- Форум
- По малко от всичко
- Пълнолетник
- Кога порастваме? И чувствате ли се порастнали?
Кога порастваме? Когато достигнем пълнолетие? Когато започнем сами да се издържаме? Когато заживеем самостоятелно? Когато имаме ясна представа за това какво искаме? Или просто момент в живота ни, в който осъзнаваме кои сме? Какво е вашето мнение?
пълнолетието за мен е пълна формалност![]()
човек пораства, когато вече сам осъзнава грешките си и се стреми да не ги повтаря.
когато стане отговорна и постоянна личност.
такива неща...
Да така си е! Също човек може да се чувства вече пораснал, когато вземе (така да се каже) живота си в свой ръце...Първоначално написано от RiseGirl
![]()
^Съгласявам се с по-горните изказвания...
По всичко личи,че аз скоро няма да порастна-все си викам леле аз как съм могла да направя тва,или онова ...и все в едни и същи грешки се хващам...
А може би и малко до усещане стоят нещата...и смятам,че човек би почувствал кога е порастнал достатъчно..
И все пак не забравяйте-човек се учи,докато е жив...
Затова май цял живот ще растем.... : )
Пораснал си, когато започнеш да се оправяш сам според мен, пълнолетието не е признак, че си пораснал, в кофата има живи примери.
Аз съм порастнал. Живея сам, работя и се издържам и си чистя![]()
Чувствам се донакъде пораснала, тъй като вече 5 години уча в друг град и почти всеки ден аз си правя графика, аз си следя задълженията, аз си водя живота, макар и майкини да ме издържат. Приемам че ще съм наистина пораснала, когато стана студент и работя нещо, дори и да не се издържам напълно. Съзряването не се свежда до това да си пълнолетен, макар че в много страни в чужбина като навършат заветното 18 гонят децата си от вкъщи да си търсят работа и да се издържат сами.![]()
Живея сам, работя, уча више, пера, готвя, чистя.
Е па още съм млад бе. Не съм порастнал!
Grumpy old madman
Не е ли тогава времето, когато вече Тате и Маме не играят толкова главна роля във филма, наречен живот. Когато с присмех си спомниш шамара, наказанието на гореспоменатите личности и си кажеш - "По дяволите, той/тя беше права..." (Ако си го изпитвал). Може би и когато усетиш по-голяма тежест върху плещите си... И т.н. и т.н..
Уредила съм си сама:
хубава квартира,където ще живея сама
пресрижна за мен работа
престижен университет
и сериозна връзка с прилично момче..
Само че не се чувствам пораснала, защото ми е много трудно да се справям с отговорностите. Винаги правя нещата в последният момент, не отивам на изпити, не се държа коректно с хората , не си преценям разходите, не се грижа за здравето си и тн.
Изобщо много мразя нещата които "трябва" да направя, като "трябва да отидеш в библиотеката до 5 да си врнеш книгите - иначе глоба", "трябва да станеш рано и да идеш на лекар" , "трябва да почнеш да учиш 1 месец предварително за изпита по малко, вместо в последния ден", дори и срещите с приятели мразя, когато са уговорени с дни напред и обикновено ги отлагам.
Plans are nothing; planning is everything.
Dwight D. Eisenhower
Когато си независим/а.
Не, още не се чувствам пораснала. Порастването не зависи от възрастта. Когато човек стане независим, плаща сметки и има доходи, тогава вече може да се каже че е порастнал.
хората не порастват,
просто остаряват
Когато започнеш да усещаш как живота започва да ти го начуква. (Извинявам се много за израза.)
Но приемам един човек за най-израстнал/порастнал едва когато създаде собствено семейство.
Лично аз обаче си се чувствам като дете и дори на 30 като стана пак ще се чувствам така.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Няма точна дефиниция според мен. Порастваш когато ти се наложи, поне при мен беше така.
Не ПрОщАвАм И зА нИщО нЕ сЪжАлЯвАм.С вИсОкО вДиГнАтA гЛаВa ВиНаГи ПрОдЪлЖаВаМ! На ниКой нЕ пОдРъЖаВаМ и СеБе сИ оТсТоЯаВаМ! ТъПиТе кУ*Ки Не ПрИзНаВаМ,а ГоЛеМиТе НаДуВкИ с НаДсМеШкА оТмИнАвАм!!!
На всички ни се налага рано или късно-и точно времето пречи да се даде точна дефиниция.Първоначално написано от miss_kiss181
без да се правя на жален и да търся внимание, ще кажа само, че животът ме е накарал да израсна много по-бързо, отколкото е трябвало. това има своите плюсове и минуси
ако получавах по чаша бира за всеки който каже подобно нещо щях да съм мъртъв от алкохлно отавяне.Първоначално написано от OtherDimension
всеки така си мисли,дори и аз,но дали е вярно,това вече е въпроса.
Човек пораства тогава, когато осъзнае колко тежък е живота, когато му се наложи сам да се грижи за себе си, та гори и за останалите.Когато разбере, че трябва да поема отговорност за действията си и, че нищо не идва даром. Аз се грижа за себе си и за братовчедите си от много малка. Може да не съм на 30/40, но съм много по-пораснала от някой от хората на тази възраст. Издържам се сама ( работя, плащам си сметките, грижа се за 2 малки деца (не са мой) и тн.) Осъзнавам, колко труден е живота, знам какво искам от него и се боря за него. Личното ми мнение е, че едно хлапе като мен може да бъде по-пораснало от 1 мъж на 40 години (давам като пример 1 познат), който все още живее при майка си и е на нейна издръжка.
+1Първоначално написано от miss_kiss181
![]()
боли ме фара кой какво си мисли и измисляПървоначално написано от scacas
не се правя на интересен
ти не си живял моя живот за да ми казваш истина ли е или не
ясно ли ти е?
Когато независиш от родителите си ! Когато можеш да се грижиш сам за себе си.
Наложи ми се да порасна, когато се отделих от родителите и приятелите си. Когато трябваше да свикна да живея с напълно непознати хора.
Когато за първи път в рамките на 4 дена трябваше да науча 120 теми.
Хубавото е, че вече свикнах и май пак се връщам към старото несериозно положение ...![]()
Зависи от коя страна на призмата го гледаш.
Онзи ден водих доста странен разговор с едно 12 годишно момиче, с което в последствие се разбра, че е на 12г.
Постоянно ми повтаряше "Какво е да си пораснал?" .. баш точно мен да пита.... без коментар...
Потоянно твърдеше, че иска да порасне и да стане голяма. Говори ми, че излизала с хора 3-4 години по-големи от нея, просто защото тези на нейната възраст били ДЕЦА и искали да си играят постоянно на народна топка, криеница, гоненица...
сърцето ми се късаше като я слушах...
просто седях и я слушах как се оплаква от Детския си 12 годишен живот и не можах да събера смелост да й споделя за цялата помия, която я очаква след време... седях и повтарях радвай си се на годинките, разцъквай си с приятелчетата, слушай си мама и тате и не ти трябва да порасваш.
Аз не искам никога, никога, никога да порасвам!
вижда ми се страшно
![]()
Да , чувствам се порастнала , поради много причини.. пълнолетието не играе важна роля![]()
Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете!