Откакто съм се родила ако не се лъжа трима мои роднини са починали. Когато двама от тях са починали съм била много малка, а третия не ми беше кой знае колко близък, но и тогава бях малка. Колкото и тъпо да звучи: тогава един вид не ми е пукало.
Но сега... преди няколко дни видях никролога на една баба от блока и ми стана много кофти, едва ли не почнах да плача, а ние с нея не сме били близки - просто познати. Та щом ми става толкова мъчно за 'просто познат', не ми се мисли за някой толкова близък като баба, дядо и т.н. А и не мога да си го представя. Не само, че ще съм срината психически, но и не мисля, че ще го преживея напълно..