Ако загубите някой близак....

[kamucheto0]

Баба ми по бащина линия умря на 21 ноември, дядо ми на 30 ноември, а баща ми на 27 март. Смятайте За бабата и дядото, не ми беше чак толкова, но когато баща ми умря Бях в нещо като трянс. Значи към 1-2 часа ме събужда някъкъв страшно силен плач и без да излизам от стаята си подслушвах леко за да разбера какво става и чувам нещо от рода "танчеее *хълцане* *хълцане* *много подсмръкване* Пенко умря Танчеееее *подхълцване* *силно ридане* " Изведнъж две сълзи паднаха от очите ми, легнах пак в леглото гушнах един куп плюшени играчки и стоях в леглото, правеща се че не чувам силният плач на мама. През това време нищо не мислих.Само стоях в леглото и гледах в тъмното...Бях като в трянс...И така стоя 3-4 часа без да мърдам и по едно време идва леля ми уж да ме събуди, аз се правя на заспала. Беше петък и аз едно стреснато наушким казвам " лельо какво ства да не закъснявам за училище?" тя после ми казва лошата новина...После леля и мама ми казваха, че няма нужда до отивам на училище и т.н. те щели да се оправят с учителите, но аз "не,не няма проблем.Ще отида само за първият час.Имаме тест по английски трябва да отида" И отидох.Направих теста и после дадох бележка на класният.Излязох от училището и се запътих към парка. Седнах на една пейка и пак бях като в транс.Нито плача,нито нищо.Може би вярвах, че това е кошмар... След 1 час отидох у лелини и с братовчед ми се държахме едно такова глупаво" *умряло* здрасти влизаш ли* * отнесено и умряло* здрасти* Гледахме някакъв тъп филм и аз заспах(от скука и поради това, че не спах цяла вечер) После към 1 часа отидохме у нас за "изпращането" със баща ми.Седнах при мама,майката на баща ми и баба пред ковчега,те плачат шумно и "защо бе пенко,бе защо бе скъпи *хълцане* *хълцане* " "момчето миииии *хълцане* мочето на мамааааа *хълц* защо бе Пенееее * хълц* защо " А аз гледам като убита в свещите. И после послева погребение и така... Около 1 месец бях така убита и не осъзнавах какво се е случило и изведнъж един следобед заревах силно прегърнала огромният розов заек подарък от него(баща ми) за коледа. И така си плачех през вечер тихо в стаята...След 1 месец и това свърши.Разбрах, че колкото и да плача няма да промени нищо.Че баща ми не би искал да вижда сълзи на лицето ми, а усмивка....И така.Винаги ще има една празнина в сърцето ми,която никой няма да може да запълни... Тежко е, но трябва да бъдем силни

Разлапакх се наистина е мн гадно

[DevilWish]

И аз бих се сринала Но вече съм изпитвала подобно нещо, макар и за приятел Ще си кажете какво толкова, но бях в депресия толкова много време, почти всеки ден плача за него, макар че това се случи на великден.Дори тема бях направила тука, за да ми поолекне.Просто това е най-лошото и необратимо нещо ,което може да се случи Много боли като загубиш някой ,който е ценен за теб.Много добре го знам.Няма вечер ,в която като си легна да не си говоря с него :С Не зная дали ме чува, но все пак вярвам в това Говоря му и ще продължавам да му говоря.Най-мъчно ми е ,че толкова време нямах контакт с него, защото съм в чужбина . . най-ме е яд, не му бях на погребението :С За щастие сега си бях на ваканция в Б-я ,разбира се отидох на гробищата Там колко плаках. . като видях това място . . помислих си ,едно време беше до мен, какво ли не преживяхме заедно . . сега си тук някъде под 2 метра :С
Пфф спирам да пиша, защото пак ми стана супер гадно, пък едва ли някой го интересуват моите неща и едва ли някой ще прочете. .
пък и малко измених темата, съжалявам ,за което :С

[YouCantStopMe]

Да,и най-лошото беше,че убиецът на моята браточедка(ДА!!!ЗА МЕН Е УБИЕЦ..ЗАРАДИ НЕГО СЕ СЛУЧИ ВСИЧКО ТОВА!!!).Просто един ПИЯН таксиметров шофьор без капка мозък..
Сега си живее..на свобода,ЕСТЕСТВЕНО!
Не му тежи,че отне живота на такова младо и прекрасно момиче..

