Ако загубите някой близак....

[acdcfenka]

............................

[petinkataaa]

амии баща ми е в чужбина от 10 години и още ми е много,много трудно като се разделяме..

като разбрах,че нашите ще се разделят....една седмица не ядох..цял ден лежах по очи. и вичир,когато другите спяха,аз излизах на терасата и плачех с глас..просто не можех да спра,а беше зима и имаше сняг

любимия ми дядо почина преди 7 години..тогава и мама и тати бяха в друга държава и аз наистина мислих,че и аз ще умра ..

тааа не мога да си представя какво ще се случе с мен,ако нещо се случи с някай от семейтвото ми...по пронцеп съм си общителна и весела,но наистина ще се затворя много и ще се променя коренно...



обужавам мамааааааа и тати си обичам естествено..и сестра имам и нея обичам..

[SK0RP10N]

petinkata, прекалено си лигава.
тук не говорим за разведени родители, а за починали такива, което ествествено не го пожелавам никому (да чукам на дърво, моите са живи и здрави, макар и разведени.А разводът - не ми бе приятен, но не съм правил такива трагедии като теб.Егатиси - какво толкова като ви се разделят родителите ?Моя баща бачка в Испания вече девета година,но ces't la vie).[/list]

[gabi_94]

натъжиха ме много историите ви, искрено съчувствам на всеки един загубил близък, защото не всички имат достатъчно сили да преживеят всичко.
Миналата година в рамките на един месец починаха и дядо ми и чичо ми. Чичо ми беше на легло, мн беше болен, проблем с белите дробове, доста беше пълен, сърцето му не беше мн добре...очаквахме го всички, но някак аз имах надежда молех се на Господ, молех се всичко да се оправи....Един летен ден бяхме на планина, обадиха ни се че чичо е мн зле, отидохме в болницата, после се прибрахме...Вечерта към полунощ баба ми, на майка ми майката се обажда и казва на ммама че дядо е починал - на мама бащата...Много го обичах, наистина много...знам че и мама мн го обичаше, макар на времето много да е пиел, да ги е тормозел, той ги обичаше. Не бяхме го очаквали, бяхме очаквали за чичо, но не и за дядо. Та той беше толкова силен човек, 8 години по-рано го бяха оперирали от тумор на мозъка...оцеля, колко пъти е получавал инсулт, оцеляваше...на косъм му се е разминавало. Не бяхме го очаквали изобщо. Спомням си как седях на компютъра и си чатех с приятели когато чух мама да плаче, отидох да видя кво става, видях как затваря телефона и пада в ръцете на тате плачейки и молейки се на Господ, изпаднах в някакъв ужас, плачех, дори незнаейки за какво. Помислих да не е станало нещо с вуйчо, защото той беше извън страната и се уплаших, мама не можеше да говори и тате ми обясни всичко. Дядо е получил инсулт. Умрял е сам в апартамента си, престоял е няколко дни там, а тогава беше адска жега и съседите са усетили миризмата, отишли са да търсят вуйчо но той беше в чужбина, баба ми е разведена с него, но съседите са я намерили по случайност на улицата и тя е отишла с полиция да разбият вратата на апартамента. И тя много страда, обичаше го и той я обичаше но порока му беше голямам мъка за всички, тва пиянство не е шега. Аз тогава изпаднах в някаква истерия, плачех дни наред, изключих си телефона щото знаех че ще ми се обаждат приятели да ми изказват съболезнования, понеже следващия ден бях на рд и трябваше да обесня защо не мога да отида...Тежко ми беше миналото лято...Един месец по-късно и чичо ми почина, малкия брат на тате. На мама и беше мн тежко за дядо, на тате за чичо, всички страдахме...Болката е голяма, но такъв е живота, рано или късно всички си отиваме от този свят и не можем да променим това. Най-много ме е страх за мама, тате и сестра ми - не мога без тях, не искам да си го помисля дори. Никой не ме разбира като мама, тя ми е най-добрата приятелка, само на нея имам доверие. Пожелавам никой да не изпитва ужаса да загуби мн близък човек като майка, баща, брат, сестра...

[hottie]

Аз загубих един родител. Най-силната болка, която някога съм изпитвала е може би би била тогава.

[cherrygloss]

Ако става въпрос за човек от семейството сигурно няма да излизам от стаята си един-два месеца. Със сигурност няма да имам желание да говоря с никой..
Ако е по-далечен роднина, сигурно седмица-две ще съм в шок и лека депресия..

[bojilow]

Ще стисна зъби и ще продължа, защото няма да ги върна ако плача знам го от личен опит !
А вие се депресирайте, мразете всичко и това е.

