.
Отговор в тема
Страница 1 от 2 12 ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 39
  1. #1
    Супер фен Аватара на GreenFairy
    Регистриран на
    Jan 2008
    Град
    В сърцето на слънцето
    Мнения
    1 622

    Кога порастваме? И чувствате ли се порастнали?

    Кога порастваме? Когато достигнем пълнолетие? Когато започнем сами да се издържаме? Когато заживеем самостоятелно? Когато имаме ясна представа за това какво искаме? Или просто момент в живота ни, в който осъзнаваме кои сме? Какво е вашето мнение?

  2. #2
    пълнолетието за мен е пълна формалност
    човек пораства, когато вече сам осъзнава грешките си и се стреми да не ги повтаря.
    когато стане отговорна и постоянна личност.
    такива неща...

  3. #3
    Цитирай Първоначално написано от RiseGirl
    пълнолетието за мен е пълна формалност
    човек пораства, когато вече сам осъзнава грешките си и се стреми да не ги повтаря.
    когато стане отговорна и постоянна личност.
    такива неща...
    Да така си е! Също човек може да се чувства вече пораснал, когато вземе (така да се каже) живота си в свой ръце...

  4. #4
    ^Съгласявам се с по-горните изказвания...
    По всичко личи,че аз скоро няма да порастна-все си викам леле аз как съм могла да направя тва,или онова ...и все в едни и същи грешки се хващам...


    А може би и малко до усещане стоят нещата...и смятам,че човек би почувствал кога е порастнал достатъчно..
    И все пак не забравяйте-човек се учи,докато е жив...
    Затова май цял живот ще растем.... : )

  5. #5
    Повече от фен Аватара на YakUZa777
    Регистриран на
    Sep 2007
    Град
    Там където няма ретарди, а само митовете за тях.
    Мнения
    444
    Пораснал си, когато започнеш да се оправяш сам според мен, пълнолетието не е признак, че си пораснал, в кофата има живи примери.

  6. #6
    Аз съм порастнал. Живея сам, работя и се издържам и си чистя

  7. #7
    Чувствам се донакъде пораснала, тъй като вече 5 години уча в друг град и почти всеки ден аз си правя графика, аз си следя задълженията, аз си водя живота, макар и майкини да ме издържат. Приемам че ще съм наистина пораснала, когато стана студент и работя нещо, дори и да не се издържам напълно. Съзряването не се свежда до това да си пълнолетен, макар че в много страни в чужбина като навършат заветното 18 гонят децата си от вкъщи да си търсят работа и да се издържат сами.

  8. #8
    Мега фен Аватара на Canis_Dirus
    Регистриран на
    Nov 2007
    Мнения
    8 459
    Живея сам, работя, уча више, пера, готвя, чистя.

    Е па още съм млад бе. Не съм порастнал!
    Grumpy old madman

  9. #9
    Не е ли тогава времето, когато вече Тате и Маме не играят толкова главна роля във филма, наречен живот. Когато с присмех си спомниш шамара, наказанието на гореспоменатите личности и си кажеш - "По дяволите, той/тя беше права..." (Ако си го изпитвал). Може би и когато усетиш по-голяма тежест върху плещите си... И т.н. и т.н..

  10. #10
    Мега фен Аватара на RAWRRR
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    София
    Мнения
    4 071
    Уредила съм си сама:

    хубава квартира,където ще живея сама
    пресрижна за мен работа
    престижен университет
    и сериозна връзка с прилично момче..

    Само че не се чувствам пораснала, защото ми е много трудно да се справям с отговорностите. Винаги правя нещата в последният момент, не отивам на изпити, не се държа коректно с хората , не си преценям разходите, не се грижа за здравето си и тн.

    Изобщо много мразя нещата които "трябва" да направя, като "трябва да отидеш в библиотеката до 5 да си врнеш книгите - иначе глоба", "трябва да станеш рано и да идеш на лекар" , "трябва да почнеш да учиш 1 месец предварително за изпита по малко, вместо в последния ден", дори и срещите с приятели мразя, когато са уговорени с дни напред и обикновено ги отлагам.
    Plans are nothing; planning is everything.
    Dwight D. Eisenhower

  11. #11

    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    спорно
    Мнения
    2 299
    Когато си независим/а.

  12. #12
    Не, още не се чувствам пораснала. Порастването не зависи от възрастта. Когато човек стане независим, плаща сметки и има доходи, тогава вече може да се каже че е порастнал.

  13. #13
    хората не порастват,
    просто остаряват

  14. #14
    Мега фен
    Регистриран на
    Aug 2009
    Град
    <3
    Мнения
    16 237
    Когато започнеш да усещаш как живота започва да ти го начуква. (Извинявам се много за израза.)
    Но приемам един човек за най-израстнал/порастнал едва когато създаде собствено семейство.

    Лично аз обаче си се чувствам като дете и дори на 30 като стана пак ще се чувствам така.
    4XCOKИ
    Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
    Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.