[babystar]

да пра дядо ми почина .. беше гадну ....

[brokeninside13]

^^ти тъпа ли си ква си?

[brokeninside13]

Вече нито вярвам в господ нито в нищо. Щото ''господ прибира добрите хора, а гадните, крадците, изнасилвачите и всички лоши си живеят най-спокойно.'' Това го казва майка ми.

Ами крадците, убииците и другите лоши хора никой не ги иска, дори и Господ. Оставя ги да се мъчат тук на земята.Той иска идобрите хора, и децата и т.н. Например моята най-добра приятелка умря преди 2 години когато беше на 13 от анорексия.Какво да се прави.Не може да се върне времето назад ...

Ужасно....чудя се кое е по зле...да загубиш близък или най-добрия си приятел

Иначе тате почина заради отличните български доктори които все още даже не са сигурни че е било рак даже....бе това българската медицина изобщо я няма......

И както каза 'YouCantStopMe' за нея убиеца на братовчедка и е таксиметров шофьор без капка мозък, за мен убийците на баща ми са доктори без КАПКА МОЗЪК!!!!!!!!!!!!!!!!!

[YouCantStopMe]

^^ти тъпа ли си ква си?

Предполагам,че не е за мен..
Какво очакваш от 10 годишно лапе?

[ShtrudeL]

Баща ми почина когато бях в 7 клас... След тва 3 дена не ходих на даскало...а когато отидох класната едва не се разрева когато ме попита как съм...що за глупав въпрос? След тва пък тази по история дойде при мен и ме прегърна от нищото от което едва не се разревах в час. А...още сутринта тогавашната ми най-добра приятелка ме чакаше на спирката пред даскало и ме гушна и каза "съжалявам"...от което изобщо не осмислих за кво го прави...толкова ми беше безразлично всичко...
От тогава се промених ужасно много. И до днес поня деня в който братовчетката на баща ми звънна на вратата и ми каза че няма да ходим с брат ми на даскало днес. Не попитах защо просто казах едно "...добре" ... През цялото време знаех и имах чувството че е станало нещо лошо... Накрая се върнахме до нашия блок понеже бяхме при нея...И след като слязохме виждам майка ми слиза от колата на вуйчо ми разплакана...качихме се в колата и ми казаха че баща ми е катастрофирал и бил в болница уж колкото да не ми кажат директно че е починал... Вече не мога да го опиша квко ми беше тогава...видях и некролозите отпред на таблото на колата и вече ми стана ясно...това е светът ти да рухне изведнъж...След като слязох от колата щях да припадна...краката ми едва ме държаха...а след погребението и всичко останало стоях само в нас и гледах в една точка. Като всяка вечер гледах снимката му и не можех да се примиря с факта че вече го няма...накрая си плачех всяка вечер съвсем без никой да знае...Дори и до днес ми става тъжно когато се сетя за всичко... И как няма...баща ми беше човека на който се възхищавах най-много...макар и да не го показвах никога О.о Беше адски свестен човек...нито пушеше,нито пиеше...и една псувня не съм чула от устата му през целия си живот...и никога не ми е посягал... О.о
И да...най-глупавото нещо което можете да направите ако близък човек на някой приятел почине е да тръгнете да му съчувствате и да казвате колко съжалявате....ей така 100 човека да му се изсипят на главата и да го гледат със съжаление...по-добре го оставете така отколкото да му натяквате още повече за случилото се... О.о
Май нямам кво друго да кажа по темата О.о

[ShtrudeL]

Вече нито вярвам в господ нито в нищо. Щото ''господ прибира добрите хора, а гадните, крадците, изнасилвачите и всички лоши си живеят най-спокойно.'' Това го казва майка ми.

Ами крадците, убииците и другите лоши хора никой не ги иска, дори и Господ. Оставя ги да се мъчат тук на земята.Той иска идобрите хора, и децата и т.н. Например моята най-добра приятелка умря преди 2 години когато беше на 13 от анорексия.Какво да се прави.Не може да се върне времето назад ...

