Какво мислите за съжителството на семейни начала?

[Linns]

Като начало става, за да се опознаят двама души и да разберат дали наистина могат да бъдат заедно ..

[finallyfound]

Ами аз съм За такова съжителство ..сега живеем така с моето гадже и да ви кажа отговорно е но когато има компромиси всичко върви добре

[iiirish]

Ако имаш сериозни намерения към половинката си, най-доброто решение е съжителството на семейни начала, може да си живеете така 2,5 или 10 години докато решите, че сте наистина един за друг. Аз съм живяла на семейни начала и истината е, че тогава когато ви подеме ежедневието и ритуната излизат мноого кусури и кирливи ризи, важното е да ги видиш какви са и дали можеш да ги приемеш така, че да сключиш брак с този човек и да създадете здраво семейство. Аз не можах... Но беше полезна стъпка, и ако след време отново се появи човекът с главно "ч" ще се реша отново на подобно съжителство, защото в днешно време то показва много.

[ladykeisy]

Твърдо го подкрепям. Никога не съм била привъженичка на брака и всичките му догми. За мен е просто една отживелица и ако двама души наистина се обичат и си вярват няма нужда да засвидетелстват тази своя любов пред закона.
Чувството да си обвързан идва от самия теб,а не от даден,мога да го нарека,договор,който си подписал.
Да не говорим,че при раздяла е много по-лесно да си наредиш живота.

А от противоположна гледна точка е съвсем различно. Би ли започнал/а нещо, с мисълта, че то ще свърши и знаеш, че ще ти изгуби години от живота?! Да не говорим, че ако имаш дете и се разделите, къде отива то? Ако е малко и отиде при майката, а мъжа е кретен и не плаща нищо за това дете, въпреки, че е негово?! Майката сама ще се мъчи, а мъжа ще направи следващата жена майка. Аз съм "ЗА" брака. Двама души щом се обичат и си представят бъдещето заедно, трябва да си дадат сигурност. Брака дава тази сигурност.

[krem4et0]

Ако имаш сериозни намерения към половинката си, най-доброто решение е съжителството на семейни начала, може да си живеете така 2,5 или 10 години докато решите, че сте наистина един за друг. Аз съм живяла на семейни начала и истината е, че тогава когато ви подеме ежедневието и ритуната излизат мноого кусури и кирливи ризи, важното е да ги видиш какви са и дали можеш да ги приемеш така, че да сключиш брак с този човек и да създадете здраво семейство. Аз не можах... Но беше полезна стъпка, и ако след време отново се появи човекът с главно "ч" ще се реша отново на подобно съжителство, защото в днешно време то показва много.

Ужасно съжалявам за случилото се. Мислех, че ти имаш стабилна и готина връзка, която ще се развие, а не че ще се прекрати.

Вече живея на семейни начала с половинката си. Около 3 месеца вече е така. Живеем съвсем сами, издържаме се съвсем сами - от тока, водата до дрехите и храната и изобщо сме си напълно самостоятелни. Не, че родителите ни не дават по някое яйце или домати от вилата, но основната тежест си е за нас. И смея да кажа, че се чувстваме ок и се справяме добре. Аз лично се чувствам много по-щастлива, сигурна, обичана и всичко ми е много хубаво и естествено. Само първите 2 седмици беше леко странно положението, но сега ми се струва, че сме така от години.
Но все пак аз си оставам на позиция, че това е нещо временно. Не, че подписът би променил нещо. На следващия ден пак ще е същото, но аз все още си държа за брака и искам това да ми се случи и на мен...след време. От друга страна той смята, че подобна промяна не ни е нужна и така ни е супер добре и сме щастливи. Не, че не съм щастлива, но просто искам все още да съм негова съпруга и той мой съпруг.

ladykeisy, за жалост бракът нищо не гарантира. А с новите промени в семейни кодекс - още по-зле. Гаранция за любов и щастие никой няма да ни даде. Аз лично съм готова на секундата да се омъжа за него, но той не смята, че това ни е нужно и го счита за маловажно. Разминаваме се в настроенията си за брака...за сега.

