Ако загубите някой близак....

**UNITED** · 08-05-2009, 23:37

какво ще направите,ще можете ли да забравите ? Аз лично бих се сринал психически ако майка ми или баща ми починат.Поне на тази възраст,немога без тях ще откача,ще се самоубия незнам просто не искам да си представям

.На някой от вас случвало ли се е ?

Di · 08-05-2009, 23:39

няма да излизам от нас поне 2 месеца,много ясно че ще ми е супер гадно..

**Tempest** · 08-06-2009, 00:04

дядо ми почина януари месец... велик за мен човек! Но си замина... какво да кажа - беше ми супер смотано... на погребението бях на ръба на нервна криза... но просто се сдържах, защото той ме е научил да потискам негативните емоции... той ме научи да играя шах - на него посветих победите на областното първенство по шах (уви само аз от отбора)... не искам да си представям да почине (да чукам на дърво) майка ми или баща ми

просто ще съм съвсем различен човек!

**ElinoOor** · 08-06-2009, 04:50

ще се депресирам и ще хейтвам всичко живо
след време ще се освестя и ще продължа напред,но това ще си ми остане болна тема

**ItalianMafia** · 08-06-2009, 04:54

Първоначално написано от ElinoOor

ще се депресирам и ще хейтвам всичко живо
след време ще се освестя и ще продължа напред,но това ще си ми остане болна тема

**Jumbie483** · 08-06-2009, 07:56

Ако става въпрос за човек от семейството сигурно няма да излизам от стаята си един-два месеца. Със сигурност няма да имам желание да говоря с никой..
Ако е по-далечен роднина, сигурно седмица-две ще съм в шок и лека депресия..

**Sunwell** · 08-06-2009, 13:45

Ако са баби, дядовци мм ще си променя режима за един ден 'разходка до гробището и обратно' винаги съм била на заден план мм може би за това няма да ми се отрази.Обаче майка или баща ми тогава вече ще е друго не знам какво ще правя всеки случай няма да се самоубивам xdd

**PurpleDream** · 08-06-2009, 13:58

що за въпрос,естествено че ще е ужасно...

**Boyd** · 08-06-2009, 15:24

Ще ми е гадно, но пък градските лигльовци приемат смъртта като нещо невероятно тежко, а всъщност, ако отидете на село ще видите, че хората го приемат сякаш нищо не е станало.
Като цяло ще ми е гадно, но пък няма да се заключвам за 2 месеца в нас, да цивря, да се затварям в себе си и т.н. Никому не е нужно. Вместо да го преодоляват ората, те го правят още по-лошо!

**endless07** · 08-06-2009, 15:29

kato se depresiram i ne izlizam ot staqtasi ni6to nqma da promenq,taka 4e prosto 6te si produlja jivota

**Snickers** · 08-06-2009, 15:44

изгубих дядо ми преди 2 години. уж времето лекува, но това си остави дълбока рана в мен, която няма да зарастне. как беше-плаках, на моменти се усмихвах, като си спомнях за хубавите мигове заедно и сега е така, но просто нищо не мога да променя.
не искам да си помислям какво ще е ако сестра ми, майка ми, баща ми или най-добрия ми приятел умрат-няма да го преживея.

**Jumbie483** · 08-06-2009, 15:50

Първоначално написано от Snickers

или най-добрия ми приятел умрат-няма да го преживея.

като спомена..
аз преди време изгубих най-добрият си приятел..
човека, който ми беше по-близък от брат, нещо като мое второ аз, дори и по-добре ме познаваше.. страшно много си го обичах..
за пред хората го преживях за дни.. всички ми казваха, че той няма да иска аз да изпадам в депресии и да роня сълзи заради него.. тъй, че всички си помислиха, че съм се оправила
истината е, че ми отне месеци да спра да мокря възглавницата нощем.. а иначе още не мога да го прежаля..

**TheNewReligion** · 08-06-2009, 16:02

Няма начин да се забрави.

**Snickers** · 08-06-2009, 17:47

Първоначално написано от Jumbie483

Първоначално написано от Snickers

или най-добрия ми приятел умрат-няма да го преживея.

като спомена..
аз преди време изгубих най-добрият си приятел..
човека, който ми беше по-близък от брат, нещо като мое второ аз, дори и по-добре ме познаваше.. страшно много си го обичах..
за пред хората го преживях за дни.. всички ми казваха, че той няма да иска аз да изпадам в депресии и да роня сълзи заради него.. тъй, че всички си помислиха, че съм се оправила
истината е, че ми отне месеци да спра да мокря възглавницата нощем.. а иначе още не мога да го прежаля..

