изгубих дядо ми преди 2 години. уж времето лекува, но това си остави дълбока рана в мен, която няма да зарастне. как беше-плаках, на моменти се усмихвах, като си спомнях за хубавите мигове заедно и сега е така, но просто нищо не мога да променя.
не искам да си помислям какво ще е ако сестра ми, майка ми, баща ми или най-добрия ми приятел умрат-няма да го преживея.