[kalpazanka]

Да не говорим, че ако имаш дете и се разделите, къде отива то?

Както си написала, отива при майката в голяма част от случаите.

а мъжа е кретен и не плаща нищо за това дете, въпреки, че е негово?!

Много ми е интересно как се заблуждаваш, че с 60 лв месечна издръжка ще цъфнеш и вържеш... Ако взима хилядарка и нагоре, а се осигурява законово на 240 лв, да речем, с тия 60 лв какво по-напред ще купиш на детето?

Двама души щом се обичат и си представят бъдещето заедно, трябва да си дадат сигурност. Брака дава тази сигурност.

Ако е хитряга- имотите са на името на родителите му и на хартия няма собствени доходи, ми е интересно откъде ще дойде тази сигурност? Не подценявай мъжката част от човечеството. Изобретателни са.

[krem4et0]

Да не говорим, че всеки от съпрузите вече може да разпродаде общото имущество без знанието и съгласието на половинката си...Това направо е простотия!

[kalpazanka]

Да не говорим, че всеки от съпрузите вече може да разпродаде общото имущество без знанието и съгласието на половинката си...Това направо е простотия!

Това по новата поправка ли?!

[krem4et0]

Да. Не знам дали е прието. Мисля, че мина на първо четене, но е просто отвратително! И други промени мисля, че ще има, но тази е най-фрапиращата. Общо взето идеята е да направят предбрачния договор задължителен. То като знаеш, че мъжа/жена ти може да профука всичко, нормално е да искаш да се защитиш.

П.С. Сега погледнах - брачния договор май ще е задължителен, а и ще регламентират фактическото съжителство.

[puppynka]

От 4 години съм с приятеля ми и вече от 5 месеца живеем заедно. Думата брак не ми пречи, нито мисля, че е необходимост, лично аз не смятам скоро да се омъжвам от финансова гледна точка, а и още сме в началото на семейния ни живот. Но занапред не го изключвам като възможност. И не смятам, че с брак или без, би имало голяма разлика.

[NomNomNom]

Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.

[munki]

[quote="krem4et0"]Ако имаш сериозни намерения към половинката си, най-доброто решение е съжителството на семейни начала, може да си живеете така 2,5 или 10 години докато решите, че сте наистина един за друг. Аз съм живяла на семейни начала и истината е, че тогава когато ви подеме ежедневието и ритуната излизат мноого кусури и кирливи ризи, важното е да ги видиш какви са и дали можеш да ги приемеш така, че да сключиш брак с този човек и да създадете здраво семейство. [quote="krem4et0"]

Абсолютно си права! С моята половинка живеем заедно вече 7 години и го опознах в светлина, която преди не съм го виждала. Карали сме се, викали сме си, но слава Богу, още сме заедно. Съжителството преди брака е като тест за поносимост.

[Jeuelle]

Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.

майко мила ...

[Lestat357]

Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.

майко мила ...

Cuddly? [извинявам сe, ако греша, възможно е;]

По темата: твърдо подкрепям. При наличието на дете обаче – не! Може и да не гарантира всичко бракът (разбира се), но в случай на раздяла или смърт на единият от родителите, е добра предпоставка за по-благоприятни последици. По време на самият брак също: детска градина, училище, екскурзии в чужбина и т.н. По-лаконичният вариант на мнението ми, гледам че по-нагоре сте обсъждали и по-конкретно, може да редактирам допълнително.

[Jeuelle]

Какво , за Бога е Cuddly?

[Kamelliq]

Не е за всеки, ама е готино

[holdema]

6 години с приятелката ми се разбирахме перфектно.След това започнахме да живеем на семейни начала и след 1 година съвместно съжителство се разделихме

[SemperArdens]

Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.

майко мила ...

ти да си мислиш, че имаш 'връзка', и че половинката ти споделя чувствата ти, а той/тя най-спокойно да заяви, че си внушаваш, а тя е неспособна да обича. и въпреки всичко, защо пък да не се оженим <3333333 хахахахахахахаха

[GregoryHouse]

Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.

майко мила ...