Това е ужасно, наистина ужасно. Не мога да си представя живота без него, а ако ми се наложи... и той ми е като братче и...
съболезнования ;/

**kalashnik** · 08-06-2009, 18:02

С риск да ме обвините в коравосърдечност, но аз смятам, че смъртта е нещо нормално и неизбежно и идва рано или късно и каквото и да правиш, колкото да ридаеш, да се молиш, да тъгуваш, нищо няма да направиш, само нервната систе ще си растроиш. Така, че леко бих се натъжил, но такива действия да се самоубивам, да изпадам в депресия не са ми присъщи и просто ще потъгувам, но до час отново ще съм се възвърнал към нормалния си живот, няма значение колко ми е бил близък човека.

**LittleFashionista** · 08-06-2009, 18:31

Баба ми по бащина линия умря на 21 ноември, дядо ми на 30 ноември, а баща ми на 27 март. Смятайте

За бабата и дядото, не ми беше чак толкова, но когато баща ми умря

Бях в нещо като трянс. Значи към 1-2 часа ме събужда някъкъв страшно силен плач и без да излизам от стаята си подслушвах леко за да разбера какво става и чувам нещо от рода "танчеее *хълцане* *хълцане* *много подсмръкване* Пенко умря Танчеееее *подхълцване* *силно ридане* " Изведнъж две сълзи паднаха от очите ми, легнах пак в леглото гушнах един куп плюшени играчки и стоях в леглото, правеща се че не чувам силният плач на мама. През това време нищо не мислих.Само стоях в леглото и гледах в тъмното...Бях като в трянс...И така стоя 3-4 часа без да мърдам и по едно време идва леля ми уж да ме събуди, аз се правя на заспала. Беше петък и аз едно стреснато наушким казвам " лельо какво ства да не закъснявам за училище?" тя после ми казва лошата новина...После леля и мама ми казваха, че няма нужда до отивам на училище и т.н. те щели да се оправят с учителите, но аз "не,не няма проблем.Ще отида само за първият час.Имаме тест по английски трябва да отида" И отидох.Направих теста и после дадох бележка на класният.Излязох от училището и се запътих към парка. Седнах на една пейка и пак бях като в транс.Нито плача,нито нищо.Може би вярвах, че това е кошмар... След 1 час отидох у лелини и с братовчед ми се държахме едно такова глупаво" *умряло* здрасти влизаш ли* * отнесено и умряло* здрасти* Гледахме някакъв тъп филм и аз заспах(от скука и поради това, че не спах цяла вечер) После към 1 часа отидохме у нас за "изпращането" със баща ми.Седнах при мама,майката на баща ми и баба пред ковчега,те плачат шумно и "защо бе пенко,бе защо бе скъпи *хълцане* *хълцане* " "момчето миииии *хълцане* мочето на мамааааа *хълц* защо бе Пенееее * хълц* защо " А аз гледам като убита в свещите. И после послева погребение и така... Около 1 месец бях така убита и не осъзнавах какво се е случило и изведнъж един следобед заревах силно прегърнала огромният розов заек подарък от него(баща ми) за коледа. И така си плачех през вечер тихо в стаята...След 1 месец и това свърши.Разбрах, че колкото и да плача няма да промени нищо.Че баща ми не би искал да вижда сълзи на лицето ми, а усмивка....И така.Винаги ще има една празнина в сърцето ми,която никой няма да може да запълни... Тежко е, но трябва да бъдем силни

**ri41** · 08-06-2009, 18:38

Първоначално написано от LittleFashionista

Баба ми по бащина линия умря на 21 ноември, дядо ми на 30 ноември, а баща ми на 27 март. Смятайте