О по ягодите наистина ли мислите че господ съжествува? О.о

[one]

Смъртта променя всичко.Ставаш различен човек.Аз са 2 години изгубих четирима близки роднини и живота ми стана много различен.Не е същото.
Вече съм по-груба, непукистка.. Не съм страхлива, не се доверявам на никого и т.н. Различна съм.

[ameli]

да пра дядо ми почина .. беше гадну ....

уж ти е било гадно, а се кефиш
много си зле, мила

[brokeninside13]

^^ти тъпа ли си ква си?

Предполагам,че не е за мен..
Какво очакваш от 10 годишно лапе?

Не не за babystar....... 10 годишно лапе? Леле кви са отворени ако ми падне направо незнам.....

[sladkish_14]

Абе какви са тези теми , които ви хрумват.Я се стегнете деца !
Как може да седиш и да мислиш , ако майка ти и баща ти умрат какво ще правиш ? Вие сте психично болни ,,

[sladkish_14]

Вече нито вярвам в господ нито в нищо. Щото ''господ прибира добрите хора, а гадните, крадците, изнасилвачите и всички лоши си живеят най-спокойно.'' Това го казва майка ми.

Ами крадците, убииците и другите лоши хора никой не ги иска, дори и Господ. Оставя ги да се мъчат тук на земята.Той иска идобрите хора, и децата и т.н. Например моята най-добра приятелка умря преди 2 години когато беше на 13 от анорексия.Какво да се прави.Не може да се върне времето назад ...

О по ягодите наистина ли мислите че господ съжествува? О.о

^

[Sunwell]

да пра дядо ми почина .. беше гадну ....

...НъЛи мА мн0гУ беshii ГаДну...
^___^
не се стърпях

[sexydevil]

хора съчуствам ви.

вчера умря котката ми ... падна от 6тия етаж ;( Тя беше като част от семейството и всички много страдаме за нея ... като се усмихна се сещам за него и ми става мн тъпо ... Баща ми все се шегуваше, че му е син и ми казваше да нахраня брат си ;( Тея 2 дни се обезводних да рева ... Не мога да си представя даже, ако изгубя майка ми или баща ми ... никога няма да го преодолея ... а котйо винаги ще го помня като най-готиното животно което сме имали ... ;(;(;(

А като стана въпрос за оня педал "Господ" отдавна не вярвам в него ... баща ми е диабетик, неговия баща почина пак от някаква шибана болест , а него много го обичах ... бях доста малък и не го преживях много тежко, ама сега като се сетя се натъжавам ...

[SomewhereInTime]

Като имам предвид, че съм по-слаба и чувствителна, отколкото аз самата и останалите мислим, предполагам, че ще плача много, ще заживея в спомени...След известно време ще се събера с компанията за да ме развеселят и разсеят, защото те умеят ,и ще говоря за това с много малко хора. Ще внимавам как сестра ми реагира на всичко и ще съм до нея. Ще направя така, че да не вижда какво ми е, за да й помогна.
След време ще се оправя и ще си върна предишната жизненост.
ПП: Досега не ми се е случвало и се надявам да не се случва както на мен, така и на вас, в скоро време, защото все пак е неизбежно...

[BladeOfMySoul]

Ще ми е мъчно единствено за майка ми, която понякога също искам да пречукам...но после се осъзнавам.За другите от "семейството" едвали ще драматизирам.Ще поцикля 1-2 часа и ще ми мине.
За баща ми дори и толкова няма да отделя...не го познавам а и не искам...по скоро ще се радвам ако пукне.

