Кога порастваме? И чувствате ли се порастнали?

[montana6]

Порасваш, когато сам можеш да прецениш кое е добре за теб и можеш да взимаш сам (без ничия помощ) решения за бъдещето си. Също така, когато можеш да поемаш отговорност и да поемаш последствията. Накратко - порасналият човек има чест и достойнство.

[DirtyIce]

Ми станах голяма,даже работя,ама пак се чувствам като на 16-17 и ми е добре.Взимам сама решенията за себе си и си живея живота,както на мен си ми е добре.Изобщо не искам да съм като възрастните,които постояно се терзаят за семеен бюджет и как да се справят с децата си.

[iiirish]

А това за родителите не е вярно. Ти можеш да живееш с тях и пак да си порастнал, пак да си зрял и да вземаш собствени решения отговорно. Пълнолетието също не играе роля. Не може днес да си станал на 18 и точно в тоя ден вече да се чувстваш "осъзнал". Понякога се налага да порастнеш, когато се сблъскваш с трудностите на живота, а понякога този етап идва по-късно. Аз лично не знам доколко съм порастнала, не съм сигурна и колко отговорна съм, защото имам навика много да се нахъсвам и почти веднага да зарязвам това, с което съм се захванала... мисленето ми понякога е детинско, понякога чак се чудя на мъдростите си абе в нещо като преход съм още

[ShtrudeL]

Не се чувствам порастнало и не искам да порастна..

[minus273dot15]

"Кога порастваме?" е забавно въпросче. Обаче повечето отговори са от дузпа в тъч.

човек пораства, когато вече сам осъзнава грешките си и се стреми да не ги повтаря.

О, моля ти се... Значи племенника е на 4(може и 5 да е направил, нещо ми се губи от фронта напоследък) и вече е порастнал. Нека дадем за пример негова фрапираща грешка - решава да рисува. По сестричката си, с перманентен маркер(химически, за маркиране при рязане на метални повърхности). Около две минути по-късно той осъзнава, че е допуснал брутална грешка, защото няма шанс да скрие творението си, преди майка му да го види(понеже вуйчо му, т.е. аз, се пръска от смях на картинката и тя ускорява по посока звука). Разбира се, на един по-късен етап, вуйчо му се опитва да го светне, чрез даване на нагледен пример, как да използва гримовете на майка си, върху сестра си. Идеята беше, че се махат по-лесно и няма да бъдем засечени. И се почна. Sad face. Happy face. Scary face. Племенничката взе демидж. Тъкмо започнах да задобрявам и се появи сестра ми. Демек - майката на тестовият ми обект. Грубо. Аз не осъзнах грешката си(трябваше да играя театри колко виновен се чувствам ли? е, не - на мен ми беше забавно...), та вече съм banned от сестра ми. Оказва се, че племенника е порастнал, а аз - не. Хм.

Пораснал си, когато започнеш да се оправяш сам според мен, пълнолетието не е признак

Да! Днес се събудих. Първо установих, че нямам цигари. Разбира се, това е проблем, който трябва да се отстрани моментално. Хванах телефона, два пъти зелената слушалка:
"Абе ей, аз докога ще те чакам за това кафе?"
"Какво кафе?!?" - стреснат женски глас
"Айде не ми се оправдавай, ами идвай към вкъщи..."
"Ама аз сега..." - опитва се да протестира тя
"Само няя ми са оправдаваш. За наказание мини през магазина и ми вземи цигари. И сладки за кафето, че ги изядох вече..." - довършвам аз.
Бип. Червена слушалка. Естествено, сладките ги изядох още снощи, но защо да изпадам в такива подробности? Двадесет минути по-късно имах цигари и сладки. Кафе нямаше, затова последователно примамих гостенката си, а после я заключих в кухнята и не я пуснах, докато не направи кафе и не го помирисах през ключалката. Като на онази древна реклама. Междувременно си изрязах ноктите на краката, че вече 45-ти номер обувки ми стягаха(а нося 44-ти, год дем ит Кольо!). С керпиденчето, набързо. Щрак, щрак, щрак. Много добре ми се получи

И сега ако кажеш, че не се оправям сам - не знам... то излиза, че съм порастнал без да се усетя? Едва ли.

Не е ли тогава времето, когато вече Тате и Маме не играят толкова главна роля във филма, наречен живот.

Тате и Мама играят точно толкова роля в живота на всеки, колкото бъдат допуснати. Родителите са един скрит коз в ръкава. Дали ще се пробваш да го извадиш от там и да цакаш в някоя ситуация си зависи само и единствено от теб. А дали ще го правиш на всяка ръка... ами - пак. Понякога е наложително, понякога продиктувано от мързел. Или пък нещо съвсем различно. Но изобщо не е гаранция за това дали си порастнал или не.

Когато си независим/а.

Независимост - такъв филм не се прожектира. Винаги зависиш от нещо. Малчо не си е взел успокоителните днес, дошъл ти е на гости. Случайно съдбата ви подрежда в една иронична линия на смъртта - Малчо, ти, хладилника ти. Мi casa es su casa(бяга ми превода на "хладилник", а на руски, английски или немски израза звучи тъпо. Ще ме з`винявате...). В следващият момент сто и петдесет килограма живо тегло е тръгнало на таран към теб, мислейки си, че твоят хладилник е и негов хладилник. Да, примера е семпъл, но онагледява как зависиш от заобикалящата те среда.