За бабата и дядото, не ми беше чак толкова, но когато баща ми умря

Бях в нещо като трянс. Значи към 1-2 часа ме събужда някъкъв страшно силен плач и без да излизам от стаята си подслушвах леко за да разбера какво става и чувам нещо от рода "танчеее *хълцане* *хълцане* *много подсмръкване* Пенко умря Танчеееее *подхълцване* *силно ридане* " Изведнъж две сълзи паднаха от очите ми, легнах пак в леглото гушнах един куп плюшени играчки и стоях в леглото, правеща се че не чувам силният плач на мама. През това време нищо не мислих.Само стоях в леглото и гледах в тъмното...Бях като в трянс...И така стоя 3-4 часа без да мърдам и по едно време идва леля ми уж да ме събуди, аз се правя на заспала. Беше петък и аз едно стреснато наушким казвам " лельо какво ства да не закъснявам за училище?" тя после ми казва лошата новина...После леля и мама ми казваха, че няма нужда до отивам на училище и т.н. те щели да се оправят с учителите, но аз "не,не няма проблем.Ще отида само за първият час.Имаме тест по английски трябва да отида" И отидох.Направих теста и после дадох бележка на класният.Излязох от училището и се запътих към парка. Седнах на една пейка и пак бях като в транс.Нито плача,нито нищо.Може би вярвах, че това е кошмар... След 1 час отидох у лелини и с братовчед ми се държахме едно такова глупаво" *умряло* здрасти влизаш ли* * отнесено и умряло* здрасти* Гледахме някакъв тъп филм и аз заспах(от скука и поради това, че не спах цяла вечер) После към 1 часа отидохме у нас за "изпращането" със баща ми.Седнах при мама,майката на баща ми и баба пред ковчега,те плачат шумно и "защо бе пенко,бе защо бе скъпи *хълцане* *хълцане* " "момчето миииии *хълцане* мочето на мамааааа *хълц* защо бе Пенееее * хълц* защо " А аз гледам като убита в свещите. И после послева погребение и така... Около 1 месец бях така убита и не осъзнавах какво се е случило и изведнъж един следобед заревах силно прегърнала огромният розов заек подарък от него(баща ми) за коледа. И така си плачех през вечер тихо в стаята...След 1 месец и това свърши.Разбрах, че колкото и да плача няма да промени нищо.Че баща ми не би искал да вижда сълзи на лицето ми, а усмивка....И така.Винаги ще има една празнина в сърцето ми,която никой няма да може да запълни... Тежко е, но трябва да бъдем силни

разплаках се...

**BloomF** · 08-06-2009, 18:49

Откакто съм се родила ако не се лъжа трима мои роднини са починали. Когато двама от тях са починали съм била много малка, а третия не ми беше кой знае колко близък, но и тогава бях малка. Колкото и тъпо да звучи: тогава един вид не ми е пукало.
Но сега... преди няколко дни видях никролога на една баба от блока и ми стана много кофти, едва ли не почнах да плача, а ние с нея не сме били близки - просто познати. Та щом ми става толкова мъчно за 'просто познат', не ми се мисли за някой толкова близък като баба, дядо и т.н. А и не мога да си го представя. Не само, че ще съм срината психически, но и не мисля, че ще го преживея напълно..

**BloomF** · 08-06-2009, 18:53

Първоначално написано от ri41

Първоначално написано от LittleFashionista

Баба ми по бащина линия умря на 21 ноември, дядо ми на 30 ноември, а баща ми на 27 март. Смятайте

За бабата и дядото, не ми беше чак толкова, но когато баща ми умря

Бях в нещо като трянс. Значи към 1-2 часа ме събужда някъкъв страшно силен плач и без да излизам от стаята си подслушвах леко за да разбера какво става и чувам нещо от рода "танчеее *хълцане* *хълцане* *много подсмръкване* Пенко умря Танчеееее *подхълцване* *силно ридане* " Изведнъж две сълзи паднаха от очите ми, легнах пак в леглото гушнах един куп плюшени играчки и стоях в леглото, правеща се че не чувам силният плач на мама. През това време нищо не мислих.Само стоях в леглото и гледах в тъмното...Бях като в трянс...И така стоя 3-4 часа без да мърдам и по едно време идва леля ми уж да ме събуди, аз се правя на заспала. Беше петък и аз едно стреснато наушким казвам " лельо какво ства да не закъснявам за училище?" тя после ми казва лошата новина...После леля и мама ми казваха, че няма нужда до отивам на училище и т.н. те щели да се оправят с учителите, но аз "не,не няма проблем.Ще отида само за първият час.Имаме тест по английски трябва да отида" И отидох.Направих теста и после дадох бележка на класният.Излязох от училището и се запътих към парка. Седнах на една пейка и пак бях като в транс.Нито плача,нито нищо.Може би вярвах, че това е кошмар... След 1 час отидох у лелини и с братовчед ми се държахме едно такова глупаво" *умряло* здрасти влизаш ли* * отнесено и умряло* здрасти* Гледахме някакъв тъп филм и аз заспах(от скука и поради това, че не спах цяла вечер) После към 1 часа отидохме у нас за "изпращането" със баща ми.Седнах при мама,майката на баща ми и баба пред ковчега,те плачат шумно и "защо бе пенко,бе защо бе скъпи *хълцане* *хълцане* " "момчето миииии *хълцане* мочето на мамааааа *хълц* защо бе Пенееее * хълц* защо " А аз гледам като убита в свещите. И после послева погребение и така... Около 1 месец бях така убита и не осъзнавах какво се е случило и изведнъж един следобед заревах силно прегърнала огромният розов заек подарък от него(баща ми) за коледа. И така си плачех през вечер тихо в стаята...След 1 месец и това свърши.Разбрах, че колкото и да плача няма да промени нищо.Че баща ми не би искал да вижда сълзи на лицето ми, а усмивка....И така.Винаги ще има една празнина в сърцето ми,която никой няма да може да запълни... Тежко е, но трябва да бъдем силни