Предпочитам да не се държа като путка !
Момента ще е труден ама няма как, безсмъртни няма, е освен в филмите, а вие сте точно такива - ФИЛМАРИ !
Страха който изпитах като малък и болката от липса на родители ме направи това което съм сега, майка ми е на 2 КМ от мене, а баща ми е на 3 000 и не го бях виждал 11 години, така, че немога да се трогна!
Е това, че стреляха по вратата ни като бях на 6 и бях сам в нас, също остави следи, но пораснах и следите са само по металната врата..
Е това са малки моменти от шибания ми живот..

[vesito0]

мн тъжна тема ..
мисля, че е способна да разплаче всеки

[KimBerLy1912]

Ами в неделя почина един приятел... Не бяхме най-добрите възможни приятели ама... Те бяха двама братя близнаци и единият от тях... Тъпото е,че на 16-ти се върнаха от Германия,бяха там да бачкат заедно с брат ми тримата.... Като научих би стана гадно,мислех за тва цял ден,но някак си не го възприемах..


Но вчера бях на погребението и...


Боли ме,гадно ми беше да гледам как майка оплаква 22-годишния си син,как баща носи ковчега на сина си.. Как брат и сестра гледат затворения ковчег....

Както казах не бяхме възможните най-добри приятели.. Бяхме.. просто добри приятели.. Та аз четвъртък го видях и ми разказваше,как искал да ходи в Гърция,че нямал пари и т.н.т.,а то какво стана-загина по толкова нелеп начин....


Ще ми липсва,беше готин,много добър приятел и луда глава... Човек,когото не можах да опозная толкова,колкото сега ми се иска...


Много,много ще ми липсва-на мен и на всичките му приятели,както и на семейството му-те бяха съкрушени,и как иначе :х


Тоше,ще ни липсваш всеки ден...








Предполагам това отговаря на основния въпрос на темата-на никого не пожелавам да види всички неща,които описах.. А недай си Боже-да ги почувства...


Живота е един,хора.. Покажете на близките си колко ги цените и обичате... Ценете и обичайте и живота си и себе си.... В името на всички хора,на които държите,които са до вас или сте изгубили,и в името на едно 22-годишно момче,което изгуби живота си без време...



Ще ни липсваш Тоше.. Завинаги в сърцата ни...

[Violenza]

От това най-много ме е страх.
ВСИЧКО друго ще го преживея... нищо не е способно да ме срине, освен загубата на близък човек.

[Gerityyy08]

Здравейте!Аз съм момиче на 13 години и преди месец изгубих дядо си.Той беше един добрър, мил, грижовен човек, който не се вълнуваше от себе си нито от какво има нужда той.Мислеше постоянно за другите около себе си.През Юн месец получи много тежък инсулт, който го промени съвсем.В прдължение на около 2 месеца мучението му не отихваше както и неговото така и нашето. Дядо ми, тои стоеше срещу мен и ми говореше такива неща, които никога не ми бе казвал.Но това е беше той,това беше един непознат за мен човек..Дядо ми отдавна ни бе напуснал.Но както и да е това не ми пречеше да обичам един човек, който досущ излгежда като него.Всичко беше зле, но един ден стана ощте по-зле когато тои поулчи бронхо пневмония.Тя го довурши...И толкова зле се чувствам все още но мисълта, че отново щте се видим и няма да се разделяме ме крепи...

[SunnyTime]

Ами преди половин година баба ми почина.Като разбрах бях с една приятелка в нас.Просто се обадих на татко и на мама,които бяха там и казах "Дай да говоря с баба" и тате каза "Баба ти сега не може да говори" ии звучеше адски разстроен понеже все пак му е майка и така...Оставих телефона и гледах в една точка за около 10 минути...Иии след 3 дни свикнах с това...Но да се случи нещо на майка и таткоо...не знам какво ще правя...Абе да не дава Господ да се случват такива неща...

[Force_bladeR]

още една БЕЗКРАЙНО ТЪПО измислена тема.. следващата може би ще е: "с каква тоалетна хартия си бършете гъза?"

[iiirish]

не виждам нищо интересно в темата "какво ще направя ако умрат майка ми и баща ми" това са сериозни работи, по-добре не ги обсъждайте

[buuu]

tupite ste viii a ne tamata ! kato en vi haresva ne pi6ete ebah mu maikata !

[gia_sena_mono]

Преди седмица почина нашия котарак. Беше на 8 години и през целия си живот е бил с нас.Беше като част, като член на семейството.
Не мога да го преживея още. Опитвам се да не мисля за него, но ми е трудно. . . Просто и животинките имат душа и чувства, не са просто някакви предмети. За мен той си беше като едно детенце.
Всеки ден плачех за него. Сега гледам да не плача, защото това ме убива!
Много ми е тъжно, мило ми е за него...Милата душичка пухкава
А иначе не искам да отговарям на въпроса на автора - повече от ясно е!

[deni15]

Аз съм мн емоционална иии предполагам яко ще се депресирам.
Ще посегна към нещо успокояващо
после ще се срина още повече,но ще го преживея

[vannsz95]

Това за мене е нещо супер ужасно, но ще мине време и ще се съвзема... все пак трябва да се продължи...

