това не е любов, любов е когато и от двете страни се обичат, това е няква изкривена представа за думата любов, по-принцип ти казваш, че го обичаш, че сутрин ставаш с мисълта за него, може би и с тая мисъл заспиваш, превърнала си всичко това в една фикс идея, в някал идеал, вманиечила си се в един човек, когато има толкова много други, разнообразието му е майката, промени начина си на живот или държанието си към него, представи си че си получи амнезия и незнаеш нищо за него опознай го на ново и нека той опознае теб, дай шанс на мечтите си за истинска любов, не си губи времето в предрасъдаци , ами ако какво ли ще стане после,Или просто си кажи, че болката, която изпитваш от всичко това те кара да се чувстваш жива , че е време да забравиш за всичко и да търсиш някой друг ;Р, защото винаги когато си мислим, че е края на света е всъщност само началото ....