разплаках се...

И аз. Едва ли има нещо по лошо от това да загубиш толкова близък..

**Complicated** · 08-06-2009, 19:07

Баща ми почина, когато бях на 8. Беше 3 дни след Коледа, мамка му. Както си играех на една игра [бях при баба и дядо от майчина линия] и се обадиха по телефона да кажат, че тате е изпаднал в кома. [Имаше тумор на главния мозък.] Имах чувството, че сърцето ми се разчупи на много малки парченца. И след обяд ми съобщиха лошата новина.. Не знаех как да реагирам дори... просто седях и гледах като идиот. След това на училище не правех нищо и почти не излизах никъде. След 1 месец почина дядо ми [на тате бащата], и след още 1 месец-пра дядо ми. Мина се още 1 година и лятото почина баба ми.. тя беше един от най-близките ми хора. Искаше ми се всичко това да беше един кошмар, от който да се събудя колкото може по-скоро, но уви.. не беше. Минаха се 6 години от смъртта на тате и почти всяка вечер си плача. Ужасно е! Не го пожелавам на никой.

**brokeninside13** · 08-06-2009, 22:21

Аз преди 6 месеца загубих баща си. Почина по възможно най-ужасния начин. Разбрахме че е болен от рак 5 месеца преди да почине, и всичко това се случи адски бързо, адски бързо почина. И тези 3 месеца ((3 месеца преди да почине разбрахме че е болен от рак на белия дроб))) и тези 3 месеца бяха най-ужасните дни в живота ми. Претърпя 4 операции, и какви ли не лоши работи преживя. Буквално го видях как умря, в хола на дивана понеже първата операция го обездвижи почти напълно. Видях му последното вдишване и издишване. Първият месец почти само спях и плачех и ходих на училище, после започнах да излизам от време на време, след месец започнах да си излизам нормално, но сега като започна да се смея или ми стане весело веднага се сещам за тате и се чувствам виновна че се смея....

И сега усещам, че съм станала по безчувствена, ето примерно историята на 'LittleFashionista' преди би ме скъсала от рев, сега нищо не изпитах....... и съм станала малко по злобна няква........

Вече нито вярвам в господ нито в нищо. Щото ''господ прибира добрите хора, а гадните, крадците, изнасилвачите и всички лоши си живеят най-спокойно.'' Това го казва майка ми.

Иначе 'LittleFashionista' много съжалявам!