ти да си мислиш, че имаш 'връзка', и че половинката ти споделя чувствата ти, а той/тя най-спокойно да заяви, че си внушаваш, а тя е неспособна да обича. и въпреки всичко, защо пък да не се оженим <3333333 хахахахахахахаха

Поне си знае истината, а не си е забила главата като щраус в земята.
Представа колко от браковете свършват с раздяла да имаш? Чек ит аут.

Ontopic: На семейни начала е добре. Поне за мен. Аз деца не планувам в близко, пък даже и далечно бъдеще. Като ни писне и да се изнася. Чиста работа.

[Tennnnn]

Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.

Твоя трябва да е голям жалкар , ако знае и приеме това което мислиш за него :Д.
ПП:За да мислиш по този въпрос трябва да имаш някои неща в предвид , едно от тях е да знаеш че вече личното не е толкова лично , и трябва да се съобразяваш с другия .

[SemperArdens]

Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.

майко мила ...

ти да си мислиш, че имаш 'връзка', и че половинката ти споделя чувствата ти, а той/тя най-спокойно да заяви, че си внушаваш, а тя е неспособна да обича. и въпреки всичко, защо пък да не се оженим <3333333 хахахахахахахаха

Поне си знае истината, а не си е забила главата като щраус в земята.
Представа колко от браковете свършват с раздяла да имаш? Чек ит аут.

от кога да имаш чувства към някой е забиване на главата в земята? по-добре да каже на момчето кво мисли всъщност и да не му губи времето. и да - имам представа, даже техният ще бъде такъв хаха

[GregoryHouse]

Забиване на главата в земята е да се самонавиваш, че имаш чувства към някой. Това е което правят повече от половината хора... просто не ми се води тази дискусия за Н на брой път. Предпочитам, да имам връзка в която си знаем и 2мата къде сме, и как реално стоят нещата отколкото да съм във филма.

[NomNomNom]

Добре, ще се опитам да не се изразявам толкова грубо.
Имах в предвид , че любов е субективно понятие и повечето хора сами не си го дефинират за себе си . Заради това не го използвам , пък и твърде висока стойност му се придава, циник съм и няма да продължавам.
Т.нар. съжителство по любов не винаги трае дълго в днешно време. Познавам много хора, които се шашкат от факта, че гаджето им ходи до тоалетната , има косми, когато не ги бръсне, сутрин е подута , той понякога не мирише толкова добре, колкото след баня и т.н.
С приятеля ми нямаме такива проблеми. Знам, че той се кефи на шимейл порно, знам и защо, заедно го открихме. Знам, че има некрофилски фантазии, знам и защо. Знам, че имаше проблеми с навиците за къпане и бръснене, проблеми тип - ама аз не видях, че е мръсна блузата ( а тя цялата на петна и така си се явяваше в училище ) . На мен, лично, не ми пречеше, ама неговото самочувствие значително се вдигна след като започна да се облича като човек, от когото се интересуват родителите му (техните са били заети с голямата му сестра ) .
Спомням си го в осми клас, когато зъбите му бяха нон-стоп ярко жълти.
Пак беше сладурче.
А аз бях една разпасана девойка, която излизаше с 20г. тъпанар , който не можеше да стъпи и на малкото пръстче на моя умник.
След 2-3г. вече бях достатъчно настоятелна и след 2 минути дърпане на врата му надолу ( той е много по-висок от мен ) - той склони да ме целуне. И така започна всичко, за което съм благодарна.

За мен е направо съкровище. Никога не ми е повишил тон, никога не ми е отказал нещо, когато съм у тях съм глезена като принцеса .
Както и да изглеждам - с разтекъл се грим , напълняла със 7кг - той не спира да ми повтаря колко съм красива .

Имаме еднакви интереси относно следване, съвместен живот.

Както казах, не мога да кажа, че го обичам .
Но само той безусловно ме подкрепя , помага ми каквото и да стане, слуша ме даже когато критикувам родителите и роднините му ( които се държат несправедливо с него ) .
Даже родителите ми не го правят.
Той и баба ми единствено замаскират толкова добре инстинкта си за самосъхранение, че даже гаден атеист като мен може да се заблуди, че я има т.нар. обич.