[SkiCatA]

какво ще направите,ще можете ли да забравите ? Аз лично бих се сринал психически ако майка ми или баща ми починат.Поне на тази възраст,немога без тях ще откача,ще се самоубия незнам просто не искам да си представям .На някой от вас случвало ли се е ?

да се самоубия чак не ама е огромно психическо натоварване

[GirLN]

Може да ви се стори много време, но за мен не е. Преди 2 години баба ми почина в болницата от операция на сърцето. Бях я видяла за последен път на рожденния й ден в болницата, а я чух 1 ден преди операцията и си спомням думите, които ми каза за последно - "Каквото и да стане, знай че те обичам много!" Сега, каквато и тъжна песен да чуя или съм в кофти настроение, се сещам за нея и се насълзявам. Дори и в момента плача. Сещам се, че всеки ден, когато бяхме на село с брат ми и братовчед ми или пък на празници, тя правеше всичко! Готвеше кексове, соленки, сладки, питки, домашна пица, тутманици, тиквеници, баници, а най-много ми липсват мекиците й .... Не спеше цяла нощ само и само да може да сготви за предстоящия ден! Обичаше ни много и както казват "Осъзнаваш колко обичаш даден човек след като го загубиш!"

[LittleMissSunshineE]

Загубих баба си преди 2 години и още ми липсва... никога няма да забравя жената, която ме отгледа... дано си на по-добро място бабо.. R.I.P

[lipsvashh_mi]

винаги съм се молила да не загубя близък човек-това е било и най-големият ми страх...не съм мислила,че на мен ще се случи,но татко умря преди вече почти 2 години-хич не ми се вярваше,но си знаех от тогава,че нямам избор да се предам и да се срина и че трябва да се боря 1000 пъти повече за живота си и за всичко,което съдбата случайно или не е поставила на пътя ми....Лично мен това ме направи много по-силна и станах до извества степен непукист,спря да ми пука толкова и да живея за мига...
Въпреки това не го пожелавам на никой

[lipsvashh_mi]

Баща ми почина когато бях в 7 клас... След тва 3 дена не ходих на даскало...а когато отидох класната едва не се разрева когато ме попита как съм...що за глупав въпрос? След тва пък тази по история дойде при мен и ме прегърна от нищото от което едва не се разревах в час. А...още сутринта тогавашната ми най-добра приятелка ме чакаше на спирката пред даскало и ме гушна и каза "съжалявам"...от което изобщо не осмислих за кво го прави...толкова ми беше безразлично всичко...
От тогава се промених ужасно много. И до днес поня деня в който братовчетката на баща ми звънна на вратата и ми каза че няма да ходим с брат ми на даскало днес. Не попитах защо просто казах едно "...добре" ... През цялото време знаех и имах чувството че е станало нещо лошо... Накрая се върнахме до нашия блок понеже бяхме при нея...И след като слязохме виждам майка ми слиза от колата на вуйчо ми разплакана...качихме се в колата и ми казаха че баща ми е катастрофирал и бил в болница уж колкото да не ми кажат директно че е починал... Вече не мога да го опиша квко ми беше тогава...видях и некролозите отпред на таблото на колата и вече ми стана ясно...това е светът ти да рухне изведнъж...След като слязох от колата щях да припадна...краката ми едва ме държаха...а след погребението и всичко останало стоях само в нас и гледах в една точка. Като всяка вечер гледах снимката му и не можех да се примиря с факта че вече го няма...накрая си плачех всяка вечер съвсем без никой да знае...Дори и до днес ми става тъжно когато се сетя за всичко... И как няма...баща ми беше човека на който се възхищавах най-много...макар и да не го показвах никога О.о Беше адски свестен човек...нито пушеше,нито пиеше...и една псувня не съм чула от устата му през целия си живот...и никога не ми е посягал... О.о
И да...най-глупавото нещо което можете да направите ако близък човек на някой приятел почине е да тръгнете да му съчувствате и да казвате колко съжалявате....ей така 100 човека да му се изсипят на главата и да го гледат със съжаление...по-добре го оставете така отколкото да му натяквате още повече за случилото се... О.о
Май нямам кво друго да кажа по темата О.о

леле,наистина не ти е било леко-важното е,че си се преборила..аз помня как след 100тния човек,който на погребението ми каза съжалявам за загубата ми идеше да ги нашамаря едно хубаво всичките ...хем знам,че е прието да се казва така,хем ме докарва до лудост ,защото никой не знае какво ни е на нас и как се справяме-и загрижеността е до време след месец-2 се питам къде се дянаха всички загрижени хора,дето обещаваха да помагат с каквото могат и да са до нас....та така-хорското лицемерие ще погуби света някой ден

[clever]

няма да излизам от нас поне 2 месеца,много ясно че ще ми е супер гадно..

++ ..

[monttitty]

Абе на кой няма да му е гадно...просто не искам да си представям...