[Slave4u]

Изгубил съм и майка си и баща си... Беше...шок..Бяхме на морето аз, тя ,леля ми, сестра ми.... Стана и лошо и каза, че ще се върне предварително в града. Ние я изпратихме, но се върнахме на морето да си завършим почивката. 3-4 дена след това ние се върнахме. Имаше ужасяваща буря. Още от момента, в който аз слезнах от колата усетих, че нещо не е наред. Сестра ми както слезе пък почна веднага да търси мама и да се провиква... Качихме се до апартамента. В момента, в който асансьора спря и отворихме вратата му, нашата входна врата беше широко отворена и тъжни облечени в черно роднини ни посрещнаха. Вече вътре в себе си аз знаех какво се е случило Отидох при баба и я попитах "Мама е умряла, нали?", а тя само ме прегърна и каза спокойно. Сестра ми изпадна в истерия, аз в шок.... Просто легнах на леглото си и се свих на топка. Толкова ми беше гадно, че дори сили да плача нямах.... Чувах силните викове на куп хора, а аз бях втрещен..Не ме пуснаха на погребението... Години след това питах какво се е случило. Отговора беше "лекарска грешка" ... Всъщност тя преди това имаше проблем с бъбреците, но не и такъв, от който човек да умре...се едно да умреш от настинка В България обаче, всичко е възможно, нали? С баща ми бяха разделени от година преди това. Той тежко прие раздялата, а още по-тежко и новината за смъртта и. Почувства се виновен, че не са се разбирали и че са се сбивали дори. Почна да пуши и се пропи. Пиеше и пушише по много (той не живееше у нас, но когато ходих да го виждам беше вечно пиян)... от прекаленото алкохол и цигари хвана туберколоза...Вкараха го в болница, но той след първия месец отказа лечение.... и така навърших 12 и два-три дена след рожденния ми ден ме информират, че баща ми е починал. Приех го по-леко от смърта на мама, но шока се възвърна... Тъгувам си...и след нейната смърт вече 10 години след това, аз редовно си я спомням и тъгата никак не е намаляла. Нямало е вечер, в която да не тъгувам за нея...нямало е... Така, че не винаги минава...за жалост. Дано на никой не се случва това в ранна възраст.... дори на най-големите си врагове не бих го пожелал... чувството е просто отвратително... И моите съболезнования към хората с подобна съдба....Повярвайте ми, добре ви разбирам...

[HellAwaites]

изгубила съм майка ми когато съм била на 2-3 години (сега съм на 13)...август месец...казвали са ми, че много съм плакала и едвам, едвам съм спирала да плача...сега, ако загубя баща ми или сестра ми...буквално ще се срина може би ще ходя на училище, но само тялом ще съм там...духом ще съм някъде другаде няма въобще да обръщам внимание на никого и на нищо може с баща ми да не си говорим много, много, но все пак...много е гадно, като днешното поколение почнат "мразя майка ми, щото не ми купи тфа яке...дрън-дрън" много ме нервират...те поне имат майка и се карат за глупости...даже искат смъртта им тези хора не са добре...майка ви и баща ви може да са всякакви, но те са ви родители...трябва да ги обичате !
Заради това, че майка ми..."почина" (имам си причина да го слагам в кавички...) не вярвам в Господ...уж защитавал всички...пълни глупости...

[anonimchetou]

загубих майка си когато бях на 9. След което прабаба .. дядо ми.. баба ми която от мъки и страдания не издържа все пак загуби детето си и мъжа си.. и тя си отиде.. след което беше дошъл на гости от Виетнам брата на татко с когото се бяхме запознали и почина много нелепо.. всички ми липсват. Мисля си какво ли би било ако бяха тук..

[titinkaa]

баба ми почина преди 3г. и още си мисля за нея мн трудно го преживях

[Belair]

Специално към сестра ми съм много привързан и направо не ми се живее без нея

[Apricote]

Вече съм го преживявала и не го пожелавам на никой...

[xoxi]

Аз попринцип страшно много мога да се привържа към някой човек.
Когато бях малка почина баба ми (по бащина линия). Почина буквално пред мен. С леля ми бяхме при нея и си говорехме трите и гледахме телевизия. По едно време баба ми се отпусна назад на леглото. Леля ми веднага изкрещя и ми каза веднага да повикам нашите. (баба ми живееше в апартамента до нас). Аз разплакана дойдох до нас и ги извиках, като им казах, че баба е припаднала. После не помня какво стана. Спомням си само, че на погребението не плачех. Не осъзнавах просто какво става.