  15. #15
    Няма точна дефиниция според мен. Порастваш когато ти се наложи, поне при мен беше така.
    Не ПрОщАвАм И зА нИщО нЕ сЪжАлЯвАм.С вИсОкО вДиГнАтA гЛаВa ВиНаГи ПрОдЪлЖаВаМ! На ниКой нЕ пОдРъЖаВаМ и СеБе сИ оТсТоЯаВаМ! ТъПиТе кУ*Ки Не ПрИзНаВаМ,а ГоЛеМиТе НаДуВкИ с НаДсМеШкА оТмИнАвАм!!!

  16. #16
    Цитирай Първоначално написано от miss_kiss181
    Няма точна дефиниция според мен. Порастваш когато ти се наложи, поне при мен беше така.
    На всички ни се налага рано или късно-и точно времето пречи да се даде точна дефиниция.

  17. #17
    Мега фен
    Регистриран на
    Sep 2006
    Град
    Utopia..
    Мнения
    4 561
    без да се правя на жален и да търся внимание, ще кажа само, че животът ме е накарал да израсна много по-бързо, отколкото е трябвало. това има своите плюсове и минуси

  18. #18
    Цитирай Първоначално написано от OtherDimension
    без да се правя на жален и да търся внимание, ще кажа само, че животът ме е накарал да израсна много по-бързо, отколкото е трябвало. това има своите плюсове и минуси
    ако получавах по чаша бира за всеки който каже подобно нещо щях да съм мъртъв от алкохлно отавяне.
    всеки така си мисли,дори и аз,но дали е вярно,това вече е въпроса.

  19. #19
    Човек пораства тогава, когато осъзнае колко тежък е живота, когато му се наложи сам да се грижи за себе си, та гори и за останалите.Когато разбере, че трябва да поема отговорност за действията си и, че нищо не идва даром. Аз се грижа за себе си и за братовчедите си от много малка. Може да не съм на 30/40, но съм много по-пораснала от някой от хората на тази възраст. Издържам се сама ( работя, плащам си сметките, грижа се за 2 малки деца (не са мой) и тн.) Осъзнавам, колко труден е живота, знам какво искам от него и се боря за него. Личното ми мнение е, че едно хлапе като мен може да бъде по-пораснало от 1 мъж на 40 години (давам като пример 1 познат), който все още живее при майка си и е на нейна издръжка.


  20. #20
    Цитирай Първоначално написано от miss_kiss181
    Няма точна дефиниция според мен. Порастваш когато ти се наложи, поне при мен беше така.
    +1
    FREE MBILE GAMES

    ...Keep Dreaming...

  21. #21
    Мега фен
    Регистриран на
    Sep 2006
    Град
    Utopia..
    Мнения
    4 561
    Цитирай Първоначално написано от scacas
    Цитирай Първоначално написано от OtherDimension
    без да се правя на жален и да търся внимание, ще кажа само, че животът ме е накарал да израсна много по-бързо, отколкото е трябвало. това има своите плюсове и минуси
    ако получавах по чаша бира за всеки който каже подобно нещо щях да съм мъртъв от алкохлно отавяне.
    всеки така си мисли,дори и аз,но дали е вярно,това вече е въпроса.
    боли ме фара кой какво си мисли и измисля
    не се правя на интересен
    ти не си живял моя живот за да ми казваш истина ли е или не
    ясно ли ти е?

  22. #22
    Когато независиш от родителите си ! Когато можеш да се грижиш сам за себе си.

  23. #23
    Аватара на Jeuelle
    Регистриран на
    Feb 2007
    Град
    Blondeland
    Мнения
    2 138
    Наложи ми се да порасна, когато се отделих от родителите и приятелите си. Когато трябваше да свикна да живея с напълно непознати хора.
    Когато за първи път в рамките на 4 дена трябваше да науча 120 теми.

    Хубавото е, че вече свикнах и май пак се връщам към старото несериозно положение ...

  24. #24
    Мега фен Аватара на cherinka
    Регистриран на
    Jun 2006
    Град
    гр. Пловдив
    Мнения
    8 557
    Зависи от коя страна на призмата го гледаш.

    Онзи ден водих доста странен разговор с едно 12 годишно момиче, с което в последствие се разбра, че е на 12г.
    Постоянно ми повтаряше "Какво е да си пораснал?" .. баш точно мен да пита.... без коментар...

    Потоянно твърдеше, че иска да порасне и да стане голяма. Говори ми, че излизала с хора 3-4 години по-големи от нея, просто защото тези на нейната възраст били ДЕЦА и искали да си играят постоянно на народна топка, криеница, гоненица...
    сърцето ми се късаше като я слушах...
    просто седях и я слушах как се оплаква от Детския си 12 годишен живот и не можах да събера смелост да й споделя за цялата помия, която я очаква след време... седях и повтарях радвай си се на годинките, разцъквай си с приятелчетата, слушай си мама и тате и не ти трябва да порасваш.

    Аз не искам никога, никога, никога да порасвам!
    вижда ми се страшно

  25. #25
    Да , чувствам се порастнала , поради много причини.. пълнолетието не играе важна роля
    Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си