В сексуално отношение - на периоди сме, ту е бурно, ту го няма , но това няма значение. И сме свободни , макар, че никой няма време за секс, какво остава за секс с други хора.

Имала съм достатъчно връзки, поглед над чужди такива, познаваме се с човечето ми достатъчно добре , достатъчно време сме прекарали заедно къде ли не , че да преценя, че мога да разчитам на него, че е сериозен и отговорен човек.
Съвместното ни съжителство няма да се различава много от това, което е в момента.


Надявам се сега да не изглежда фрапантно, опитах се да го представя малко по-меко .

И д-р Хаус , един от малкото хора си , който някога е показал различно от негативизъм по отношение на мое мнение.
Почувствах се малко по-добре от това, мерси.

[SemperArdens]

Забиване на главата в земята е да се самонавиваш, че имаш чувства към някой. Това е което правят повече от половината хора... просто не ми се води тази дискусия за Н на брой път. Предпочитам, да имам връзка в която си знаем и 2мата къде сме, и как реално стоят нещата отколкото да съм във филма.

това самонавиване по-скоро го има при разни недорасли дечица, при които 'връзките' траят от порядъка на месец максимум. един зрял човек минал този период, не виждам какво има да се самонавива - или върви с дадения човек или не.

Добре, ще се опитам да не се изразявам толкова грубо.
Имах в предвид , че любов е субективно понятие и повечето хора сами не си го дефинират за себе си . Заради това не го използвам , пък и твърде висока стойност му се придава, циник съм и няма да продължавам.
Т.нар. съжителство по любов не винаги трае дълго в днешно време. Познавам много хора, които се шашкат от факта, че гаджето им ходи до тоалетната , има косми, когато не ги бръсне, сутрин е подута , той понякога не мирише толкова добре, колкото след баня и т.н.

това е вярно и не го отричам. да се виждаш с някого за 1-2 часа на ден е едно, да ставате и лягате заедно е съвсем друго, и там не всичко е розово.

За мен е направо съкровище. Никога не ми е повишил тон, никога не ми е отказал нещо, когато съм у тях съм глезена като принцеса .
Както и да изглеждам - с разтекъл се грим , напълняла със 7кг - той не спира да ми повтаря колко съм красива.

Както казах, не мога да кажа, че го обичам .
Но само той безусловно ме подкрепя , помага ми каквото и да стане, слуша ме даже когато критикувам родителите и роднините му ( които се държат несправедливо с него ) .
Даже родителите ми не го правят.

ами не знам какви ТОЧНО са ви отношенията, не се обиждай, но отстрани казано по този начин изглежда сякаш си се качила на главата му и си правиш квото си искаш, ма той нали е влюбен е готов да застане винаги с/у техните заради теб. в резултат - ти си щастлива и го смяташ за съкровище, и как няма - той се държи като послушно кученце.
един ден може да му изневериш, тъй като ти реално няколко пъти каза, че нямаш чувства към него и не можеш да кажеш, че го обичаш - и каква ще бъде неговата реакция, ако въобще разбере? пак ще ти прости.
ама ти не си виновна. явно той се чувства добре да е в тази роля. хора всякакви.

В сексуално отношение - на периоди сме, ту е бурно, ту го няма , но това няма значение. И сме свободни , макар, че никой няма време за секс, какво остава за секс с други хора.

интересна връзка наистина, щом за секс нямате време даже? да не сте на по 40 години? така де, тва си е лично, няма да коментирам повече, но го спомена и нямаше как да не забележа. а интереса му към шимейл и некрофилия... еми няма лошо, щом е споделен и от теб. той сигурно и за това си те 'пази'. къде ще намери момиче, което да споделя подобни интереси :д ... предположение в кръга не шегата

Имала съм достатъчно връзки, поглед над чужди такива, познаваме се с човечето ми достатъчно добре , достатъчно време сме прекарали заедно къде ли не , че да преценя, че мога да разчитам на него, че е сериозен и отговорен човек.

супер, но човек остава с убеждението, че по-скоро вашата връзка.. е с някаква чисто консуматорска цел.

[NomNomNom]

Че друг тип връзки няма, колкото и да ти е тъжно.