След години.. почина един съсед. Двете семейства бяхме страшно близки. На празниците им рисувах картички и им ги носех. Понякога отивах в тях и помагах на леля В. да готви, да почиства, понякога с чичо Л. стояхме и гледахме телевизия, говорехме си за някое шоу и понякога отивах с него до магазина и му помагах да избира продукти. Имаше период в който чувствах това семейство като мое второ. (дъщеря им беше студентка в София)..
И едно лято си бях на село за няколко седмици и се връщам и решавам да отида до тях да ги видя как са. Отивам и гледам на стената до вратата им залепени некролози на чичо Л. Бях като ударена с тухла по главата. Веднага се върнах в нас и питах нашите, къде е чичо Л. Естествено това беше страшно тъп въпрос. Те ми казаха, че е починал. Няколко дни ревах непрекъснато за него. Страшно мъчно ми беше..

А преди 3 години дядо ми (по майчина линия) получи инсулт. В 2 нощта звъни домашния. Майка ми вдига и аз чувам как казва "Кой е?...Какво е станало?.. С татко?.. Къде?... Идваме веднага". След което последва рев и аз веднага скочих от леглото. Майка ми вече разплакана будеше баща ми и му казваше да слиза да пали колата. Аз я попитах какво е станало. Тя ми каза, че дядо е получил инсулт и са в болницата в Лом. Тогава бях на 10 години (един месец до 11) и нямах представа какво е инсулт, за това не можех да реагирам. Просто се облякох с първите дрехи, които хванах и слязох долу при баща ми. През целия път майка ми е плакала на задната седалка. А ние с баща ми мълчахме и като хипнотизирани гледахме пътя. Минахме през тетка ми (на майка ми сестра и) да я вземем и с нея тръгнахме. Просто сърцето ме болеше като гледах как двете плачат отзад мълчаливо. Когато стигнахме в болницата започваше да ми се гади просто. Докато се качвахме по стъпалава виждах размазано, цепеше ме главата, незнаех какво да очаквам - каква гледка по-точно. Първото, което видях, когато влязохме в стаята беше дядо ми. Беше заспал на едно от леглата и беше толкова блед. До него седеше баба и плачеше. Баща ми ме изкара навън. След известно време и майка ми излезе при нас. Купихме си закуска, но никой не яде. Аз просто гледах като зашеметена в пространството и непрекъснато бръщолевех глупости. След това като се качихме пак при дядо ми той се беше събудил. Като ни видя, че влизаме се разплака. Дядо ми е един от хората, които обичам безкрайно много. Това е най-добрият човек, който може да съществува на тази земя. Бих умряла за него. Като го видях да плаче, отидох до леглото му и го прегърнах. Така стояхме няколко минути. Не си позволявах да се разплача, макар, че сърцето ми просто се късаше в мен. Така стояхме няколко часа при него и трябваше да се върнем в града за да купим някои неща и да му занесем. Аз поисках да си остана в нас. Заключих се в банята, пуснах си душа и ревнах. Не ревах толкова заради случилото се, а заради това, че все на добрите хора им се случват ужасни неща. Ревах близо 2 часа. Пред майка ми обаче никога не съм проронвала сълза. Аз съм и нещо като упора, щом стане дума за дядо.
И три години вече щом погледна дядо ми съм готова да се разплача. Мъчно ми е, че се движи с бастун, мъчно ми е, че му е трудно, мъчно ми е, че не е същия здрав човек като преди. Мъчно ми е за всичко, което се случва с него. От всичко най-много ми е гадно за това, че виждам в очите му безкрайна обич. Когато ме гледа, когато гледа майка ми, тетка ми, братовчедите ми.. Сякаш ни обича само с очи. Толкова топлина има в тях. Но тези очи са толкова страдали през тези години. Ей за това ми е мъчно..
В този период в който дядо беше в болница и не се знаеше дали ще живее или не, непрекъснато се молех за него. Не съм вярваща, но се молех да не си отиде от нас. Казвах си, че един човек, който е обичан толкова много от роднините си просто не може да умре. Сякаш любовта ни ще го държи жив и до нас. И все още вярвам в това. Прекалено е обичан за да ни напусне.
А когато това стане (няма безсмъртни хора) просто не знам как ще го понеса.