Хвърлям поредната лопата с пръст в моята гробница. Тук погребвам всеки ден. Чувства, мисли, въждишки и сълзи. Гробове много, отварям очи широко и копая ли копая...
Труповете на чувствата гният, напират да изкочат от дълбоките дупки и да странстват в съзнанието.
Заривам ги, моля ги да ме оставят за малко поне.
Шептят ми всяка вечер, стенат, драскат по ковчезите.
.................................................. ................................
Гробове много и един отреден за мен