Когато човек стане независим, плаща сметки и има доходи, тогава вече може да се каже че е порастнал.

Мммм... не точно. Плащането на сметки и имането на доходи те прави до известна степен финансово независим. Това, че си финансово независим, съвсем не означава, че си порастнал.

Накратко - порасналият човек има чест и достойнство.

Това са пътници. В светът на порастналите няма чест и достойнство. Там важи законът на джунглата. Естествено, никога не пречи да си малко лицемер и да заблуждаваш останалите в стадото с празни приказки.

Когато започнеш да усещаш как живота започва да ти го начуква. (Извинявам се много за израза.)
Но приемам един човек за най-израстнал/порастнал едва когато създаде собствено семейство.

Ето. Да те мачка животът и да порастнеш са безкрайно различни неща. И изобщо не са свързани. Можеш да порастнеш без да те мачка живота, както и да те мачка живота и никога да не порастнеш.

А създаването на собствено семейство пък... как ти помага да порастнеш? Защото сестра ми е пропуснала. Мъжът й - също. Скандали от типа на "Той ме дръпна за плитката, а аз го наплюх" биха били изключително забавни, ако не бяха на по 30 години и не ми бяха роднини. И не завършваха с хвърчащи през прозореца багажи. Не, че не е очарователно да наблюдаваш полета на саковете или да се опитваш да отговориш на племенника си "Защо багажите на татко хвърчат през терасата, а той си отива през вратата...". О, не ме разбирайте погрешно. Но това не са пораснали хора. Просто големи деца, които си имат малки деца.

хората не порастват,
просто остаряват

Ето ви го и най-точният отговор

[EarthShaker]

хората порастват, когато остареят.. и то не всички

[melinnna88]

Зависи от човека някои порастват рано докато други си остават деца за цял живот.

[aneliarankova]

Възрастта не е определящ фактор за порастването. Аз не искам никога да пораствам, защото проблемите на порасналите хора никак не са приятни и доста се различават от безгрижните младежки години.

[s40t4]

Порастваме когато можеби става самостоятелни.. и почваме да гледаме реалноста от друга гледна точка

[RoSKo0o0]

Мхм, порастнах Наистина, за да си зрял човек, не трябва някакви години да те ограничават в това. От една страна се радвам, но от друга не :>

[Tennnnn]

Всеки втори от 15-18 мисли че е пораснал , но зрялост се добива след 20+ години.От 17-19 се оформя характера..

[doggy9302]

Порастваме тогава когато вече осъзнаваме какво е да те боли,какво е щастието,любовта,семейство то,парите и се сблъскваме с реалността. Не мисля че цифрите правят човека човек!!! Парите са за да оцелеем,така че те не ни правят хора те ни подържат физически силни без значение кой вади хляба!! Не това е смела постъпка която рано или късно почуква на всеки вратата този момент ни прави по-порастнали но не и възрастни. Това е най-доброто за всеки човек не е задължително да знаеш кво искаш и да спреш да се забавляваш.. така че безотговорността граничи с отговорността !!

[vde]

Кога порастваме? Когато достигнем пълнолетие? Когато започнем сами да се издържаме? Когато заживеем самостоятелно?

Формално всеки човек би трябвало да може да се оправя сам след определена възраст. За почти целия свят това е 18. Това разбира се съвсем не е точно. Много са способни и се грижат не само за себе си и на 15, други и на 23 пак са пълни лумпени които си нямат хал хабер за какво иде реч.

Да живеенето самостоятелно допринаса на това да "порастнеш" по-бързо или по-точно се научиш да се оправяш сам.

Кога обаче можеш да се почустваш остарял и е един от шокиращите факти, е че учителката на детето ти е по малка от теб с 3-4 години и това ти е голям отрезвителен шамар, че не си онова безгрижно дете/тийнейждър.

Когато имаме ясна представа за това какво искаме?

ъъъъ не, това да имаш представа какво искаш идва с времето. Това че знаеш какво искаш, дори и от рано също е хубаво, но не те прави "порастнал".

:_)

[JungleJaguar]

Това за 18 г е толкова изтъркано,че...
Както и да се издържаш сам,или да не живееш при родителите си и т.н.
Децата чакат с нетърпение да станат на 18 и си мислят,че вече разбират всичко в живота.А човек се учи,докато е жив.
Опита е много важен.
Има една много точна мисъл:
Живота започва от края на зоната на нашето удобство.
Без да си изял каруцата със сол не става.
Нали знаете-който трупа опит,трупа и печал.
Познавам хора,които са били цял живот задоволени от всичко и не са имали и 1 проблем никога и мога да кажа,че те са като децата.
Не са минали през лайната в живота.
А са на около 50 !
Трудностите в живота наистина взимат доста,но и ти дават доста.
Те са ценни уроци.

Пораснал си тогава,когато разбереш,че в живота най-ценните и скъпи неща са тези, които не са купени с пари.