото не съм сигурна,че съм срещала правилния човек.

Най-сериозното нещо, което съм планирала е съвместно съжителство, но по-скоро по съквартирантски, а не толкова ангажиращо и обвързващо, но не беше одобрено.

За сега съм се пуснала по течението и все пак мога да кажа,със сигурност,че нищо по-сериозно няма да се случи следващите години,защото имам други приоритети.

**YakUZa777** · 08-03-2009, 15:47

Рано ми е още да мисля за тея неща...

Преди поне 27г. не мисля, да мисля за подобни неща.

**kalpazanka** · 08-03-2009, 16:11

Да, мисля. Най-хубавото е, че и отсрещната страна мисли по същия начин. Малко не ми е ясно с децата как ще се справям, ако стана мама преди дипломирането /с оглед на мижавата помощ, детските и социалното майчинство/, но пък приятелят ми има сигурни доходи от фирмата и свободно време, та ако се стигне до там, ще съм (сравнително) спокойна. За момента нямам намерение да ставам майка, но ако се случи да забременея, няма да абортирам.

**KimBerLy1912** · 08-03-2009, 19:10

Мисля много,изключително често и доста сериозно...
Не смятам,че ще се справя с предизвикателствата на живота,основно с кариерата,която ще трябва да градя...и все си мисля,че по-добре е първо семейство да изградя... Макар,че като гледам,тва също няма да стане скоро-едно на ръка,че мъжката част хич я няма,другото че в тая държава финансовата (а и всякакъв вид) реализация е изключително тежка... И понякога дори непосилна се оказва,ако няма стринка на 2-рия братовчед на дядото на хоризонта...
Та семейството засега си остава утопия,в бъдещите 5-6-7 години май ще е същото дереджето и в крайна сметка няма къде да се каширам,та ще се наложи и аз да се справям с тоя живот

**Sham** · 08-03-2009, 21:17

не мисля
искам бебе

**LunaTriCk** · 08-04-2009, 14:19

Докато не се осигоря финансово, да имам постоянна работа и прилични доходи, не смея и да си мечтая за семейство даже.

**ScionOfStorm** · 08-04-2009, 22:28

страх ме е, че не съм достатъчно отговорен и постоянен, затова и не смея да си го помислям на този етап.

иначе бих искал...нейде натам.

**SmiLeHappyEnjoyMyPaiN** · 08-05-2009, 01:38

Мислил съм си за това ... и го намирам за най-смисленото нещо, което бих могъл да постигна ... и се стремя към това, някъде там ... в следващите 10-12 години

**Cryptica** · 08-05-2009, 08:24

Мисля, но ще трябва доста да чакам, тъй като дори не съм била влюбена досега

**Riot** · 08-05-2009, 17:50

Пари - няма

**amk933** · 08-05-2009, 18:30

Ами мноого далече го виждам във времето. Аз съм повече от другия тип хора - кариерист. Някак си, колкото и лошо да е единствените неща, които ме правят истински щастлив и ми бутат живота са целите, мечтите, амбициите и гледам да постигна всичко. Нямам много време за други неща. Първо искам да стана доктор по бизнес, финансово и корпоративно право и после да изкарам един магистър по бизнес администрация. След това да бачкам, да си направя мой собствен бизнес в някоя ниша и чак след това бих се оженил и създал семейство. Не по-рано от момента, в който мога да обезпеча децата си и мога да им дам всичко, което искат и от което имат нужда, без да се притеснявам утре какво ще ядем. Абе честно казано да не кажа голяма дума, ама преди 40, 50 не го виждам.

П.С.: Лично мнение.

**RAWRRR** · 08-05-2009, 18:50

Ако си кадърен ще те вземат и само с бакалавър.
Като бонус може да имаш магистър, специализация или стажове.
Докторант по 3 правни отрасъла е излишно да ставаш, защото няма да имаш повече успех, а само ще си пропилееш живота.Въпреки че не се застъпвам за ранното създаване на семейство, ще кажа, че не можеш до 40 годишен само да учиш, без да имаш и 1 ден трудов стаж. Защото докато учиш ти не се сблъскваш с действителността, а на 40 години тепърва да започваш развитието си е малко късно, макар и с такъв силен старт.Не може и да игнорираш жените и сериозните отношения с тях до такава възраст.

**amk933** · 08-05-2009, 18:57

Не бе не. То бизнес и корпоративното право е една специалност, която задължително ще карам до доктор, защото в Америка разликата в заплата между доктор и магистър е около 40%. Иначе Бизнес Администрацията ще я карам пралелно с бачкането или едновременно с правото. Няма да уча до 40, но до 30 е съвсем възможно. Но ще ми трябват поне 10 - 20 години, за да постигна нещо или да се обособя сам и да стана независим, постигайки стабилността, за която писах в горния пост.