**YouCantStopMe** · 08-07-2009, 07:15

Много съжелявам за загубата на всички ви.
На мен ми е останала само една баба(от две баби и двама дядовци),но и тя не е с всичкия си..Жал ми е.Мъчно ми е..Но при загубата на баби и дядовци не почувствах същото,което почувствах,когато изгубих браточедка си...
Всъщност се чудя дали и аз да не разкажа своята история,но ми се струва прекалено лична.Дали пък няма да ми олекне?
Хм.
Лято.Една вечер към 3-4 часа през нощта телефона звънна.Ние вкъщи бяхме само аз и мама,защото татко беше на командировка,мисля..не съм сигурна,просто беше извън града.Ние бързо се събудихме и сърцето ми биеше толкова силно..все пак - 'Кой и за какво ще звъни в 4 часа?'Майка вдигна.Чух как леля ми казва - Заминаваме за София веднага,защото А. е катастрофирала(А. - дъщерята на леля ми,тоест моя първа братовчедка).Когато чух не можех да повярвам.До сутринта стоях облегната на дивата и не можех да осъзная какво става.
На суринта пак ни се обадиха - Били в София,а А. е изпаднала в клинична смърт..вероятността да оживее е... нищожна.
Изтръпнах.
Всички се бяха събрали в нашата къща - вуйна,другите братовчеди,а татко пристигаше насам.
Постоянно повтарях - 'Ще се оправи,нали?Ще се оправи,сигурна съм.Като се събуди ще отидем в София да я видим веднага,нали?'
Два дни обикаляхме по църкви и какво ли не..Колко съм се молила да не се случва най-лошото.Не включвах нито телевизор,нито компютър,нито ядях..
Поддържахме връзка с леля,калеко и братовчед ми,но не ни казваха нищо ново..
Обадиха ни се към обяд..бяхме в едно като манастирче..Казаха да приготвяме апартамента.Няма никакви шансове повече.Идват си утре.
Помня как когато пристигнаха бяха облечени в светли дрехи.. в бяло.. А сега се почерниха за цял живот.
Колко съм плакала..Тя беше моя първа браточедка,но аз я обичах много...мноооого..като сестра.Беше едно от най-красивите и умни хора,които познавам.
Остави майка си,баща си,брат си.. и всички свои близки.
Сега на нейния гроб(МРАЗЯ ТАЗИ ДУМА!!!!!!) има милион цветя...Никога не съм виждала подобно нещо.ОГРОМНИ красиви цветя,зеленинка,снимки.Уни� �ално красиво е,но как може един гроб да е красив?
Виждам леля ми как всеки ден ходи там.. ВСЕКИ БОЖИ ДЕН!И това вече три години.

За пореден път се разплаках..Дори настръхнах..

**LittleFashionista** · 08-07-2009, 07:55

Първоначално написано от brokeninside13

Вече нито вярвам в господ нито в нищо. Щото ''господ прибира добрите хора, а гадните, крадците, изнасилвачите и всички лоши си живеят най-спокойно.'' Това го казва майка ми.

Ами крадците, убииците и другите лоши хора никой не ги иска, дори и Господ. Оставя ги да се мъчат тук на земята.Той иска идобрите хора, и децата и т.н. Например моята най-добра приятелка умря преди 2 години когато беше на 13 от анорексия.Какво да се прави.Не може да се върне времето назад

...

**ameli** · 08-07-2009, 12:24

аз загубих баща си като бях на 10 и все още не съм го преодоляла (14)
докато спях, се събудих от ревовете на майка ми и баба ми. още бях сънена и отидох при тях да ги питам какво е станало. тогава баба каза 'няма да го видим повече' и аз 'кой няма да видим' без да подозирам нищо. тя ми каза 'тати, няма го вече... ' ...

изведнъж спря светът ... излязох на балкона и започнах да крещя с всички сили ' защо на мен, защо точно моя тати' без да ми пука, че е 4 през нощта.. не заспах цяла нощ. на другия ден ме пратиха в едни семейни приятели, защото тогава щяха да го докарват от С.Загора. (ние сме във Варна) по-следващия беше погребението. всички ме утешаваха с бонбони, но не хапнах нито една. когато отидох до кофчега за последен път, го погалих с терпереша ръка. исках просто да стане и да ми каже, че всичко е шега. не ме всеха, когато го заравяха. 2 дена не бях спала и когато останах сама явно съм се унесла.
като отидох на училище седнах на последния празен чин и не помръднах цял ден ... децата идваха с картички да ме утешават, аз само им се усмихвах с пренебрежение. когато станаха 40 дена, разбрах, че имам полубрат. заключих се в стаята и започнах да крещя, че тати е само мой и на никой друг, че само аз съм го обичала и т.н. ... в колата му откриха мече, което е купил на път за вкъщи. то още седи на леглото ми ... а виновникът за катастрофата още е на вън. знае се кой е, но ако го добарам, няма да се отърве от мене жив ...

като ходя по улиците и гледам децата с бащите си ми се пълнят очите

също и някви лигли като почнат да се лигавят, че родителите им не са им купили това и онова и бащите им са гадняри за това ми иде да им взема един пистолет, защото не подозират колко са щастливи, че имат кой да наричат татко ...

**kamucheto0** · 08-07-2009, 14:00

Направо не мога да мисля.. ще се затворя... сиг за 1/2/3 месеца немога да си го помисля направоо

Тема: Ако загубите някой близак....

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Ако загубите някой близак....

Правила за публикуване