Баща ми почина, когато бях на 8. Беше 3 дни след Коледа, мамка му. Както си играех на една игра [бях при баба и дядо от майчина линия] и се обадиха по телефона да кажат, че тате е изпаднал в кома. [Имаше тумор на главния мозък.] Имах чувството, че сърцето ми се разчупи на много малки парченца. И след обяд ми съобщиха лошата новина.. Не знаех как да реагирам дори... просто седях и гледах като идиот. След това на училище не правех нищо и почти не излизах никъде. След 1 месец почина дядо ми [на тате бащата], и след още 1 месец-пра дядо ми. Мина се още 1 година и лятото почина баба ми.. тя беше един от най-близките ми хора. Искаше ми се всичко това да беше един кошмар, от който да се събудя колкото може по-скоро, но уви.. не беше. Минаха се 6 години от смъртта на тате и почти всяка вечер си плача. Ужасно е! Не го пожелавам на никой.