здравейте,макар и с риск да прозвучи като поредната лигава и банална история,аз реших да споделя....Е,вече близо година съм сама.Защо?Защото един младеж,намиращ се на огромно разстояние от мен, ми взе ума,не знам как го направи,но успя....Да,бившият ми приятел,липсва ми страшно много,въпреки че не съм го виждала от толкова много време,той продължава да е в мислите ми.С главата ти осъзнава,че нещата никога няма да са същите и все пак една малка част от мен продължава да вярва....Когато един човек те е предал веднъж,то той винаги може да го направи и втори път....и все пак съм склонна да простя,наистина ми е трудно да продължа,колкото и егоистично да звучи.....Възнамерявам да напиша следния смс"Дълго се чудих какво да ти напиша и дали изобщо да го правя,защото вече не знам,дали думите ми значат нещо за теб и все пак....липсваш ми,липсва ми начинът,по които ме караше да се чувствам.Не храня и грам надежда,че може някога да сме отново заедно,а и така е по-добре,просто исках да го знаеш." А какво ще спечеля с изпращтането на съобщението....нищо