**RAWRRR** · 08-05-2009, 19:05

Аз говорих за България.В Америка не знам как стоят нещата и въпреки това, пак смятам, че е загуба на време и средства (загубваш средства от това, че не работиш активно през това време или от това, че родителите ти те издържат).

Освен това, нещата които си написал, поне на мен ми изглеждат нереалистични.Докторант + магистър + 2 специалности наведнъж + бачкане, дано се справиш все пак..

Аз също бях тръгнала миналата година да взимам две специалности наведнъж и като идея изглежда много добре, но на практика е почти невъзможно да се осъществи - в последствие прекъснах и изгубих 1 година.Големите планове водят до големи разочарования,така че внимавай.

Надявам се все пак да си проучил всичко и да учиш вече висше за да знаеш каква е системата и колко е трудно,а не да говориш празни приказки.

**amk933** · 08-05-2009, 19:09

Още малко ми остава до висше, но имам някакви идея. Понеже Бизнес Правото и Бизнес Администрацията имат общо смятам първо да изкарам някакъв бакалавър, с който спокойно да мога да ги продължа и двете без да започвам отначало. Примерно бакалавър "Финанси" или нещо от сорта, което да ми е в плюс и което да ми даде шанса да ги уча и двете. Иначе имаш ли си идея дали може да караш докторантура и втора магистратура едновременно? Това не знам.

**RAWRRR** · 08-05-2009, 19:22

Административно едва ли може, защото са различни академични степени,макар и по различни специалности.Според мен първо трябва да си завършиш магистратурите и тогава да вземеш докторска степен.

(но не съм сигурна)

Въпросът ми,дали учиш е за да видя доколко си се сблъсквал с реалният живот на студента или на работещия човек.

Защото , има много малки крайпътни камъчета, като това че например часовете ти по двете специалности ще се застъпват, няма да можеш да ги посещаваш едновременно, няма да можеш да им се отдадеш изцяло, ще плащаш дълго време за квартири, ще трябва да се грижиш сам за домакинството или да се притесняваш за отношенията ти с бъдещи съквартиранти,ще трябва да се ограничаш години наред с разходите,защото няма как да работиш активно (по специалостта и с добро заплащане),когато учиш,защото работното ти време ще се застъпва с времето,когато трябва да си в университета..

Има много такива спънки, които се натрупват и в крайна сметка ще решиш да си останеш с едно висше и магистратура (което за мен си е идеално),за да можеш да избегнеш от тях и да си оправиш текущия живот.

Не го приемай като заяждане, просто давам съвет, защото съм минала през всичко това.

**malone** · 08-05-2009, 19:57

Първоначално написано от Cryptica

Мисля, но ще трябва доста да чакам, тъй като дори не съм била влюбена досега

Сходна ситуация,но все пак някога в бъдещето си мисля че ще стигна и до това.

**leprechaum** · 08-06-2009, 11:10

Не.
Доста далеч се чувствам от това. Аз още съм си дете и изобщо не мога да си го представя като нещо реално.
Харесва ми като абстрактна идея, далеч в бъдещето.

**hrisis** · 08-06-2009, 11:45

Все още ми е рано за това, но мисля за семейство и деца.. някой ден... това ще осмисли живота ми......

**ByK** · 08-06-2009, 19:32

Начи да се женя в никф случай !

деца .. има време в всеки случай да е едно и да е момче

**alexis201** · 08-09-2009, 09:51

Опа не бързайте за тия работи...

**plmn** · 08-09-2009, 10:39

подкрепям amk933..
доброто образование, професионалната реализация, задоволяването на всички лични нужди стоят на първо място. рано ми е да се определя като 'кариерист', но сякаш наистина ще бъда такъв.
чак тогава мога да мисля за семейство. искам да имам възможността да пратя децата си в най-елитните университети, да им дам добър старт, а и всичко друго, от което биха имали нужда и т.н.

**SummerRain** · 08-10-2009, 13:39

Да, за мен това да имам семейство и дете е едно от най-важните неща.

**iiirish** · 12-02-2009, 14:58

Мисля, да. Но в днешно време човек трябва да направи много неща преди да стигне до семейство.
При мен лично проблема е липсата на жилище

Живеем вече повече от година у тях, тримата с майка му (слава богу, че жената няма равна). Но искаме да си купим прилично жилище, да си го обзаведем, чак тогава да се захванем с бебеправенето. А сега отпускането на кредити е сравнително трудно

Трябва стабилна работа, сигурни доходи, а после... главата в торбата и 20 години в заем... Колкото и да го искаш, решението никак не е лесно

С оглед на спъващите ни събития, ще се свържем официално с подпис и бебок едва след още 2-3 годинки

Но аз все пак не бързам

Тема: Мислите ли за ...

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Мислите ли за ...

Правила за публикуване